Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] против решение № 105/19. 01. 2015г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3482/2013г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/12. 08. 2013г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] потвърден с решение № 1098/22. 10. 2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и немотивираност на решението. По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд по фактите относно осъществяването на спорните доставки на стоки от Т. БГ Е. и по приложението на материалния закон. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - С. Д. Д., чрез процесуалните си представители адв. Г. Ч. и адв. К. Б. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по подробни съображения за липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на С. Д. Д. е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 17 386. 32 лева за данъчни периоди м. 04, 05, 06, 07, 09 и м. 12. 2008г., м. 01, 09. 11 и м. 12. 2009г. и м. 08. 2010г. по фактури, издадени от Т. БГ Е. за доставки на дизелово гориво, препарати и амониева селитра и съответните лихви в размер на 7807. 85 лева.

С обжалваното решение съдът е отменил акта, като е приел, че ревизията е възложена и актът е издаден от компетентни органи по приходите. От фактическа страна съдът е установил, че през ревизирания период С. Д. е упражнявал дейност като земеделски производител. Приел е за безспорно, че процесните фактури отговорят на изискванията на Закон за форма и съдържание и са отразени в дневника за продажби на Т. БГ Е., както и че данъкът е начислен по реда на чл. 82 ЗДДС. По отношение на плащането е прието, че е извършено в брой, за което са издадени фискални бонове от регистрирани ЕКАФП.

Съдът е обсъдил фактическите основания, послужили на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит и е приел следното:

Изводите за нередовност на счетоводството на Т. БГ Е. са опровергани от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което счетоводството на доставчика е водено редовно. От експертното заключение, което съдът е кредитирал е прието, че доставчикът е завеждал материали и стоки съответно по счетоводни сметки 302 и 304 и е водил аналитична отчетност по видове материали и стоки със съответната отчетна стойност;

По отношение твърдението на органите по приходите за завишена стойност на средната раходна норма за горивото през 2008г. на ревизираното лице, съдът въз основа показанията на св. Н. Д. - брат на ревизираното лице и св. П. К. и заключението на съдебно - агрономическата експертиза е приел, че разходът на гориво през 2008г. е оправдан с оглед състоянието и обработката на допълнително наетите от ревизираното лице площи, спрямо тези, ползвани през останалите периоди. В тази връзка е отчетено и обстоятелството, че през 2008 година за първи път е започнало използването на част от земеделските земи;

От допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза /ССЕ/ съдът е установил, че през периода на осъществяване на спорните доставки за Т. БГ Е. работи като самоосигуряващо се лице С. М. С., който е съставил процесните фактури. В мотивите на решението е посочено също, че по делото са представени в оригинал процесните фактури, както и фактурите, издадени от предходни доставчици на Т. БГ Е..

По отношение на транспорта на стоките, съдът се е позовал на конкретно изброени договори и фактури за транспортни услуги, находящи се в счетоводния архив на прекия доставчик, в папка "Покупки" според допълнителното заключение на ССЕ и е приел за установено, че през периода 01. 01. 2008г. - 30. 09. 2010г. в счетоводството на прекия доставчик са отразени извършени транспортни услуги от П. Г. О., Строй къмпани 79 Е., И. - И Е., Кострой О., Енрол Е..

В решението е прието, че по делото не са установени обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане са част от данъчна измама.

Решението е неправилно, като в постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - чл. 68 и сл. от ЗДДС.

Страните в съдебното производство са в правото си да установяват всички свои твърдения в процеса, чрез събирането на допустимите доказателствени средства в процеса, но задължение на съда е, да прецени кои са фактите, релевантни за спорното материално право и кои са относимите доказателства за тяхното установяване. В конкретния случай това задължение не е изпълнено от първоинстанционния съд.

Принципно правилно съдът е обсъдил посочените в ревизионния акт фактически основания за отказ на правото на данъчен кредит, упражнено от С. Д. по фактурите, издадени от Т. БГ Е.. Съответен на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приетите по експертни заключения, е изводът, че голяма част от твърденията на приходната администрация са оборени в съдебното производство чрез насрещно доказване - установена е обоснованост на завишения разход на гориво на земеделския производител през 2008г. спрямо следващите периоди на 2009г. - 2010г., доказана е редовност на воденото счетоводство на доставчика и получателя, както и че подписът на документите, представени от името на прекия доставчик и по-конкретно на разпечатки на счетоводни сметки е на И. Х. П., който е управител и едноличен собственик на капитала в Т. БГ Е. съгласно заключението на съдебно - графологическата експертиза. Поради това правилно съдът е обсъждал представените извлечения от счетоводните сметки на доставчика във връзка със заключението на съдебно - счетоводната експертиза. От приложените по делото нотариални актове (л. 2863 и л. 2864) е доказано, че прекият доставчик е придобил на 07. 06. 2005г. право на собственост върху недвижим имот, находящ се [населено място] махала, [община], обл. П., заедно с построената в имота масивна стопанска постройка, представляваща склад за части и работилница. Наличието на дълготраен материален актив - склад - е отразено и по счетоводна сметка 203 на доставчика съгласно представеното в хода на ревизията извлечение от инвентарна книга.

