Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /„ОДОП“/ - гр. С. срещу решение № 211 от 29. 09. 2020 г., постановено по адм. дело № 266/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което по жалба на Р. Н. е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22001019004389-091-001/09. 03. 2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 796/14. 05. 2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта относно определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а в частта относно определените задължения по ЗДДФЛ за 2017 г. РА е изменен, като дължимият данък за довнасяне е определен в размер на 600, 74 лв. - главница и лихва в размер на 113, 32 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при неправилно приложение на чл. 158, ал. 1 ДОПК и чл. 164, ал. 1 ГПК относно допустимостта на свидетелските показания, съдът при постановяване на решението, в противоречие с установените по делото факти, е кредитирал дадените в хода на съдебното производство показания. На следващо място излага доводи относно представените от задълженото лице документи, договори и разписки за получени заеми, като счита същите за надлежно оспорени от страна на приходната администрация предвид некредитирането им като надеждни доказателства за удостоверените с тях обстоятелства. Счита, че неправилно и необосновано съдът е приел същите за годни доказателства, подкрепени от дадените свидетелски показания...