Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Д, чрез пълномощник адв. К.П от ПАК, срещу решение № 14983/05.12.2018г., постановено по адм. дело № 11584/2017г. по описа на ВАС, пето отделение - тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-5447 от 19.06.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи относно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Наведените в касационната жалба доводи досежно липсата на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, допуснати нарушения при провеждане на дисциплинарното производство, неправилна преценка на фактическата обстановка и противоречия в изводите на първоинстанционния съд са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед, като касаторът се възстанови на заеманата от него длъжност, изплати му се обезщетение за времето, през което не е бил на служба в резултат на уволнението и се извърши поправка в служебната му книжка. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е заповед № 8121К-5447 от 19.06.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на С.Д – полицейски инспектор V степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Седмо районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (07 РУ - СДВР), за извършените на 18.12.2015г. и 19.12.2015г. две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 ЗМВР, за всяко от които в чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР са определени еднакви по вид дисциплинарни наказания „уволнение“, на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР във вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 ЗМВР е наложено едно общо наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.
Тричленният състав на ВАС отхвърля възраженията на оспорващия за нарушена процедура при реализиране на дисциплинарната отговорност на касационния жалбоподател, като проследява всички етапи от образуване на дисциплинарно производство до заповедта, с която му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. След анализ на съвкупния доказателствен материал, обосновано е прието, че не се установяват отклонения от правилата за дисциплинарното производство. Изложени са мотиви, че дисциплинарното разследване е водено обективно и съобразено със събраните доказателства. Горният извод се формира въз основа на факта, че отговорността на служителя е ангажирана само за деянията, извършени на датите 18 и 19.12.2015 г. За другите две дати, за които първоначално е образувано производството, е преценено, че не са налице данни за извършени нарушения.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, тричленният състав на ВАС извежда, че извършеното правилно е квалифицирано като две едновременно установени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР. С деянията са нарушени цитираните в заповедта етични правила за поведение на полицейския служител - да съобразява поведението си със закона, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона, да не прикрива правонарушение, а да предприема действия по предотвратяване, пресичане и разкриване - т. 15, 19, 20, 25 и 42 от Етичния кодекс. О. е извод, съобразно който с установеното поведение е уронен престижа на службата, тъй като е станало достояние на широк кръг граждани, разследващи, прокурори, съдии, предвид воденото наказателно производство.
Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия споделя изводите на тричленния състав и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред тричленния състав на ВАС, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на дисциплинарнонаказващия орган. Тричленният състав е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Надлежно и аргументирано са обсъдени и анализирани релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Неоснователни са възраженията на касатора досежно нарушаване правото му на защита в проведеното дисциплинарно производство. С чл. 206, ал. 1 ЗМВР законодателят дава възможност на държавния служител да се защити пред административнонаказващия орган, като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, да направи възражения и да представи доказателства в подкрепа на тезата си. Изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР за изслушване или приемане на обясненията на държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание са алтернативно установени, поради което приемането на писмените обяснения от административнонаказващия орган е достатъчно за спазването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, тъй като видно от чл. 207, ал. 8, ал. 10, чл. 206, ал. 1 ЗМВР, държавният служител има право, но не е длъжен да дава обяснения, възражения и пр., респективно да се явява за изслушване пред административнонаказващия орган. На служителя е предоставена възможност да упражни правото си на защита, като от дисциплинарнонаказващия орган са приети и обсъдени писмените му обяснения вх. № 513000-3303/24.01.2017г., възражения вх. № 812100-10764/25.05.2017г. и допълнение към него вх. № 812100-11830/07.06.2017г. и отразеното писмено възражение на 23.05.2017г. в становище рег. № 513р-26462/22.05.2017г.
Съгласно чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР, държавният служител срещу когото се води дисциплинарно производство има право да участва в него самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Жалбоподателят е посочил, че иска да бъде подпомаган от служители на МВР, но съгласно чл. 48 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи (Инструкцията), участието на подпомагащия служител се осигурява от държавния служител срещу когото се води дисциплинарното производство. Тричленният състав мотивирано приема, че в случая липсват данни за някое от дължимите процесуални действия жалбоподателят да е искал да бъде подпомогнат от друг служител на МВР, като е осигурил неговото участие и такова да е отказано.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд относно наличието на законоустановените реквизити на обжалваната заповед, разписани в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съгласно ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК, което не е изгубило действието си, мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Със същото е прието, че мотивите е възможно да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед издаването на акта, имащ характер на подготвителен и ако той е издаден на основание на него, изложените там съображения са такива и за издаване на самия акт. Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, изчерпателно посочени в приобщените материали: обобщена справка рег. № 513р – 27560/12.04.2017г. и становище рег. № 513р – 28253/18.04.2017г., заповед за събиране на допълнителни доказателства № 8121К-4481/03.05.2017г., предложение на дисциплинарноразследващия орган в становище № рег. № 513р – 36462/22.05.2017г. по описа на СДВР относно основанията за търсене на дисциплинарна отговорност на касатора.
В заповедта е извършена подробна преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. По делото са представени цитираните писмени доказателства, служебни справки, сведения от Б.М, Х.Р, Ц.М, М. Моллахасан, И.П, Д.К, К.Т, както и протоколи за разпит на свидетели по досъдебно производство № 52/2016 г. по описа на СО - СГП на свидетелите И.Т, К.К, И.Г, К.Т, К.К, Н.Д, Е.Й, Х.Д.
В производството пред тричленния състав на ВАС не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на тричленния състав на ВАС е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите относно приложимия закон. Обосновано тричленният състав извежда, че процесната заповед е издадена въз основа на факти, които са доказани в хода на дисциплинарното производство. Неподкрепено с никакви доказателства или данни е възражението, че дисциплинарното разследване не е водено обективно.
Обстоятелството, че срещу касационния жалбоподател има образувано наказателно производство, което не е приключило, не изключва факта, че деянието на същия е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, за две едновременно установени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 ЗМВР, за всяко от които в разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР са определени еднакви по вид дисциплинарни наказания „уволнение“. Както дисциплинарно наказващият орган, така и първоинстанционният съд са разгледали деянието като място, време, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително т. 15, 19, 20, 25 и 42 от Етичния кодекс, формата на вината (умисъл) и цялостното поведение на служителя (съгласно кадрова справка рег. № 513р-8844/02.02.2017г.).
Изложени са съображения, че нарушението на служителя е станало известно на широк кръг от лица извън системата на МВР, с което е уронен престижа на службата – предизвиква недоверие в органите на МВР като създава впечатление, че полицейските служители осигуряват закрила на лица с престъпни прояви срещу заплащане. С. То постановление № 3/07. 06. 2007 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Върховният административен съд на Р. Б – Общо събрание на съдиите, под „престиж на службата” следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14983/05.12.2018г., постановено по адм. дело № 11584/2017г. по описа на ВАС, пето отделение - тричленен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.