Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр.София, 08.04.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев
Яна Вълдобрева
при секретаря Т. С. и прокурора
като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2266/ 2024 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 416/ 31.01.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 173 от 04.04.2024 г. по гр. д.№ 221/ 2024 г., с което по предявените от Д. С. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 138-ЧР-Д/ 10.05.2023 г. на кмета на О. Б. Д. А. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград; ответникът е осъден да заплати сумата 18 445,50 лв – обезщетение за оставане без работа за времето от 10.05.2013 г. до 10.11.2013 г. със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане; и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос „Когато официален документ, с който са установени дисциплинарни нарушения, е изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и за това се явява вътрешен за него документ, приравнява ли се по характеристика на протокол за извършен подбор по чл.329 ал.1 от КТ?“.
От разпоредбата на чл.179 ал.1 ГПК се извличат основните характеристики на официалните документи, които се ползват с материална доказателствена сила/съставляват доказателство за изявленията пред длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия/ - те трябва да са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените форма и ред. Това означава, че не всеки субект може да издаде официален документ, а само длъжностно лице и то в случаите, когато нормативен акт предвижда форма и ред за издаване на такъв документ в кръга на служебната компетентност на длъжностното лице. Видно от изложеното, протоколът за извършен подбор по чл.329 КТ не съставлява официален документ. Нито работодателят е длъжностно лице, нито законът предвижда форма и ред за съставянето на такъв протокол. Нещо повече – съдебната практика, според която съставянето на такъв протокол не е задължително, е константна /срв. решение № 295/ 15.10.2013 г. по гр. д. № 14/ 2013 г., ІV г. о., решение № 254/ 05.02.2021 г. по гр. д. № 1172/ 2020 г., ІV г. о., решение № 33 по гр. д. № 1172/ 2011 г., IV г. о. и цитираните в него съдебни актове/. В тези актове се приема, че в закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана, съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него. Частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. Ако работникът оспорва факта на извършването на подбора, използваните критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците и др., работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали.
Затова на поставения въпрос следва да се отговори, че официален документ /одитен доклад, съставен по реда на ЗВОПС/ изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и явяващ се вътрешен за него документ, не се приравнява по характеристика на протокол за извършен подбор по чл.329 КТ, който протокол е частен документ.
Обжалваното решение дава противоположен отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, поради което се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция /по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия/.
По делото е установено и страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като с допълнително споразумение от 22.01.2021 ищцата била назначена на длъжността „директор“ на Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград, считано от 25.01.2021 г. На 25.04.2023 г. до кмета на община Благоевград била изпратена докладна записка от Я. А. – ръководител звено „вътрешен одит“ в общината, с който бил представен окончателен одитен доклад за извършен одитен ангажимент за даване на увереност с предмет „Одит на законосъобразността и ефективността на дейностите и управлението на Регионална библиотека „Д. Т. – Благоевград за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г.“ с констатирани нарушения. Кметът наредил да се изискат писмени обяснения от ищцата за констатираните несъответствия във финансовото управление на културния институт, такива били дадени на 05.05.2023 г. На същата дата кметът поискал от Инспекция по труда – Благоевград предварително разрешение за уволнението на ищцата предвид ползването от нея на отпуск за временна неработоспособност. На 09.05.2023 г. такова разрешение било дадено, а на следващия ден кметът издал оспорената в настоящето производство заповед № 138-ЧР-Д, с която прекратил трудовото правоотношение с ищцата, като й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта били посочени следните нарушения на трудовата дисциплина:
