Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 27, ал. 5 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ, отм. /.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез гл. юрисконсулт в Специализирана дирекция „Конфликт на интереси“ на КПКОНПИ, срещу решение № 978/02. 05. 2019г., постановено по адм. дело № 2744/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № РС-213-15-048 от 25. 07. 2018г. на КПКОНПИ, в оспорената част. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормите на чл. 3 ЗПУКИ отм. във вр. чл. 12 ЗПУКИ отм. и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 200 лева. Прави се възражение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, за прекомерност на заплатеното от ответната страната възнаграждение за адвокат.

Ответникът – чл. - кор. проф. д-р С.К, чрез пълномощник адв.. И от САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат, в размер на 1200 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № РС-213-15-048 от 25. 07. 2018г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в частта, с която на основание чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ отм. , във вр. с чл. 7, т. 2 ПОДКПУКИ и §5, ал. 1 ЗПКОНПИ се:

установява конфликт на интереси по отношение на С.К на длъжност ректор на МУ-Пловдив за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 и т. 23 от ЗПУКИ отм. , е подписал на 30. 05. 2014г. и 27. 11. 2014г. констативни протоколи за приемане на извършената работа на С.К - свързано с него лице по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ отм. в нарушение на чл. 8, изр. първо, хипотеза шеста от ЗПУКИ отм. ;

установява неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ отм. от С.К на длъжност ректор на МУ-Пловдив и лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 и т. 23 от ЗПУКИ отм. във връзка с подписване на 30. 05. 2014г. и 27. 11. 2014г. на констативни протоколи за приемане на извършената работа на С.К - свързано с него лице по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ отм. , в нарушение на чл. 16 от ЗПУКИ отм. ,

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че съгласно протокол от 14. 07. 2011 г. на Общото събрание на Медицинския университет - Пловдив, проф. д-р С.К е избран за ректор. В тази връзка с него е сключено Допълнително споразумение №16556/15. 07. 2011г. В качеството му на ректор на МУ-Пловдив, проф. д-р. К е подал декларация по чл. 12, т. 1 ЗПУКИ с вх.№1а/15. 07. 2011г., и декларация по чл. 12, т. 2 ЗПУКИ с вх. №16/15. 07. 2011 г., в която е декларирал липса на участие в собствеността и управлението на търговски дружества и управителни органи на юридически лица с нестопанска цел. С декларации по чл. 12, т. 3 вх. №3/05. 01. 2012г. и вх.№ 57/27. 12. 2013г. проф. д-р С.К е декларирал участието си като управител в дружество по ЗЗД „Технологичен център по спешна медицина - Пловдив" и в търговско дружество УМБАЛ „С. Г" ЕАД, като член на орган на управление. Представени са и декларации по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ отм. , с които проф. д-р С.К е декларирал частен интерес във връзка със сключени договори по проекти „Докторант", „Създаване на изследователски комплекс за транслационна невронаука", „Електрофизиологични маркери за ранна оценка на антидепресивната терапия при умерена и тежка монополярна депресия", както и Граждански договор № 91/20. 07. 2011 г., договор № 474/1477 от 09. 10. 2014 г. и договор № 536/01. 07. 2014 г.

На 30. 07. 2012г. между Министъра на образованието, младежта и науката, в качеството му на договарящ орган и МУ - Пловдив, в качеството му на бенефициент е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" по проект „Докторантско обучение в МУ - Пловдив за Компетентност, Творчество, Оригиналност, Реализация и Академизъм в Науката и Технологиите /ДОКТОРАНТ/". Екипът за организация и управление на проекта е определен предварително, с оглед нормативно установеното задължение за вписането му като задължителен реквизит във Формуляр за кандидатстване по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чрез открита процедура за подбор на проекти с определен срок за кандидатстване, по Европейски социален фонд 2007г. - 2013г. Проф. д-р С.К е посочен за ръководител на проекта, като изрично му са вменени задължения да анализира докладите за напредъка на проекта от членовете на екипа на управление, да извършва постоенен мониторинг и оценка на резултатите и др.

