РЕШЕНИЕ

№ 126

гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мая Цонева

Членове:Николай Джурковски

Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова

в присъствието на прокурора С. Г. Милева

като разгледа докладваното от М. Ц. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200104 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Г. K. – П., защитник на подс. К. (Дж.) К. против решение № 210/23. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 155/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Защитникът възразява срещу аналитичната дейност на въззивния съд и поддържа, че събраните доказателства са интерпретирани превратно, като са направени недопустими предположения относно правно значимите обстоятелства. Изразява несъгласие с извода за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите роднини относно предназначението на инкриминираните златни накити и настоява за ревизията му като касационната инстанция приеме, че същите са били закупени като сватбен подарък. Твърди, че неоснователно са били отхвърлени доказателствените искания на подсъдимия, както и че проведеното въззивно съдебно следствие е лишено от смисъл, след като не са кредитирани показанията на свидетелите, допуснати по искане на защитата. Сочи, че деянието е несъставомерно по чл. 242 от НК предвид професията и местоработата на подсъдимия, които не указват той да се е занимавал с търговия със злато. С доводи за променена икономическа обстановка настоява да не бъде прилагана легалната дефиниция на чл. 12, т. 2 от Делегирания регламент на Комисията /ЕС/ № 2015/2446 от 28 юли 2015 година, а деянието му да бъде преквалифицирано по чл. 251, ал. 1 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Сочи, че не са изпълнени указанията на касационната инстанция и настоява решението на ПАС да бъде изменено като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление.

Подс. К. (Дж.) К., уведомен за заседанието пред касационната инстанция, не изразява лично становище относно законосъобразността на въззивния съдебен акт и основателността на жалбата.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 13/07. 04. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 536/2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, подс. Дж. К. е признат за виновен в това, че на 07. 08. 2022 год. през ГКПП „К. А. с лек автомобил /марка/, модел /модел/, с рег. № /№/, пренесъл през границата на страната от Р. Т. в Р. Б. без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери – златни изделия с общо нетно тегло 1 980,50 грама на обща стойност 249 543 лв., поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съгласно чл. 242, ал.7 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 206/14. 11. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 286/2023 год. по описа на ПАС, е потвърден.

С решение № 191/25. 03. 2024 год. по к. н. д. № 1177/2023 год. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил решението на ПАС и е върнал делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С решение № 210/23. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 155/2024 год. по описа на ПАС, първоинстанционната присъда отново е потвърдена.

В хода на наказателния процес подсъдимият е променил по надлежния ред собственото си име от Дж. на К..

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съществена част от претенциите на защитата касаят приетата от ПАС фактология, за която се твърди, че не се подкрепя от доказателствата по делото. Отговор на тези доводи няма как да бъде даден от настоящия съдебен състав, защото своята същност те представляват оплакване за необоснованост на проверявания съдебен акт. Последната не е изведена като самостоятелно касационно основание и това законодателно разрешение е продиктувано от особеностите на касационното производство. По правило върховната инстанция по наказателни дела е такава единствено по правото, но не и по фактите. Ето защо тя не може да извършва проверка дали фактическите констатации на долустоящия съд се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не би могла също така да ревизира вътрешното му убеждение и да пререши въпроса за доказаността или недоказаността на обвинението, както и този за достоверността на доказателствата и доказателствените средства като признае за истинни и правдиви такива доказателствени материали, които контролираните съдилища са приели за съмнителни или лъжливи, и обратно – да приеме, че са неубедителни и пораждащи съмнение доказателствени материали, които въззивната инстанция е оценила като достоверни. Предмет на касационния контрол е само спазването на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на второстепенния съд. Единственото изключение от тези принципни постановки се съдържа в чл. 354, ал. 5 от НПК, но описаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза.

След тези уточнения относно обхвата на касационната проверка преимуществено обсъждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото последица от евентуалната им основателност е отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане без да е необходимо да се коментират останалите доводи за неправилно приложение на материалния закон.

Непредубеденият прочит на материалите по делото не показва да са допуснати твърдените в сезиращия документ недостатъци при анализа и оценката на доказателствата.

Апелативният съд е спазил пунктуално указанията, дадени в отменителното решение при предходното касационно разглеждане на делото. Същите са били разчетени правилно от него като такива за надлежно обсъждане на всички събрани доказателства при стриктно съблюдаване на презумпцията за невиновност и на забраната постановеният от него акт да почива на предположения, а не както настоява защитата – като такива за безрезервно възприемане на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите роднини. С оглед изложеното по-горе относно спецификите на касационното производство подобни указания поначало не биха могли да бъдат дадени, а неизпълнението на евентуално отправени такива, не следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт долустоящият съд е подложил на внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателства са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. И обясненията на подсъдимия, и показанията на свидетелите (роднини на К. и митнически служители) са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание без да им се придават смисъл и значение, каквито те не притежават.