Независимо от проведеното успешно доказване на горните факти, изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай доставките са фактически осъществени и фактическият състав, от който жалбоподателят черпи правото си на данъчен кредит е установен в процеса, не се подкрепя от доказателствата по делото. Този извод е направен, без съдът да обсъди и да изложи мотиви по релевантния за спора факт - относно прехвърлянето на право на собственост върху процесните стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно фактическото овластяване на ревизираното лице да се разпорежда със стоките /дизелово гориво, препарати, амониева селитра/ като собственик. Това се дължи на неправилното определяне на релевантните за правото на данъчен кредит факти и обстоятелства. В мотивите на решението е посочено, че релевантни за спора са следните обстоятелства: дали С. Д. в качеството си на земеделски производител е обработвал земеделска земя през проверяваните периоди, в това число и чрез използването на специализирана техника за извършване на агротехнически мероприятия и дали тази техника е имала нужда от гориво, което е било доставяно за конкретните цели чрез извършване на доставките от Т. БГ Е.. Обстоятелството, че Д. е регистриран земеделски производител и е обработвал земеделска земя, не е било спорно в процеса и е установено в хода на ревизията. Нуждата от по-голямо количество дизелово гориво във връзка с извършвата дейност, е доказана в съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства и експертно заключение на съдебно - агрономическата експертиза.

Спорът по делото е за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 във връзка с чл. 6 от ЗДДС и изисква установяване преди всичко на фактите относно предаване, съответно транспортиране и получаване на стоките. В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/11 ("Б."), според което, за да се установи дали по конкретните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки (т. 31). Проверката се извършва въз основа на правилата за доказване, установени в националния закон (т. 33).

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява, че стоките, посочени във фактурите, издадени от Т. БГ Е. са доставени и получени от С. Д.. По делото не са налице документи за предаване и получаване на стоките, съставени между прекия доставчик и ревизираното лице. Според писмените обяснения дадени в хода на ревизията от Т. Гг Е. и от Д., транспортът е за сметка на прекия доставчик. Въпреки предприетите от жалбоподателя множество процесуални действия, включително и за събиране на писмени доказателства от трети неучастващи в процеса лица по реда на чл. 192 ГПК, по делото не са налице документи за доставяне на стоките чрез тяхното транспортиране от доставчика или от трето лице до земеделския производител. В нарушение на чл. 202 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК съдът е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ по т. 6 от поставените задачи относно наличните в архива на прекия доставчик документи за ползвани транспортни услуги. Заключението в тази част не е подкрепено с други доказателства, в това число и с преписи от цитираните от вещото лице документи от архива на прекия доставчик. Освен това, дори и да се приеме, че такива транспортни услуги са ползвани от Т. БГ Е., то само факта на сключване на договори, съставяне на приемо-предавателни протоколи и издаване на фактури, както и факта, че тези документи се съдържат в архива на доставчика, не доказват транспортирането на стоките по процесните фактури. Няма спор, че дизеловото гориво, препаратите и аномиевата селитра по принцип са предназначени за извършваната от ревизираното лице земеделска дейност, но в случая не се доказва, тези стоки са доставени и получени по фактурите от Т. БГ Е.. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба.

Принципно вярно е становището на ответника по касация, че липсата на доказателства за осъществен транспорт от доставчика или трето лице, не следва да се вменява в тежест на получателя по доставките. В разглеждания случай липсват други доказателства за фактите по предаване и получаване на процесните стоки, поради което обстоятелствата свързани с транспортирането им до ревизираното лице, са от значение за доказване действителното извършване на доставките.

При липсата на доказателства за овластяването на ревизираното лице фактически да се разпорежда със стоките, предмет на спорните фактури, неправилно съдът е приел, че доставките са реално осъществени и са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68 във връзка с чл. 6 от ЗДДС за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по тези доставки.

За пълнота на изложеното и във връзка с поставените при условията на евентуалност въпроси за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС в писмения отговор на касационната жалба, следва да се посочи, че спорът в настоящото производство е по фактите, пораждащи правото на данъчен кредит, а не по тълкуването и приложението на посочените от процесуалните представители на ответника по касация норми от правото на ЕС и правни принципи. Поради това и поставените въпроси, предвид липсата на доказателства за фактите относно реалното осъществяване на доставките, чиято проверка е задължение на националния съд /арг. от т. 31 и т. 33, дело С-285/11 "Б."/, са неотносими към разрешаването на конкретния данъчен спор.

По тези съображения, настоящият състав намира, че решението, с което ревизионният акт е отменен е неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени. Съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на С. Д..

При този изход на спора основателно се явява искането на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в размер на 1285. 83 лева. В касационното производство административният орган не е представляван и защитаван от юрисконсулт, поради което разноски за тази инстанция не се дължат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 105/19. 01. 2015г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3482/2013г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Д. против ревизионен акт №[ЕИК]/12. 08. 2013г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] потвърден с решение № 1098/22. 10. 2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] в оспорената част относно отказ на право на данъчен кредит в общ размер от 17 386. 32 лева за данъчни периоди м. 04, 05, 06, 07, 09 и м. 12. 2008г., м. 01, 09. 11 и м. 12. 2009г. и м. 08. 2010г. по фактури, издадени от Т. БГ Е. и съответните лихви.

ОСЪЖДА С. Д. Д. да заплати на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] сумата от 1 285. 83 лева съдебни разноски.

Решението е окончателно.