Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д.С срещу решение № 5448/28. 08. 2019г., постановено по адм. дело № 11503/2018г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-276 от 05. 10. 2018 г., издадено от директора на ТП-НОИ-София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 19. 07. 2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“. Изложените възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът развива доводи досежно неправилно приложение на материалния закон, обусловено от придаване обратна сила на норми на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ, Обн. ДВ. бр. 35 от 12 Май 2009г., в сила от 12. 05. 2009 г.), както и на чл. 81 от Правилник за приложение на Закон за пенсиите (ППЗП, отм. ), в редакцията след 21. 05. 1991 г., които са неотносими за случая. Извежда, че релевантни към предмета на спора са Законът за всеобщата военна служба на Н. Р. Б (ЗВВСНРБ) и Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП), в редакцията преди 21. 05. 1991г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се зачете като осигурителен стаж за пенсия от III категория труд, времето на целия период на обучението, през което касаторът е бил школник в ССВВУ „Г. Б" - гр. Д. М от 1978 г. до 1982 г., както от 1984 г. до 1988 г., когато е бил курсант във ВНВУ „В. Л" - гр. В. Т.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП-НОИ) - София-град, чрез пълномощник юрисконсулт Велянова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-276 от 05. 10. 2018 г. издадено от директора на ТП-НОИ – София град, относно оставена без уважение жалба на Д.С с вх. № 1012-21-1083 от 23. 08. 2018 г., срещу разпореждане № [ЕГН] от 19. 07. 2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “д“ КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02. 10. 2017г., при зачетен 30 год. 11 мес. и 28 дни осигурителен стаж от първа категория труд и 2 год. 00 мес. и 00 дни от трета категория труд, респ. на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 53 год. 07 мес. и 27 дни.

По делото липсва спор относно периодите на обучение на жалбоподателя за времето от 1978 г. до 1982 г. в ССВВУ „Г. Б" - гр. Д. М и от 1984 г. до 1988 г. като курсант във ВНВУ „В. Л" - гр. В.Т.С не спорят, че от така посочения период за осигурителен стаж и възраст от страна на пенсионните органи е признат периода от 22. 06. 1981 г. - дата на навършване на [възраст] на жалбоподателя до - дата на дипломирането му, в размер на 1 год. 1 мес. и 29 дни, както и периода от 01. 09. 1984 г. до 01. 07. 1985 г. от обучението му във ВНВУ „В. Л" - гр. В. Т, в размер на 00 години, 10 месеца, 1 ден, респ. обща продължителност от 2 години.

Спорен от правна срана е въпросът, обуславящ законосъобразността на отказа на пенсионния орган да зачете като осигурителен стаж за пенсия от III категория труд времето, през което жалбоподателят е бил школник в ССВВУ „Г. Б" - гр. Д. М за периода от 1978 г. до 1982г., респ. до навършване на пълнолетие, както и за периода от 1984 г. до 1988 г., когато е бил курсант във ВНВУ „В. Л" - гр. В. Л.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, при осъществения контрол за законосъобразност, в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд отхвърля жалбата като приема, че решението на ръководителя на ТП на НОИ – София град потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаните от закона форма и съдържание, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалният закон е приложен правилно и в съответствие с целта му.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател възражения относно неправилно приложение на материалния закон, с оглед придаване на обратна сила на неотносими към спорния период норми от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ обн., ДВ, бр. 35/2009 г., в сила от 12. 05. 2009 г.), както и на чл. 81 от ППЗП отм. , в редакцията след 21. 05. 1991 г. Преценката досежно юридическите факти от значение за правото и последиците, които законът свързва с тях се извършва в съответствие с момента на възникване на правото на пенсия и момента на упражняването му.

При подаване на заявлението за отпускане на пенсия от касатора, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. И.те в мотивите на решението правни норми са тези на чл. 9 от Закон за всеобщата военна служба в Народна република България отм. , на чл. 81 от ППЗП отм. , в редакцията действала към процесния период, както и тези на Указ № 117 от 31. 07. 1971 г. и всички те са релеватни за спорния по делото период.

В периода от 1958 г. до 27. 02. 1996 г. военната служба се регулира от разпоредбите на Закон за всеобщата военна служба на Н. Р. Б (ЗВВСНРБ отм. , Нормата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ отм. е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски.

По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП отм. , в относимита редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.

Съгласно чл. 3 от Указ №117 от 31. 07. 1971 г. за откриване на сержантски отм. шински) средни военни училища, издаден от Председателя на ДС на НРБ (обн., ДВ бр. 63 от 10. 08. 1971г.), обучаващите се в тези училища „се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията“. Според чл. 2, буква „б“ от същия Указ, на завършилите курса на сержантските отм. шинските) училища се признава отбита редовна военна служба.