Контролираната инстанция не просто е споделила доказателствената оценка, направена от Хасковския окръжен съд, но я е надградила, излагайки и собствени съображения относно достоверността на доказателствата и доказателствените средства. Не се основават на закона възраженията за безусловно задължение на съда да възприеме като достоверни доказателствата, подкрепящи тезата на защитата. Тези доводи не държат сметка за съдържащата се в чл. 14, ал. 2 от НПК забрана за придаване на предварително установена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В своята оценъчна дейност съдилищата по фактите са суверенни да кредитират едни доказателствени източници и да се отнесат с недоверие към други, стига да изложат мотивите си за направените по този повод изводи, така че да бъде възможно проследяването на начина, по който са формирали своето вътрешно убеждение. ПАС е съобразил тези законови изисквания и е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки. Не е оставено без внимание обстоятелството, че още от момента на откриване на накитите касаторът се е позовал на кюрдските сватбени традиции за подаряване на голямо количество златни накити на младоженката, но с добре обмислена аргументация е защитено заключението, че в конкретния казус това не е достатъчно да се приеме, че твърденията му отговарят на обективната истина. Аналогично е положението и с показанията на свидетелите, разпитани по искане на защитата. Отхвърлянето им не е сторено произволно и немотивирано само защото всички те са в родствени връзки или приятелски отношения с подсъдимия. В основата на констатацията, че заявеното от тях обслужва единствено защитната позиция на Кетте за предназначението на инкриминираните златни накити, са поставени противоречията между техните твърдения, както и тези и между показанията на всеки от тях и обясненията на подсъдимия. Такива са били установени в няколко насоки – относно начина, по който са събрани парите за бижутата, относно присъствалите на закупуването им лица, относно тези, поканени на сватбата, относно семейните им връзки с младоженците и най-после относно това дали първоначално е сключен брак в И. или се е провела сватбена церемония само в Г.. Наред с това, в изпълнение на изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването въззивният съд е съпоставил коментираните гласни доказателствени средства и със заявеното от двамата митнически служители досежно поведението на жалбоподателя и опитите му да ги убеди да не извършват проверка, включително и като отклони вниманието им от куфара, в който са били укрити златните накити. Отчитайки категоричността на твърденията им за естеството и насочеността на действията на К., контролираната инстанция е открила в тях косвено доказателство, което наред с броя, вида, теглото и начина на опаковане и на укриване на вещите е обосновавало извода, че те са били предназначени за търговски цели, а не за подарък. С оглед изложеното несъстоятелен се явява и доводът, че апелативният съд е направил недопустими предположения за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Най-сетне, несподеляемо е оплакването, отнасящо се до оставеното без уважение искане да бъде приет като веществено доказателство представеният от защитата видеозапис.

Върховната инстанция по наказателни дела многократно е имала повод да отбележи, че не всеки отказ за попълване на делото с доказателства съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова ще бъде налице само ако са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Настоящият състав няма основание да се отклони от тези принципни постановки, а прегледът на материалите по делото показва, че в рамките на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие са били събрани достатъчно като обем и като качество на съдържащата се в тях информация гласни и писмени доказателства за състоялото се около месец след деянието сватбено тържество на близък родственик на подсъдимия. Признаването на К. за виновен по повдигнатото му обвинение се основава не върху недоказаността на подобно събитие изобщо, а върху извода за недостоверност на гласните доказателствени средства относно предназначението на недекларираните стоки.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати претендираните в сезиращия документ съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което няма основание за отмяна на проверяваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане.

Касационната проверка не установи наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Инстанциите по фактите са приложили коректно материалния закон към установените от тях правно значими обстоятелства като са съобразили и относимите към казуса разпоредби от правото на Европейския съюз.

За съставомерността на деянието по чл. 242, ал. 1, б. „д“ от НК е ирелевантно дали деецът възнамерява инцидентно да реализира на пазара недекларираните стоки или е търговец по занятие, а във втората хипотеза – дали конкретната му търговска дейност включва сделки с предмети, аналогични на контрабандно пренасяните. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Ето защо обстоятелството, че подсъдимият работи в Германия като строителен работник, не изключва а priori наказателната му отговорност по чл. 242, ал. 1, б. „д“ от НК при положение, че по безспорен начин е установено, че накитите не са обявени своевременно и по надлежния ред пред митническите власти на Р. Б. В същото време относителното им разнообразие, количеството им и най-вече стойността им не позволяват да се приеме, че те са стоки със случаен характер, предназначени за лично ползване или за подаръци, т. е. стоки с нетърговски цели по смисъла на чл. 1, §. 21, б. „б“ от Делегирания регламент № 2446/2015 на ЕК за допълване на Регламент (ЕС) № 952/13 г. за създаване на Митнически кодекс. В тази насока ПАС е съобразил не само че стойността на инкриминираните вещи значително надвишава установените в съдебната практика критерии за големи размери, което е един от признаците от обективната страна на коментираното престъпление, но и това, че тъй като надхвърля 1 000 евро, ги оставя и извън определението за подарък по повод встъпване в брак по смисъла на чл. 12, т. 2 от Регламент /Е0/ № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания.

Евентуалните изменения в икономическата обстановка, настъпили след приемането на цитираните регламентите, не дават основание да се откаже приложението на техните разпоредби, които си остават действащо право на Съюза до отмяната или изменението им по надлежния ред.

Апелативният съд е дал законосъобразен отговор и на доводите на касатора за съставомерност на деянието по чл. 251, ал. 1 от НК. Всъщност този въпрос е бил решен още при предходното произнасяне на касационната инстанция. Доколкото обаче претенцията за преквалифициране на деянието се поддържа и пред настоящия съдебен състав, следва отново да се подчертае, че предвид последвалите деянието промени в нормативната уредба и с оглед императивното изискване на чл. 2, ал. 2 от НК разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от НК поначало не би могла да намери приложение към настоящия казус. Това е така, защото предмет на посегателството в случая са златни накити, а не монети със съдържание на злато от най-малко 90 % или кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99, 5 %, които след измененията на Валутния закон и на НК (ДВ, бр. 82/29. 09. 2023 год.) и след привеждането им в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1672 единствено попадат в категорията парични средства по смисъла на §. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон.

С жалбата не е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което предвид разпоредбата на чл. 347 от НПК съставлява процесуална пречка за проверка на решението в санкционната му част.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210/23. 12. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 155/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 395а от НПК препис от настоящото решение в превод на турски език да се изпрати на подсъдимия чрез неговия защитник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.