1./ През периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. в Регионалната библиотека не е осъществяван изискуемият предварителен контрол, преди поемането на задължение за извършването на разходи за възнаграждения на служителите и предварителен контрол преди извършването на разходи за възнаграждения на служителите, както и при определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда - нарушение на изискванията на чл.13 ал.3 т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и вътрешните правила към същия. Директорът не е изпълнил задължението си по чл.13 ал.1 ЗФУКПС за осъществяването на контролната дейност по прилагане на предварителен контрол за законосъобразност по отношение на разходите за възнаграждения на персонала, с което е създала рискове за доброто финансово управление на организацията, поради неосъществяване на законоустановена превантивна контролна дейност. Не е създала и не е прилагала контролни дейности, които е следвало да включвали разделяне на отговорностите по начин, непозволяващ един служител едновременно да има отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол и не е въвела система за двоен подпис, която да не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето отговорно за счетоводните записвания, съгласно изискванията на чл.13 ал.3 т.2 и т.3 ЗФУКПС;
2./ Без знанието и волеизявлението на работодателя — О. Б. получила сумата в общ размер 3 442 лв. за постигнати резултати от труда през месец декември 2021 г. и месец декември 2022 г. на база на издадените от нея самата в качеството й на Директор актове - заповед № 56/ 20.12.2021 г. и заповед № 43/ 15.12.2022 г., като се е договорила „сама със себе си“, чрез съчетаване на функциите на работодател и работник едновременно. Тези заповеди следва да касаят изплащането на допълнителни възнаграждения единствено за служители на РБ „Д. Т. - Благоевград, на които ищцата А. била работодател. На основание чл.3 ал.2 ЗФУКПС, директорът на библиотеката отговаря и следва да се отчете пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и контрол, а именно - пред Кмета на О. Б. какъвто при извършения одит било установено, че не е бил правен през одитирания период;
3./ При извършените инвентаризации през одитирания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., върху сравнителната ведомост липсва подпис от материално-отговорно лице /МОЛ/ и липсва декларация, че посочените в описа ценности са проверени в натура от комисията и вписани в описа в негово присъствие. 3.1. Видно от Заповед № 46/ 16.11.2021 г. и Заповед № 42/ 14.11.2022 г. на директора, при осъществяване на инвентаризациите в библиотеката следва да се прилагат принципите на утвърдената счетоводна политика в първостепенния разпоредител с бюджет - О. Б. 3.2 С. Р. VII от Вътрешните правила за процеса на подготовка и провеждане на инвентаризация в О. Б. за установяване на резултатите от инвентаризацията веднага след получаване на инвентаризационните описи, счетоводителят съставя сравнителни ведомости. В тях се посочват и съпоставят за фактическата и документална наличност в стойност и натурални измерители, както и установените разлики между тях, с информация за натура, единична стойност и обща стойност. Сравнителната ведомост се представя и на материално отговорното лице за подпис. При несъгласие от страна на МОЛ с установените разлики - липси или излишъци между счетоводните данни и фактическата наличност, то дава писмени обяснения, които имат значение при изготвянето на заключението на комисията;
4./ При придобиването на активи през одитирания период са заприходявани материални активи от един и същи вид, които били повече от 1 брой, но били с един и същи инвентарен номер, което създава рискове за неточна отчетност при извършване на инвентаризации; и
5./ В утвърдените от директора на Регионалната библиотека - Б. В. правила за работната заплата на служителите в библиотеката, действали през 2021 г., не са определени размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда, което е в нарушение на чл.13 ал.2 във връзка с чл.13 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г.
В мотивите на уволнителната заповед е посочено, че тези действия и бездействия на ищцата представляват груби нарушения на финансовата дисциплина, същевременно нарушения по чл.187 т.7 и т.10 КТ.
Така извършеното уволнение е оспорено от ищцата на следните основания: заповедта не е надлежно мотивирана, тъй като не съдържа конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи виновно неизпълнение на трудови задължения - в нея не е посочено конкретно какви трудови задължения на ищцата не били изпълнени, а описаните в заповедта деяния не съставляват нарушение на трудовата дисциплина; уволнението е извършено в нарушение на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ; неизискване на писмените обяснения на работника и служителя преди връчване на заповедта в нарушение на чл.193 КТ; пропускане на сроковете за налагане на наказание по чл.194 ал.1 КТ; нарушение на чл.189 ал.1 КТ при определяне на тежестта на наказанието. В становището си по чл.312 ал.2 ГПК ищцата допълнително е заявила, че не е доказано извършването на нарушенията и е оспорила одитния доклад. По това оспорване първоинстанционният съд, както и въззивният, са се произнесли едва с решенията си и то неправилно.
При разглеждане на спора касационният съд намира първият довод по исковата молба за частично основателен. Съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл.195 ал.1 КТ /срв. решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/ 2010 г., IV г. о. и цитираните в него други актове на ВКС/, задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е надлежно мотивирана. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на закона когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство.