Изложените по - горе правни норми водят до изводи в няколко насоки. От текста на чл. 9 ЗВВСНРБ отм. е видно, че законът прави разграничение между понятията "действителна военна служба" и "редовна военна служба". Тези понятия не са равнозначни. Действителна военна служба изпълняват всички изброени военнослужещи „приети за кадър във Въоръжените сили“, а тази на срочнослужещите курсанти се приравнява на действителна военна служба за периода на редовната военна служба. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването същата да се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл. 21 от ЗВВСНРБ отм. за срока, определен в чл. 24 от същия закон. В периода 25. 07. 1959г. – 29. 05. 1989г., съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ отм. , срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години.

В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с понятието "действителна военна служба", а не "редовна военна служба". От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП отм. се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Нормата на чл. 81 от ППЗП отм. не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба, каквито са тези на обучение на курсанти и школници.

Обстоятелството, че по силата на чл. 3 от Указ № 117, обучаващите се в сержантските отм. шински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, означава, че времето им на обучение във военно училище ще се зачита за отбита редовна военна служба за установения й в закона срок, а не че отбиват редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ отм. за целия период на обучението.

От съвкупния анализ на разпоредбите следва, че през спорния период за трудов стаж се е признавало времето, прекарано в редовна военна служба от българските граждани, навършили 18 години в годината на набора. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж за случаите, когато редовната военна служба се е считала за прослужена по силата на специален закон. На завършилите курса на сержантските отм. шинските) училища се е признавала отбита редовна военна служба на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31. 07. 1971 г. за откриване на сержантски отм. шински) средни военни училища, но това не е било предвидено като нормативно основание за зачитане на периода на обучение за трудов (осигурителен) стаж. Обучаващите се в сержантските отм. шински) средни военни училища са се намирали на действителна военна служба и са имали всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31. 07. 1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е зачитала времето на обучението за трудов стаж.

Това е сторено с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП отм. с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29. 08. 1996 г. (ДВ, бр. 76/1996 г.), съгласно което за трудов стаж от трета категория се зачита времето на изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Горното е във във връзка с приетия ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ, ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27. 02. 1996 г., отм. ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12. 05. 2009 г.), с който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Видно от текстовете на цитираните норми редовната военна служба (впоследствие наборна военна служба) се разграничава от действителната военна служба, респ. приравнените на нея периоди, регламентирани в ЗВВСНРБ отм. и ЗОВСРБ и ясно обективира волята на законодателя като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на наборната, респ. на редовната военна служба.

При съобразяване на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсионният орган на основание чл. 81 от ППЗП, в сила към 31. 12. 1999 г., зачита времето на обучение в средното специално училище след навършване на пълнолетие от школника за осигурителен стаж. Д.С навършва [възраст] на [дата, месец, година], към която дата се е обучавал в ССВВУ „Г.Б“ – гр. Д. М, като завършва курса си на обучение и се дипломира на [дата, месец, година] При преценка правото на пенсия от длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е зачетен на касатора осигурителен стаж за периода от навършване на [възраст] възраст [дата, месец, година] до [дата, месец, година] в размер на 1 год. 1 мес. и 29 дни от трета категория труд.

Пенсионният орган обосновано зачита като осигурителен стаж и част от времето на обучение на Стоянов във ВНВУ „В.Л“ – гр. В. Т от 01. 09. 1984г. до 01. 07. 1985г., на основание чл. 81 ППЗП отм. във вр. §9 от ПЗР на КСО. За времето след тази дата до завършване на ВНВУ през 1988г., по изложените по – горе съображения, липсва правно основание за зачитане на това право за осигурителен стаж, тъй като обучението се приравнява на редовна (наборна) военна служба само до размера й за съответния род войски съгласно действащото законодателство, който е бил 2 години към процесните периоди.

Без значение за целите на пенсионното осигуряване е датата на полагане на военна клетва. Клетвата по чл. 10 от ЗВВСНРБ отм. за вярност на своя народ и родина е елемент от военната служба, но тя е ирелевантна към спора за придобит трудов стаж съгласно пенсионното законодателство. Неотносими към предмета на спора са и въпросите във връзка с получаваните от курсантите в средните военни училища суми, които са без характер на месечни заплати за положен труд с дължими и удържани осигурителни вноски.

Непризнаването на обучението преди навършване на пълнолетие от лицето като осигурителен стаж е съгласно приложимата правна уредба, като в КСО много разпоредби съдържат възрастов критерий с оглед нуждите на пенсионното осигуряване, но това не прави тези норми дискриминационни.

Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславяща разпоредените правни последици. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен.

В същия смисъл е наложилата се съдебна практика, изразена в решение № 12470 от 20. 09. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2018 г., VI о., решение № 5652 от 15. 04. 2019г. на ВАС по адм. д. № 6538/2018 г., VI о., решение № 7017 от 29. 05. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2017 г., VI о., решение № 5116 от 19. 04. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2017г., VI о., решение № 7667 от 19. 06. 2017 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г., VI о., решение № 9885 от 25. 07. 2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI о., решение № 15867 от 21. 12. 2017 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2016 г. VI о. др.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – София град юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5448/28. 08. 2019г., постановено по адм. дело № 11503/2018г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Д.С да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.