Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Т, подадена чрез пълномощник адв.. Д, срещу решение № 27/13. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 660/2019 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Медицинско удостоверение № 56/14 от 02. 04. 2019г., издадено от Централната лекарска експертна комисия – Медицински институт МВР.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Ответната страна по жалбата МВР - Специализиран отряд за борба с тероризма, представляван от старши комисар Г.Г, взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно, законосъобразно и обосновано.

От първоинстанционния съд е приета за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед № 1984зк – 121 от 29. 05. 2018г. на впд Командир на СОБТ, за времето от 04. 06. 2018г. до 14. 06. 2018г., касаторът е взел участие в практически курс по водолазна подготовка. На 13. 06. 2018г., при занятие по време на планиран водолазен курс, същият е почувствал силна болка и заглъхване в лявото ухо след гмуркане. На 18. 06. 2018г. поради засилване на оплакванията е осъществена аудиометрия, която установила лекостепенно звукоприемно намаление на слуха в лявото ухо със слухова загуба 23, 75dB. Терзийски е бил хоспитализиран в периода от 11. 07. 2018г. до 14. 07. 2018г. в УМБАЛ „Софиямед“ООД, като впоследствие е изписан със статус „..добро общо състояние…“, като относно заболяването е отбелязано „… клинично в подобрено общо състояние…“. Касаторът е приет отново на лечение в периода от 17. 07. 2018г. до 20. 07. 2018г. в УМБАЛ „Софиямед“ООД, като била проведена оперативна намеса Код: 18. 29 ексцизия или деструкция на други лезии на дясно външното ухо. Пациента е изписан със статус „..добро общо състояние…“. Впоследствие са издадени болничен лист №120182029539 от 17. 07. 2018г. от УМБАЛ „Софиямед“ООД, за 10 дни отпуск поради времена нетрудоспособност с диагноза „шум в ушите“ и болничен лист №120181643758 от 23. 07. 2018г. от УМБАЛ „Софиямед“ООД, за 30 дни отпуск поради времена нетрудоспособност с диагноза „едностранна сензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо“.

С. Е решение № 0045 от 25. 01. 2019г., от 14 заседание на ТЕЛК Общи заболявания към Медицински институт - МВР, гр. С. е приета причинна връзка – трудова злополука на увреждането, получено при изпълнение на служебните задължения и настъпилата нетрудоспособност. С Разпореждане № 22527 от 15. 02. 2019г. на Териториално поделение София – град на НОИ, декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

С. Е от 22. 09. 2019г. на Клиника по вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и клинична алергология към МИ на МВР, Терзийски е бил приет на лечение в периода 18. 09. 2019г. до 22. 09. 2019г. с окончателна диагноза – паталогична реакция на лекарствено средство или медикамент. Медицинско удостоверение № 56/14 от 02. 04. 2019г., е издадено от Централната лекарска експертна комисия – Медицински институт МВР. В същото е определено, че увреждането на касатора, което е причинило възпаление на левия слухов нерв с невросензорна загуба на слуха на лявото ухо с акустична слухова загуба от 18, 75dB при нормален слух двустранно не е довело до трайно отслабване на слуха, а само до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение по допусната съдебно медицинска експертиза. Вещото лице е констатирал, че като последица от баротравмата, на касатора са причинени следните увреждания : едностранно невросензорно (звукоприемно) намаление на слуха на лявото ухо с продължителност повече от 60 дни (видно от аудиограмите) ; шум в лявото ухо(субективен) – продължаващ и в момента вече повече от година. Няма обективен метод за изследване на шума в ушите ; в следствие на повторна баротравма през септември 2019г., отново е установено едностранно невросензорно (звукоприемно) намаление на слуха на лявото ухо, продължаващо до момента ( видно от аудиограмите). Според вещото лице, няма убедителни данни, че абсцесът на дясното ухо е предизвикан от престоя в морската вода, доколкото давността е повече от 30 дни, а абсцесът може да възникне и без престой под водата.

За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че като е определил травматичното увреждане на Терзийски, като такова съответстващо на лека телесна повреда по см. на чл. 130 НК, административния орган е приложил правилно материалноправните разпоредби и е постановил акта си в съответствие с целта на закона. Решението на Адинистративния съд е правилно.

При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Административният съд, съответно на събраните доказателства е преценил за законосъобразно Медицинско удостоверение № 56/14 от 02. 04. 2019г., издадено от Централната лекарска експертна комисия – Медицински институт МВР.

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР е уредено правото на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, да им се изплати обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Леката телесна повреда по чл. 130 НК не подлежи на обезщетение по този ред. Медицинското удостоверение, оспорено от жалбоподателя, е издадено на основание чл. 238, ал. 3 ЗМВР.

Правилно съдът е приел с оглед събраните доказателства, както и заключението на вещото лице, че травматичните увреждания, получени от касатора са довели до лекостепенно намаление на слуга, съответстващо на социално адекватен слух, т. е. намаление на чуваемостта, което не се отразява на възприятията му на околния свят посредством сетиво. В този смисъл възраженията на касатора срещу изводите на съда са неоснователни. При преценката на вида на телесната повреда, претърпяна от служителя, съдът правилно се е позовал на легалните определения на видовете телесни повреди по смисъла на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), като е съобразил и Постановление № 3 от 27. 09. 1979г. на Пленума на Върховния съд. С оглед доказателствата, обоснован е извода, че в конкретния случай, при загуба на слуха до 23, 75 dB на увреденото ухо, явно е налице социално адекватен слух и не е налице „отслабване“ на слуха по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК за квалифициране на процесното увреждане като средна телесна повреда и продължителносттта на увреждането е без значение.

При така установените обстоятелства, правилно съдът е възприел травматичното увреждане на касатора като съответстващо на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК и правилно е отхвърлил оспорването на медицинско удостоверение № 56/14 от 02. 04. 2019г. на Централната лекарска експертна комисия – Медицински институт на МВР, тъй като не са налице основания за отмяната му.

Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които, предвид относително ниската фактическата и правна сложност на делото и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/13. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 660/2019 г. по описа на Административен съд гр. П..

ОСЪЖДА Д.Т, [населено място] да заплати в полза на Медицински институт при МВР, разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.