В конкретния случай за нарушенията по т.1, т.2 и т.5 уволнителната заповед отговаря на посочените изисквания. Посочено е в какво се състоят нарушенията по разбираем за работника начин и времето на извършването им. Нарушенията по т.1 се състоят в продължено бездействие - от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. от страна на директора не са създадени и прилагани контролни дейности за разделяне на отговорностите преди поемането на задължение за извършването и преди извършването на разходи за възнаграждения на служителите и при определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда и не е въвела система за двоен подпис, която да не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето отговорно за счетоводните записвания. Нарушенията по т.2 се състоят в еднократни неправомерни действия – на конкретни дати ищцата е издала заповеди, с които е определила сама на себе си и е получила суми за допълнително възнаграждение, без да съгласува действията си с общината. Нарушението по т.3 е продължено бездействие през цялата 2021 г. и се състои в неопределяне на размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда във вътрешни правила за работната заплата. В тези части заповедта е надлежно мотивирана.
Не така стои въпросът с нарушенията по т.3 и т.4. За нарушението по т.3 е посочено единствено, че върху сравнителни ведомости при извършени инвентаризации липсва подпис на материално-отговорното лице. Не е описано нито кога са извършени инвентаризациите, нито кога е трябвало да се положи подписа върху ведомостите, а и последните не са надлежно индивидуализирани като документи. По този начин не може да се прецени в какво се състои нарушението лично на директора /липсва посочване дали се касае за неупражнен контрол при провеждане на инвентаризациите и върху кое лице, за невзети други мерки и т. н./, нито кога е извършено нарушението, съответно да се установи дали са спазени сроковете по чл.194 КТ. В тази част уволнителната заповед не е надлежно мотивирана, както тя не е надлежно мотивирана и в частта по т.4. Там няма описание на материалните активи, които са заприходени под един и същ номер, нито кога е станало това заприходяване, какво точно директорът е следвало да направи за недопускане на нарушението и откъде произтича неизпълненото задължение. В тези части заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с чл.195 ал.1 КТ.
Вторият довод за незаконност на уволнението е изцяло неоснователен. Вярно е, че ищцата е била в отпуск по болест на датата на връчване на заповедта – 10.05.2023 г. Обаче на 05.05.2023 г. работодателят е поискал от Инспекцията по труда - гр.Благоевград предварително разрешение на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и е получил такова на 09.05.2023 г. - преди връчването на процесната уволнителна заповед, с което закрилата по чл.333 ал.1 КТ е преодоляна.
Изцяло неоснователен е и третият довод за незаконност на уволнението – неизискване на обяснения по чл.193 КТ. Такива са изискани от нея с писмо изх. № 213-ЧР/ 26.04.2023 г., като описаните в писмото действия и бездействия са в пълно съответствие с описанието и в уволнителната заповед, а даденият срок за получаване на обясненията /до 05.05.2024 г./ е достатъчен. Нещо повече, в рамките на посочения срок ищцата е депозирала обяснения пред работодателя и те са приети преди издаване и връчване на уволнителната заповед, поради което няма нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ.
Четвъртият довод, с който уволнението е оспорено, е частично основателен. Съгласно установената практика, двумесечният срок за налагането на дисциплинарно наказание тече от датата, на която субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна. Недоказани по делото са твърденията на ищцата, че кметът на община Благоевград е узнал за нарушенията най-късно до средата на месец януари на съответната година, когато инвентаризационните описи и финансовите отчети, включително за разходи за заплати и допълнителни възнаграждения, са постъпили в общината. Постъпването на счетоводна документация в общината нито предполага кметът да се е запознал с нея, нито това, че от самата документация нарушенията са установими, а други доказателства за узнаване на нарушенията преди 10.05.2023 г. по делото няма. В случая субектът на дисциплинарна власт е кметът на община Благоевград и той е узнал за вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина на 25.04.2023 г., когато в общината е постъпил доклад за извършен одитен ангажимент за даване на увереност с предмет „Одит на законосъобразността и ефективността на дейностите и управлението на Регионална библиотека „Д. Т. - гр.Благоевград от Ръководител на звено „Вътрешен одит“ в О. Б. Двумесечният срок по чл. 194 ал. 1 КТ изтича на 25.06.2023 г. и връчването на заповедта на 10.05.2023 г. е станало в неговите рамки.
