Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

Гр.София, 02. 02. 2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Д. П.

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4704 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.392660/4. 12. 24 на „Ел Смарт“ООД за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 5 ГПК на влязло в сила решение №.15570/13. 08. 24 по г. д.№.6054/24 на СРС, 76с. /въззивната жалба срещу което е върната с разп.№.138970/1. 10. 24 по г. д.№.6054/24 на СРС, 76с., оставено в сила с опр.№.18715/20. 11. 24 по ч. г.д.№.13363/24 на СГС, недопуснато до касация с опр.№.4187/18. 09. 25 по ч. г.д.№.1030/25, ІV ГО/, с което предявените срещу молителя искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ са уважени, като уволнението на М.Г., извършено със Заповед №.96/24. 01. 24, е признато за незаконно и отменено, той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „технически ръководител в строителството“ и му е присъдено обезщетение в размер на 1600лв. за оставане без работа. Поддържа се, че е налице ново писмено доказателство – разпореждане №.5909016680/9. 07. 24 на НОИ за отпускане считано от 1. 04. 24 на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Г. – което не е било известно на молителя до 17. 09. 24 и би било от значение за изхода на спора; сочи се и основанието на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, доколкото съдът не уважил доказателствени искания на ответника, игнорирал представени от него доказателства, фокусирайки се единствено върху твърденията на ищеца, провел последното открито съдебно заседание на 1. 08. 24 - въпреки заявлението още в преходното с. з. на процесуалния представител на молителя, че ще му е невъзможно да присъства на тази дата поради ползване на годишен отпуск, и въпреки впоследствие подадената нарочна молба за отлагане от 1. 08. 24 по същите съображения - и постановил решението си без да се даде възможност за пледоария по същество. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново гледане, ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна М. К. Г. оспорва молбата; претен -

дира разноски.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по г. д.№.16054/24 на СРС е образувано по реда на глава 25 ГПК /“Бързо производство“/ по предявени от М. Г. в СРС срещу „Ел Смарт“ООД искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ за отмяна на уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ /поради съкращение в щата/, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа – с оплаквания, че не е налице реално съкращение и не е извършван подбор по реда на чл. 329 КТ. С отговора на исковата молба исковете са оспорени; направени са доказателствени искания за допускане на свидетели във връзка с установяване на компетентността, качеството на работа и сочени етични дефицити на ищеца и за приемане на приложени писмени доказателства.

С определение от 8. 05. 24 делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 3. 05. 24 и е изготвен доклад с указания относно доказателствената тежест; посочено е, че на страните се дава възможност в едноседмичен срок от връчването му да вземат становище във връзка с указанията и доклада, съответно да предприемат необходимите процесуални действия, като ако не изпълнят указанията в този срок, губят възможността да направят това по-късно - освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В предоставения срок молба с доказателствени искания е постъпила само от ищеца /„Ел Смарт“ООД, макар и редовно призовано на 16. 05. 24 с копие от определението от 8. 05. 24, не е депозирало становище/.

Съдът е провел три открити съдебни заседания-на 20. 05. 24 /когато отказал да приеме протокол за подбор поради представянето му от дружеството едва в съдебното заседание – след изтичане на фиксирания в определението от 8. 05. 24 едноседмичен срок/, 3. 07. 24 и 1. 08. 24. В последното, въпреки изявлението на пълномощника на „Ел смарт“ООД в откритото съдебно заседание на 3. 07. 24, че няма да може да се яви на 1. 08. 24 поради планиран отпуск, и постъпила на 1. 08. 24 молба за отлагане по същите причини, е бил даден ход на делото и на устните състезания /с мотиви, че се касае за бързо производство, към молбата не са приложени доказателства, от които да се установяват сочените в нея причини за неявяване на пълномощника в съдебното заседание, които и не са внезапни и непреодолими, и не са налице пречки по отношение на управителя на дружеството за явяване/ и е обявена датата, на която ще бъде постановено решението - 4. 08. 24, както и че от същата ще тече двуседмичният срок за обжалването му пред СГС.

С решение №.15570/13. 08. 24 СРС е уважил предявените от М.Г. срещу молителя искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ; върху акта е поставен печат, че е влязъл в сила на 29. 08. 24. На 26. 09. 24 срещу решението е била депозирана въззивна жалба от ответника, върната като просрочена с разпореждане №.138970/1. 10. 24, потвърдено с опр.№.18715/20. 11. 24 на СГС по ч. г.д.№.13363/24, недопуснато до касация с опр.№.4187/18. 09. 25 по ч. г.д.№.1030/25 на ВКС, ІV ГО.

Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303-чл. 304 ГПК /т. е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, а на основанието чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

Доколкото молителят се оплаква в контекста на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, че неправилно съдът е дал ход и е разгледал делото в открито съдебно заседание на 1. 08. 24 - въпреки че пълномощникът му предварително е обявил, че не може да присъства поради планиран отпуск, и впоследствие е депозирал и нарочна молба за отлагане със същите твърдения, както и че незаконосъобразно е отказано приемане на доказателства поради преклузия, евентуална незаконосъобразност на горните действия подлежи на проверка във въззивното производство - след надлежно сезиране на въззивния съд и излагане на съответни оплаквания. В случая такова не е било проведено. Адвокатът на „Ел смарт“ООД е бил редовно уведомен за датата на последното съдебно заседание 1. 08. 24 - което е било отсрочено в съдебното заседание на 3. 07. 24 в негово присъствие, и е бил длъжен да следи за хода на делото. Задължението за следене на делото включва проверка на насрочените дати за съдебни заседания и резултатите от тях, за да се упражняват своевременно процесуалните права. Обстоятелството, че адвокатът на страната е поискал отлагане и това искане е било оставено без уважение, не отменя задължението на страната сама да следи дали искането й е уважено, отложено ли е делото и ако не посочена ли е дата за обявяване на решението предвид разпоредбата на чл. 315 ал. 2 ГПК /опр. 504/29. 10. 18 по ч. г.д.№.3778/18, ІV ГО и др./. Въззивна жалба не е била депозирана в рамките на срока за обжалване /подадената такава е била просрочена и върната с влязло в сила разпореждане-след въззивен и касационен контрол с подробно изложени мотиви от съответните инстанции/, поради което с пасивното си и несъобразено с процесуалните правила поведение ответникът сам се е поставил в невъзможност да получи преглед във въззивно производство на законосъобразността на процедирането на първоинстанционния съд /в това число за спазването от последния на изискванията на чл. 6 ЕКЗПЧОС/. При това положение не може да се приеме, че е било нарушено правото му на участие – напротив, той е имал възможност да го реализира като подаде своевременно въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, за което твърди, че е постановено при нарушение на процесуалните правила /при незаконосъобразен отказ да се съберат доказателства и при неотлагане на последното заседание поради невъзможност за явяване на пълномощника му/, но не се е възползвал от нея. Молителят не е изчерпал възможностите за инстанционен контрол, поради което и не е могъл да получи надлежен преглед на оплакванията си /в предвиденото за това в закона производство по обжалване на първоинстанционния акт/ не по причина, дължаща се на съда. Не се касае за хипотеза, при която вследствие нарушение на процесуалните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – а за неин пропуск да упражни правата си чрез надлежно подаване на въззивна жалба. Поради това и не е налице визираната в чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК хипотеза.

Молителят се позовава и на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК с твърдения, че е налице ново писмено доказателство – разпореждане №.5909016680/9. 07. 24 на НОИ за отпускане считано от 1. 04. 24 на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Г. – за което не знаел до 17. 09. 24; сочи, че то би било от значение за изхода на спора, защото ако е разполагал с него, би могъл да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ считано от 1. 04. 25 и да представи тази заповед в последното съдебно заседание на 1. 08. 25, с което да лиши от основание иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ. В случая, обаче, не се касае за доказателство, което само по себе си, след представянето му, би било от значение за спора и би могло да доведе до евентуална промяна на резултата по него - а до такова, което, както се твърди, би могло да мотивира работодателя да предприеме евентуални действия, с които евентуално да повлияе на основателността на иска, като издаде последваща своя заповед. Съдът не би могъл да презумира нечие поведение при знание за даден документ и да постановява решение въз основа на презумпции, респективно соченото доказателство би имало значение за самия работодател с оглед предприемане на бъдещи негови действия по отношение на работника, но не и за съда за решаването на конкретното дело за законосъобразността на вече издадената Заповед №.96/24. 01. 24 - предвид предмета на спора и релевантните за него факти /налице ли е било към датата на уволнението реално съкращение на заеманата от работника щатна бройка и извършен ли е бил законосъоб разен подбор по критериите на чл. 329 КТ/. Способът по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото и предпоставя факти и доказателства, чието невземане предвид е довело до постановяване на неправилно решение - а такъв факт и доказателство не съставлява цитираното разпореждане. Поради това и то не би могло да обуслови отмяна на влязлото в сила решение на СРС по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.

С оглед всичко изложено по-горе молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 615 евро платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.392660/4. 12. 24 на „Ел Смарт“ООД за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 5 ГПК на влязло в сила решение №.15570/13. 08. 24 по г. д.№.6054/24 на СРС, 76с.

ОСЪЖДА „Ел Смарт“ООД да плати на М. К. Г. 615 евро /шестстотин и петнадесет евро / разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: