Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ гр. Б. срещу решение № 1230/02. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 1128/2020 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменено Решение № Ц1040-02-21 от 26. 05. 2020г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00737578 от 20. 03. 2020г. на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение.
Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по жалбата "Профиасист 24/7" ЕООД, чрез адв. Б., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване.
Обжалвано е Решение от 26. 05. 20г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания от 28. 03. 20г. на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 117 ал. 3, вр. с ал. 1 т. 3 вр. чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО, във връзка с упражняване правомощията му да дава задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване. Административният акт е в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и в срока по чл. 117 ал. 3 КСО форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал приложимите материалноправни разпоредби на Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, с които са въведени правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС.
О. Зи предписания от 18. 03. 2020г. от контролен орган в ТП на НОИ – Бургас, потвърдени с Решение от 26. 05. 2020г. на Директор ТП на НОИ-Бургас са издадени на основание чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО след извършена проверка на разходите за ДОО на „Профиасист 24/7“ ЕООД, резултатите от която са отразени в изготвен констативен протокол от 22. 08. 19г.
С оспорените Задължителни предписания осигурителят е задължен в срок от 25 работни дни да изготви и представи в ТП на НОИ - Бургас списък за всички лица, посочени в приложената към задължителното предписание справка № 4, които осигурителят е командировал в чужбина по реда на чл. 121а от КТ, през периодите, посочени в справката като списъкът следва да съдържа конкретно посочени в предписанието реквизити.
От фактическите установявания по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно, че при осигурителят работят 366 лица, които са наети по трудови правоотношения във фирма “Профиасист 24/7” ЕООД и извършват трудова дейност в съответните периоди като наети лица единствено на територията на Германия за един работодател, установен в България като за всички тях няма издадени удостоверения А1 за приложимото законодателство.
Предвид това, законосъобразно съдът е приел, предвид обстоятелството, че работодателят е с място на дейност на територията на Р. Б, трудовите договори със заетите лица са сключени на територията на Р. Б, след което заетите лица са командировани на територията на Ф. Р. Г за определени периоди от време, че е налице трансгранична ситуация и приложимия ред е този, посочен в чл. 16 от Регламент /ЕО/№ 987/2009г.
В разпоредбата на чл. 16 от Регламент /ЕО/№ 987/2009г. е предвидено че когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави - членки е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата - членка, в която пребивава като за Р. Б е НАП. Институцията на държавата - членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство в областта на социалната сигурност, в съответствие с разпоредбите на чл. 11-16 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 при условие, че е налице трансгранична ситуация. Определянето на приложимото право по Регламент /ЕО/ № 883/2004 е основен принцип, съгласно който лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка - тази, на чиято територия полагат труда си. В случай, че лицата ще извършват трудова дейност на територията на една държава - членка формуляр А1 не се издава. Формулярът А1 е документ, който пряко ангажира всички органи на държавите-членки, ведно с осигурителя и осигуряваните работници относно осигурителният статус на всеки от работниците. Предвид установеното, че осигурителят или заетото лице не са отправили надлежно искане до институцията в България за издаване на удостоверение А1, съдът е аргументирал становището си за приложимостта на разпоредбата на § 6 от чл. 16 от Регламент /ЕО/№ 987/2009г., която задължава институцията по пребиваването при бездействие на задълженото лице /осигурител/ служебно да приложи процедурата веднага след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в конкретният случай административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като като не са изяснени всики факти и обстоятелства от значение за случая и по – конкретно не е налице произнасяне от компетентния орган по отношение на приложимото законодателство при трансгранична ситуация, което е от съществено значение за издаване на задължителни предписания в този смисъл. Без провеждане на процедурата по чл. 16 от Регламент /ЕО/№ 987/2009г. не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност.
Съдът подробно е обсъдил и приложението на изключението от общите случаи, предвидено в чл. 12 от § 1 на Регламент /ЕО/№ 883/2004 досежно краткосрочно командироване на лица и правилно е преценил, че в случая не е изяснено дали лицата действително са пребивавали преди командироването им в България или в друга държава – членка.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че контролният орган на ТП на НОИ Бургас и Директорът на ТП на НОИ Бургас са достигнали до необоснован извод за неправомерно подадени данни в Регистъра на осигурените лица, преди решаване на преюдициалния въпрос за приложимото спрямо тези лица право и предвид това обосновано е отменил оспорения административен акт.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Въпреки този изход на спора, неоснователно е направеното искане на ответника по касация за присъждане на сторените за производството пред касационната инстанция деловодни разноски, които са в размер на 800(осемстотин) лв. адвокатско възнаграждение. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че сумата от 800лв. е платена по банков път, но не са представени доказателства за това плащане.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1230/02. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 1128/2020 г. по описа на Административен съд гр. Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.