Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на „Гаража“ ООД, представлявано от управителя С.Т срещу решение № 5854/10. 10. 2019г., постановено по адм. дело № 7179/2019г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1040-21-201/22. 05. 2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-21-00551198/11. 04. 2019г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – София град. Изложените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 5, ал. 4 КСО във вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО във вр. с чл. 141, ал. 6 и ал. 7 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) и чл. 7 от Закон за Търговския регистър (ЗТР) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град), чрез процесуален представител юрисконсулт Велянова в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-21-201/22. 05. 2019 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-21-00551198/11. 04. 2019г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – София град, с което е разпоредено „Гаража“ ООД да внесе сума в размер на 3 207, 83 лв. главница и 1 576, 52 лв. лихви на основание чл. 110, ал. 3 от КСО по Ревизионен акт за начет №РА-5-21-00545228/29. 03. 2019 г. и мотивирано заключение по чл. 110, ал. 2 КСО с които е прието, че за И.Т от 01. 01. 2014 г. до 27. 10. 2014 г., са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, като осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО без същата за този период да е вписана, като управител на дружеството в Търговски регистър, поради което не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 КСО, чл. 50, чл. 51 и чл. 53 КСО и няма право на обезщетение за временна неработоспособност
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда за спорен от правна страна въпроса относно наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО по отношение на лицето И.Т.
За доказване на горните обстоятелства в хода на административното производство е представен договор за управление на сервиз на фирма „Гаража“ ООД, сключен на 01. 06. 2012 г. между посоченото дружество и И.Т.С чл. 1 от договора, довереникът приема да изпълнява длъжността мениджър (управител) на търговския обект - сервиз на дружеството „Гаража“ ООД. В чл. 5 от договора е предвидено, че довереникът се задължава да осъществява управлението на търговския обект.
Пред първоинстанционния съд е представен и договор от 01. 06. 2012 г., с който се възлага управлението на „Гаража“ ООД и е сключен между Д.Т, Д.Д и С.Т (доверители), в качеството им на представляващи „Гаража“ ООД и И.Т (наричана управител). Съгласно т. 1 от същия, доверителите възлага, а управителят приема да управлява и представлява „Гаража“ ООД в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на Общото събрание, и в рамките на предоставените му пълномощия. В раздел ІІІ „Права и задължения на управителя“ е записано, че управителят има право да взема решения по управлението на дружеството; да организира, ръководи и контролира дейността на дружеството; да предприема действия по стопанисване и опазване на имуществото на „Гаража“ ООД; от името и сметка на „Гаража“ ООД да сключва сделки, свързани с упражняване на търговското му занятие. Видно от т. 11, договорът е сключен за неопределено време. В договора е посочено, че със същия се прекратяват правата и задълженията по сключения от същата дата Договор за управление на сервиз на фирма „Гаража“ ООД.
Не се спори между страните, че лицето И.Т въобще не е било вписано в търговския регистър като управител на „Гаража“ ООД. Това се установява и от служебно извършената справка в Търговския регистър https://public.brra.bg/C./V./A..ra., от която е видно, че като управители на дружеството са вписани неговите собственици Д.Т, Д.Д и С.Т.Л и протокол по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за избор на И.Т за управител на дружеството, за да може да бъде извършено вписването.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че за придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане, както и на право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО и чл. 51 от КСО е необходимо към датата на настъпване на осигурителния риск да са налице кумулативно дадените изисквания в разпоредбата на чл. 48а от КСО, а именно лицето да е осигурено за риска „Общо заболяване и майчинство“ и да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Доколкото И.Т не отговаря на първото изискване на чл. 48а от КСО, същата няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност, както поради бременност и раждане, така и за отглеждане на дете по представените болнични листи.
Обоснован е извод, съобразно който в процесния случай причинената щета се изразява в реално намаляване имуществото на ДОО поради извършените плащания от фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО на обезщетение за временна неработоспособност на И.Т, на което не е имала право. Изложени са мотиви, че невписването в ТР като управител на дружеството е довело до липсата на основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Не са изпълнени и изискванията на чл. 40, ал. 1 КСО, чл. 50, чл. 51 и чл. 53 КСО, с оглед на което лицето няма право на обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя „Гаража“ ООД.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (в редакция към 2012 г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Органите на управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са предмет на правната регулация, съдържаща се в глава тринадесета, раздел трети на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). С чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ е предвидено е, че управителят на дружеството се избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 – представлява дружеството.
На основание чл. 140, ал. 1 ТЗ решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които е назначаването на управител, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. По силата на ал. 4 изборът и освобождаването на управителя имат действие от вписването им в търговския регистър. За вписване на името на управителя в търговския регистър се изисква от него да представи нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 ТЗ). По силата на чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
Цитираните разпоредби са с императивен характер. За да може да упражнява управленческите и представителните функции, разписани в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването има конститутивно действие и е елемент от фактическия състав на избора на общото събрание, пораждащ действието му. Вписването на името на управителя е от значение за правоотношенията с трети за дружеството лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ. В същия смисъл са Решение № 5644 от 30. 04. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2017 г., решение № 6296 от 19. 05. 2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21. 12. 2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., Решение № 1264 от 30. 01. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о.
В разглеждания случай от съществено значение е фактът, че по делото не е представено решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, прието от общото събрание от съдружниците, за избор на И.Т за управител и за определяне на възнаграждението й. Безспорен е и фактът, че лицето не е било вписано в търговския регистър като управител, съгласно изискването на чл. 119, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ. Лице, което не е овластено от общото събрание и не е вписано в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО като управител на търговско дружество, включваща управленчески и представителни функции и като правна последица – да подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
В тази връзка, правилно първоинстанционният съд приема, че не е установено надлежно възникнало осигурително правоотношение по договор за управление и контрол, поради което към момента на настъпване на осигурителния риск, И.Т не попада в кръга на лицата, осигурени за риска „Общо заболяване и майчинство".
Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО във връзка с липсата на предпоставките на чл. 48а КСО, чл. 50, чл. 51 и чл. 53 КСО, обуславящи разпоредените правни последици за внасяне на сума по ревизионен акт за начет.
Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател „Гаража“ ООД, представляван от управителя С.Т, следва да бъде осъден да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5854/10. 10. 2019г., постановено по адм. дело № 7179/2019г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „Гаража“ ООД, представлявано от управителя С.Т да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.