Разпоредбата на чл.194 ал.1 ГПК обаче предвижда и едногодишен максимален срок за погасяване по давност на дисциплинарната отговорност – една година от датата на извършване на нарушението. Видно от изложеното в заповедта за уволнение в надлежно мотивираната й част, нарушението по т.5 се твърди като извършено до края на 2021 г. Наказанието за него е наложено на 10.05.2023 г., след изтичането на максималния предвиден в закона срок и това прави заповедта незаконосъобразна в тази част. Нарушенията по т.1 и т.2 се твърдят като извършени през 2021 г. и 2022 г, като за тези от 2021 г. дисциплинарна отговорност от ищцата не може да се търси предвид изтичане на максималния предвиден в закона срок и в тези части уволнителната заповед е незаконосъобразна. Поради това дисциплинарната отговорност на ищцата може да бъде ангажирана само за извършените през 2022 г. нарушения, описани в т.1 и т.2 от заповедта - за това, че до 31.12.2022 г. в Регионалната библиотека не е осъществяван изискуемият предварителен контрол, преди поемането на задължение за извършването на разходи за възнаграждения на служителите и предварителен контрол преди извършването на разходи за възнаграждения на служителите, както и при определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда; и за това, че въз основа на заповед № 43/ 15.12.2022 г. е получила сума, като се е договорила „сама със себе си“, чрез съчетаване на функциите на работодател и работник едновременно.
Неоснователни са доводите на ищцата, че извършването на тези нарушения не е доказано. Приложенията към одитния доклад установяват осъществяването им, а второто претендирано нарушение не се и оспорва от ищцата като факти; твърди се, че тези факти не съставляват нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на доказаните две нарушения обаче е основателен последния довод, с който е оспорена законността на уволнението. Тежестта на наложеното наказание не е адекватна на извършеното от ищцата. Първото от нарушенията се състои в бездействие, от което за работодателя не се твърди да са настъпили вреди, нито е обосновано как биха могли да настъпят такива и техния обем. Второто нарушение се състои в това, че ищцата е получила допълнително възнаграждение въз основа на свой собствен акт, без да се твърди, че тя не е имала право на такова, че принципалът би отказал заплащането му или че размерът му е определен неправомерно. Нарушенията са формални и без последици за работодателя, нито е обоснована възможност или вероятност да настъпят такива. За тези нарушения дисциплинарното наказание „уволнение“ се явява несъразмерно тежко, поради което то следва да бъде отменено. Предявените аксцесорни искове за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа също са основателни /не се спори, че ищцата не е започнала нова работа за период 6 месеца след уволнението/ и следва да бъдат уважени, като в тежест на ответника бъдат възложени всички разноски по делото.
Макар крайните изводи на въззивната и касационната инстанция да съвпадат, обжалваното решение не може да бъде потвърдено. В този случай то би влязло в сила съгласно чл.296 т.3 пр.2 ГПК, а това не може да се допусне по отношение на акт, мотивиран в противоречие със закона.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 173 от 04.04.2024 г. по гр. д.№ 221/ 2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
По исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет.*, ап.*, против Регионална библиотека Д. Т. гр.Благоевград, пл.„Г. И. - Македончето“ № 2, ПРИЗНАВА ЗЗД НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Д. С. А. от длъжността „директор“, извършено със заповед № 138-ЧР-Д/ 10.05.2023 г. на кмета на О. Б. ВЪЗСТАНОВЯВА Д. С. А. на заеманата преди уволнението длъжност – „директор на Регионална библиотека Д. Т. гр.Благоевград.; ОСЪЖДА Регионална библиотека Д. Т. гр.Благоевград да заплати на Д. С. А. 18 445,50 лв. /осемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/, обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период 10.05.2023 г. - 10.11.2023 г. със законната лихва върху тази сума от 12.06.2023 г., до окончателното изплащане, както и сумата 4 700 лв. /четири хиляди и седемстотин лева/ разноски по делото за всички инстанции.
ОСЪЖДА Регионална библиотека Д. Т. гр.Благоевград да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Благоевградски районен съд дължимата държавна такса за водене на производството пред първата инстанция в размер 897,82 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева, осемдесет и две стотинки/, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: