РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Рушанова
Членове:Красимир Шекерджиев
Светла Букова
при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора А. П.
като разгледа докладваното от К. Ш. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200147 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Г. Х. срещу решение №453 от 19.12.2024 г. постановено по ВНОХД №981/2024 г. по описа на Апелативен съд - гр. София.
С въззивното решение изцяло е потвърдена присъда, постановена на 17.06.2024 г. по НОХД №5554/2023 г., по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият Х. е признат за виновен в това, че на 21.07.2023 г. в гр. София, в тревните площи зад жилищен блок 36 в ж. к. „Лагера“, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - пет различни обекта, съдържащи кокаин на обща стойност 1 112,80 лева, като на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания една година „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението му за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 3 000 лева.
С присъдата на основание чл.304 НПК подсъдимият Х. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.354а, ал.1 НК - да е осъществил деянието с цел разпространение.
В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.
Касационният жалбоподател оспорва доказателствения анализ, направен от въззивния съд, като твърди, че вътрешното му убеждение е изградено при допуснати нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, защото незаконосъобразно е кредитирал показанията на полицейските служители С., Л., Я., Р. и З. и е игнорирал показанията на свидетелите Б.. Поддържа, че неправилно въззивният съд е преценил, че съществуват доказателства, установяващи извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия Х.. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК в жалбата се правят оплаквания, за това, че въззивният съд не е направил верен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е отчел отличното процесуално поведение на подсъдимия и продължителността на водения срещу него наказателен процес.
На тези основания и при условията на алтернативност предлага атакуванато въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решението да бъде изменено като наказанието бъде определено по реда на чл.55 НК.
В касационното съдебно заседание защитникът поддържа изцяло касационната жалба, като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде обърнато внимание на заключението на приетата ДНК експертиза, която не установява следи, оставени от подсъдимия върху инкриминираните обекти.
Като самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че въззивният съд с атакуваното решение не е дал отговор на направените с въззивната жалба възражения.
Предлага, при условията на алтернативност, въззивното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено, защото е явно несправедливо.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че сочените от защита процесуални нарушения са за погрешен доказателствен анализ, като твърди, че те по своя характер са за необоснованост на атакуваното решение и не могат да бъдат съотнесени към касационните основания по чл.348, ал.1 НПК. Твърди, че въззивният съд правилно е анализирал събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, като законосъобразно е кредитирал показанията на свидетелите С., Л., Я., Р. и З., които са възприели лично действията на подсъдимия. Моли да бъде отчетено и това, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелите А., Ц. и С., които вярно въззивният съд е кредитирал.
Моли да не бъде възприето и оплакването по касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като поддържа, че наложените на Х. наказания са съобразени с данните за личността му и особеностите на конкретното престъпление. Твърди, че правилно са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст, добрите характеристични данни, малкото количество наркотично вещество и малкия брой на обектите. Поддържа, че законосъобразно наказанието лишаване от свобода е отмерено в минималния, предвиден за престъплението размер и изпълнението му е било отложено за срок, близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК срок.
Предлага въззивния съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият Х. не се явява пред касационната инстанция и не взима отношение по касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна.
По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ, за който се твърди, че е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на превратно тълкувани гласни доказателства. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.
Въззивният съд е направил задълбочен, подробен и верен анализ на събраните доказателствени източници, като детайлно е анализирал събраните гласни доказателствени средства. Правилно съдът е преценил, че от показанията на свидетелите С., Л., Я., Р. и З., дадени в хода на проведеното съдебно следствие и тези, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК се установява, че подсъдимият Х. е укрил високорисковото наркотично вещество - предмет на престъплението, като е поставил различни предмети, съдържащи кокаин в междублоковото пространство, намиращо се зад блока, където е било жилището му. Вярно въззивният съд е констатирал, че тези обстоятелства се установяват не само от показанията на посочените свидетели (възприели лично действията на подсъдимия), от тези на свидетелите А., Ц. и С. (ангажирани да наблюдават местата, където са поставени обектите с цел да установят кой ще ги вземе) и от показанията на свидетелите Б. и И., който са възприели приобщаването на инкриминираните обекти към доказателствена съвкупност чрез одобрените по реда на чл.161, ал.2 НПК протоколи за оглед.
Касационната инстанция приема, че посочените по - горе показания на свидетели, част от които полицейски служители, правилно са били ценени от въззивния съд, тъй като те са еднопосочни, представляват първични доказателствени източници и установяват действията на подсъдимия по поставянето на отделните обекти, съдържащи кокаин именно на местата, от където впоследствие същите са били открити и иззети. Няма спор, че полицейските служители могат да бъдат свидетели и разпита им относно факти и обстоятелства, които лично са възприели е допустим. Касационният съд прецени, че действията им, свързани с наблюдение на поведението на подсъдимия и охрана на укритите обекти с цел да бъде установени кой ще ги вземе от местата, където са се намирали са били оправдани и са съответствали на правомощията им по охрана на обществения ред, регламентирани в ЗМВР.
Касационният съд не възприе тезата на жалбоподателя, че показанията на свидетелите Б. опровергават показанията на обсъдените по - горе свидетели. Действително Р. и Д. Б. твърдят, че са се видели (макар и за кратко) на инкриминираната дата с подсъдимия, били са заедно на мястото, където той е укрил обектите, но не са възприели тези негови действия. Показанията им не съдържат информация, свързана с инкриминираното деяние, но и не опровергават извършването му, тъй като това, че те не са възприели действията на Х. не означава, че той не ги е извършил, още повече когато множество други свидетели ясно са ги възприели.
Съдът прецени, че не следва да бъде възприето и оплакването, отразено в касационната жалба, че заключението на изготвената ДНК експертиза опровергава обвинителната теза. Вярно е, че по инкриминираните обекти не са установени следи, оставени от подсъдимия, но това не означава че той не ги е укрил.
Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е анализирал не само гласните доказателствени средства, но и всички други събрани доказателствени източници, като въз основа на този анализ е установил релевантните за изхода на делото факти.
В хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, още по малко съществени такива по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, поради което и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен във връзка с това касационно основание.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съдебен състав, че наказанието следва да бъде определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Вярно съдът е отчел като такива младата възраст на подсъдимия, добрите му характеристични данни, социалната му вграденост и трудовата му ангажираност и особеностите на конкретното осъществено престъпление - сравнително малкия брой укрити обекти и невисоката маса на наркотичното вещество.
Правилно въззвният съд не е отчел наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
При този анализ на относимите към индивидуализация на наказанието обстоятелства правилно наказанията на Х. са отмерени на специалния минимум, предвиден в нормата на чл.354а, ал.3 НК за наказанието „лишаване от свобода“ и близо до него по отношение на наказанието „глоба“.
Съдът не може да се съгласи с тезата, отразена в касационната жалба, че като смекчаващи отговорността обстоятелства трябва да бъдат ценени процесуалното поведение на подсъдимия Х. и продължителността на периода на развитие на воденото срещу него наказателно производство. По първото оплакване следва да бъде отбелязано, че поведението на подсъдимия след началото на производството не е допринесло за разкриване на обективната истина или за ускоряване на процеса, поради което то не следва да бъде отчитано при индивидуализация на наказанието му.
Не може да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство и продължителността на разглеждане на делото, тъй като инкриминираното деяние е извършено на 21.07.2023 г. и за период от осемнадесет месеца е приключило както досъдебното така и съдебното производство, което се е развило на три инстанции, две от които по инициатива на подсъдимия. Този срок очевидно не е несъразмерно дълъг съотнесен към предмета на производството, естеството на конкретното обвинение и не е продължителен сравнен с обичайната продължителност на разглеждане на дела с предмет идентични обвинения.
Касационният съд преценява, че наложеното наказание една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и шест месеца и „глоба“ в размер на 3 000 лева са съответни на обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК.
Съдът не може да сподели тезата, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1 НК. Тази законова възможност е предвидена за случаите, когато данните за извършителя и конкретното престъпление дават основание да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, и предвиденото минимално наказание е несъразмерно тежко. В случая липсват и двете кумулативни предпоставки за определяне на наказанието по този ред, тъй като от една страна липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и предвиденото наказание в санкцията на чл.354а, ал.3 НК не е несъразмерно тежко.
Ето защо касационният съд прие, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран въз основа на оплаквания по отношение на това касационно основание.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №453 от 19.12.2024 г. постановено по ВНОХД №981/2024 г. по описа на Апелативен съд - гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.