Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] обжалва решение № 1950 от 30. 07. 2014г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. д. № 4490/2013г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/05. 03. 2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 236/04. 06. 2012г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението [населено място], С последния в резултат на ревизия, проведена по реда на чл. 133 - 134 ДОПК са изменени установените с влязъл в сила ревизионен акт задължения на Месокомбинат В. АД по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2007г. като са определени задължения в размер на 1 975 226. 60 лева и лихва в размер на 872401. 10 лева, поради непризнаване на право на данъчен кредит по фактура, издадена от Б. О..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Първото оплакване се отнася до изводите на съда за липса на основания по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК за изменение на влязъл в сила ревизионен акт за процесния период на м. 12. 2007г. Касационният жалбоподател твърди, че по този въпрос са налице задължителни указания по чл. 224 АПК, дадени в решението на Върховния административен съд по адм. д. № 606/2013г., с което делото е върнато за ново разглеждане.

Второто оплакване е по отношение изводите на съда за законосъобразност на ползваното право на данъчен кредит. В тази връзка касаторът твърди, че сделката, от която ревизираното дружество черпи правото си на приспадане е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като старите сгради към...