Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ гр. Ш. подадена срещу решение № 27/11. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 570/2019 г. по описа на Административен съд гр. Ш., с което е отменено Решение № 2153-27-27/15. 11. 2019 год. на Директор на ТП на НОИ - гр. Ш., с което са потвърдени Задължителни предписания на контролен орган на НОИ № ЗД-1-27-00657467 от 04. 10. 2019год., на основание чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО, за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход, подадени от осигурителя “Тея“ ЕООД-гр. Ш. за десет лица в срок седемнадесет работни дни от получаването им.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата – „Тея“ ЕООД чрез адвокат Димитров взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Взема становище решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

За да постанови решението си, административният съд е приел, че обжалваните Задължителни предписания на контролен орган отм. ши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Шумен с № ЗД-1-27-00657467 от 04. 10. 2019год. са били постановени по повод сигнал. Образувано е било производство по извършване на проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя, като със Заповед № ЗР-5-27-00629178 от 20. 08. 2019год., издадена от надлежно оправомощено лице, съгласно приложена Заповед №1015-27-130/09. 06. 2016год. на Директора на ТП на НОИ - Шумен. Резултатите от проверката са обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол № КП-5-27-00657481/04. 10. 2019год. Въз основа на констатациите на осигурителя са били дадени Задължителни предписания, с които е било постановено в срок от 17 дни да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец 1 по отношение на десет лица, наети по трудово правоотношение в дружеството.

В мотивите към предписанията контролният орган по осигуряването приел, че при извършената проверка е установено, че по отношение на осигурените десет лица не е възникнало задължително осигурително правоотношение, съгласно чл. 10 от КСО и §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, понеже същите не са осъществявали трудова дейност, въпреки сключените трудови договори и подавани данни към НАП.

От приложените трудови договори в административната преписка и приети по делото, е установено, че всички посочени служители са наети със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя и са прекратени на осн. чл. 71 ал. 1 от КТ в рамките на срока от шест месеца. По отношение на служителите са били надлежно изпращани справки за уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ до НАП. От приложените по делото платежни ведомости е установено изплащано трудово възнаграждение за времето на престиране на труд. На служителите е била връчвана длъжностна характеристика за съответната длъжност и е бил провеждан инструктаж. В хода на контролното производство са били дадени писмени обяснения от шестима от служителите посочени в предписанията.

Срещу дадените задължителни предписания представляващият осигурителя управител е подал жалба до Директора на ТП на НОИ - Шумен по реда на чл. 117 от КСО с вх.№1012-27-45 /15. 10. 2019г., с която е изразила несъгласие с обжалваните Предписания. С Решение № 2153-27-27/15. 11. 2019г. Директорът на ТП на НОИ - Шумен е отхвърлил жалбата на дружеството и потвърдил атакуваните пред него Задължителни предписания, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицата, съгласно разпоредбите на чл. 10 от КСО и §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО. Направил е анализ на периодите на назначаване на служителите, обема на работа на дружеството през годините, сферата му на дейност в областта на извършването на оценки на недвижими имоти, машини, земеделски земи, броя на назначените служители, повечето без нужната квалификация, краткия период на трудови правоотношения, липсата на застъпване между тях и различните заплати и трудови характеристики за едни и същи длъжности „технически секретар“ с код по НКПД 41202006 и „компютърен оператор“ с код по НКПД 35113002. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката бил фактът, че служителите не са осъществявали трудова дейност въз основа на сключените трудови договори. В този смисъл и въз основа на горното е обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по отношение на лицата по реда на чл. 5 ал. 4 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат заличени и с оглед на това отхвърлил депозираната от дружеството жалба.

При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно.

При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил, че оспореният административен акт, е в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби, поради следното:

Изложени са мотиви, че на основание чл. 4 ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 4 т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ал. 6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал. 4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29. 12. 2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 предвижда задължение на работодателите да подават в ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т. 1 и т. 2 данни. Според разпоредбата на ал. 6 на чл. 5 от КСО данните по ал. 4, подавани от осигурителите се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.

За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно КТ. По смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал. 1 т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10 ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение.

Прието е за безспорно по делото, че между десетте лица, посочени в задължителните предписания и дружеството жалбоподател са били сключени валидни писмени трудови договори, съдържащи подписите на страните и притежаващи всички необходими реквизити по чл. 66 от КТ. По делото са били събрани и други доказателства-платежни ведомости, обяснения и др, от които може да се направи изводът, че трудовите отношения са възникнали и съществуват, поради което изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е в разрез с тези доказателства.

На основание чл. 74 ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ по реда на ГПК (Г. П. К) (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ– Шумен не е изпълнил задължението си по чл. 74 ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74 ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключените между страните трудови договори, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на всеки сключен и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са приети за незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО.

Съдът се е позовал на практика на ВАС като е приел, че е налице заобикаляне на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с доказателствената сила на трудовия договор за съществуването на трудовото правоотношение и се извършват констатации за нуждите на контролното производство в НОИ, които в съдебното производство следва да бъдат проверени с всички допустими доказателства по реда на процесуалния закон ГПК. Прието, че предвидения конститутивен иск по реда на чл. 74 ал. 3 от КТ се провежда с участието на работника/служителя, което осигурява пълното му право на защита, докато настоящото съдебно производство се развива само между осигурителя и контролния орган, а задължаването на работодателя да подаде нови данни за осигуряването на цитираните лица, безспорно накърнява техните права на осигурени лица и има сериозни правни последици.

Доколкото по делото е нямало твърдения за проведено производство за обявяване на недействителност на процесните трудови договори, е обоснован изводът, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, решението на Директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно.

Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

С решението си съдът правилно е отменил оспорения акт, след като е установил, че подадените от осигурителя данни за посочените лица са коректни и същите са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, т. е. отразено е действителното положение, съгласно сключените между страните трудови договори, разплащателни ведомости, заверени уведомления и други описани документи относно трудовите им правоотношения.

На основание чл. 4, ал. 1 от КСО, работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ Безспорно е установено, че са били сключени валидни писмени трудови договори, съдържащи подписите на страните и притежаващи всички необходими реквизити по чл. 66 от КТ. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. В случая, всички описани в тези разпоредби условия са налице, за да се приеме съществуването на валидни трудови правоотношения на едноличния търговец с лицата.На основание чл. 74, ал. 3 от КТ, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Правилен е извода на съдът, че контролния орган не е съобразил правилото на чл. 75, ал. 5 от КТ, съгласно който страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните и не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да заличи подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, с който е обявена недействителност на сключените и редовни от външна страна трудови договори с лицата, издадените задължителни предписания и решението на директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК,ТП на НОИ -Шумен следва да заплати на „Тея“ ЕООД - гр. Ш. разноски за настоящата инстанция представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/11. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 570/2019 г. по описа на Административен съд гр. Ш..

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Шумен да заплати на „Тея“ ЕООД - гр. Ш. сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.