Въз основа на приетите по делото Заповед № Р-846 от 01. 04. 2013г. за назначаване на Комисия за осъществяване на селекция на целева група на проекта; Заповед № Р-847 от -1. 04. 2013г. за включване на докторанти от МУ - Пловдив в целева група на проект "ДОКТОРАНТ"; Протокол № 15 от 01. 04. 2013г. от заседание на екипа за организация и управление на проекта; Критерии за селекция и подбор на докторанти в целевата група, първоинстанционният съд намира, че проф. д-р. К действа в качеството си на ръководител на проекта, а не в качеството на ректор на МУ-Пловдив. Горният извод е обусловен и от приетите заявления от докторанти /л. 360 до л. 391/, които са адресирани до ръководителя на проект BG051PO001-3. 3.06-0011 „ДОКТОРАНТ“, а не до ректора на МУ.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че констативните протоколи с дати: 30. 05. 2014г. и 27. 11. 2014г. за приемане на извършената работа от проф. д-р С.К са подписани и утвърдени от него не в качеството му на ректор на МУ-Пловдив, а в качеството му на ръководител на проект „Докторантско обучение в МУ - Пловдив за Компетентност, Творчество, Оригиналност, Реализация и Академизъм в Науката и Технологиите /ДОКТОРАНТ/". Работата на Костянева е оценена от комисия в състав: проф. д-р В.С, проф. д-р Х.Д, доц. д-р Б.М и Е.Мич. Въз основа на установените факти, първоинстанционният съд, приема, че утвърждаването на изготвената от комисията оценка, е в условията на обвързана компетентност. От приетите по делото бланки за отчитане на напредъка на останалите докторанти не се установяват различия в процедура по оценка и утвърждаване.

По изложените аргументи първоинстанционният съд намира, че в конкретната хипотеза проф. д-р С.К не е действал като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 и т. 23 ЗПУКИ отм. , поради което незаконосъобразно е прието от административния орган наличие на нарушение на изискването на чл. 8, изр. първо, хипотеза шеста от ЗПУКИ отм. , Развити са съображения досежно липсата на частен интерес, обусловен от получаването на облага или обективната възможност за това, тъй като всички участници / докторанти по проекта са били оценявани по идентичен ред. В обобщение е изведено, че не се установява нормативно изискуемата предпоставка досежно наличие на конфликт на интереси, обуславяща задължението за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ отм. , поради което решението, в оспорената част, е отменено като незаконосъобразно.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Административното производство е инициирано по сигнал с рег. № С-2015-213/01. 09. 2015 г. и се е развило по реда на чл. 23, ал. 1, предл. 1 ЗПУКИ отм. , като е приключило с обжалваното решение № РС-213-15-048 от 25. 07. 2018г. на КПКОНПИ. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПУКИ отм. , комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се произнася с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1 от същия закон. Във връзка с горното, касационната инстанция намира, че инструктивният характер на срока от два месеца не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на години, при липсата на обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт, води до несъответствие с целта на закона /решение № 3205 от 28. 02. 2020 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2019 г., VI о. решение № 16493 от 4. 12. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2019 г., VI отд.; решение № 16722 от 9. 12. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2019 г., VI отд.; решение № 17125 от 13. 12. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2019 г., VI отд./.

Спорен от правна страна е въпроса досежно качеството, в което е действал проф. д-р С.К, утвърдил на 30. 05. 2014г и 27. 11. 2014г. констативни протоколи за приемане на извършената работа на свързано с него лице по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ отм. във вр. чл. 8, изр. първо, хипотеза шеста от ЗПУКИ отм. , обуславящо липсата, респ. наличието на изискване за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ отм. .

Фактическият състав, с оглед установяване конфликт на интереси изисква кумулативно наличие на три предпоставки: а) лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 3 ЗПУКИ отм. , б) частен интерес на това лице и в) възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето. Частният интерес и способността му за въздействие превръщат обективните, нормативно установени правомощия, права и задължения на лицата, заемащи публични длъжности, в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, защото трансформират предоставената от държавата власт, права и задължения от средство за постигане на общи цели и интереси в инструмент за постигане на частен интерес.

Съгласно легалната дефиниция, установена в нормата на чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ отм. частен интерес е този, който води до облага. Облагата е за лицето, което заема публичната длъжност или за свързано с него лице, при приложение на разпоредбата на § 1, т. 1 ЗПУКИ отм. , При отчитане освен общо определения характер на облагата, законодателят е регламентирал и конкретните нейни проявни форми.

От дадените в чл. 2, ал. 2 и ал. З от ЗПУКИ отм. легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен интерес" е всяка "облага" от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или на свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или имущество, вкл. придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегии или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност или санкция или друго неблагоприятно събитие".

С нормата на чл. 8 ЗПУКИ отм. е въведена забрана за лица, заемащи публична длъжност, да участват в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Т. лица нямат право да сключват договори или да извършват други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

Неоснователни са наведените от касатора възражения относно неправилно приложение на материалния закон.

В процесното решение на КПКОНПИ се приема, че със заповед № Р-845/11. 05. 2015г. на ректора на МУ - Пловдив, С.К е отчислена от състава на докторантите в редовна форма на обучение и е зачислена като докторант в самостоятелна форма на обучение. На основание чл. 11 от Правилник за прилагане на Закон за академичното развитие на академичния състав в Р. Б, ректорът на Висшето учебно заведение следва да издаде заповед за зачисляване на докторанта въз основа на предварителна преценка и решение на факултетния или научния съвет, респ. заповедта се издава в условията на обвързана компетеност. Въз основа на Протокол № 2/29. 04. 2015г. от заседание на факултетния съвет на медицинския факултет при МУ - Пловдив е обективирано решение, при вземането на което проф. д-р С.К не участва. Във връзка с изложеното, КПКОНПИ приема, че предвидената нормативна уредба е спазена, като проф. д-р. К е упражнил свое правомощие, но в условията на обвързана компетеност и при липса на влияние на частен интерес.

По отношение на посочените от органа случаи, действията на проф. д-р. К са в изпълнение на задълженията му като ръководител на проект. Същите са последващи и обусловени от предварително извършена оценка от определена комисия. При утвърждаване на констативните протоколи, неразделна част от работата на докторнатите, е утвърдена заключителната оценка на комисия в състав от четирима проверяващи по проекта. Оценката е обективирана в Бланка за отчитане на напредъка на докторант в целева група по проекта Приложение 1-А. Същата е подписана от членовете на комисията и крайното й заключение на извършената работа на докторанта е „много добра“. Правилен е обоснованият от първоинстанционния съд извод досежно липсата на частен интерес, тъй като от събраните доказателства не се установява, получаването на облага или обективната възможност за това, тъй като всички участници /докторанти по проекта/ са били оценявани по установения, съобразно изискванията на договора по проект "Докторант", ред.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че посочените фактически обстоятелства не се субсумират в хипотезиса на нормата, въведена като приложимо за случая правно основание за издаване на акта за установяване на конфликтт на интереси. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява конфликт на интереси по отношение на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 и т. 23 ЗПУКИ отм. във вр. с чл. 8, изр. първо, хипотеза шеста ЗПУКИ отм. , Горното обуславя и липсата на задължение за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ отм. , поради което не е налице и нарушение на чл. 16 ЗПУКИ отм. ,

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти от първоинстанционния съд, водещи до необоснованост на постановеното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът намира за необосновано, бланкетно направеното от касатора възражение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер), обуславя извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в платежно нареждане от 16. 06. 2020г., фактура № 188/16. 06. 2020г. и представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 978/02. 05. 2019г., постановено по адм. дело № 2744/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на С.К, ЕГН: [ЕГН] съдебни разноски в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева) – възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.