Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ и [фирма], [населено място], срещу решение от 03.07.2015 г. по адм. дело №928/2013 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено решение № 448 -Н0 - И0 - А0/2012 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на комплексно разрешително на [фирма], площадка [населено място] за експлоатация на инсталация за топене и леене на алуминий при условията на разрешително №448 -Н0/2012 г. Касаторите поддържат в касационните си жалби и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалното право, при съществени съдопроизводствени нарушения, искат отмяната му и присъждане на разноски. Касаторите искат отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
Ответникът по касационна жалба - [фирма], [населено място], не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни.
С Решение №РУ-67-ПР/11.11.2010 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Р. към Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, е прието на основание чл. 93, ал. 1 и ал. 5 ЗООС, да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Възстановяване на дейността на леярна за алуминий с капацитет 30т./г.“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Въз основа на събраните в административното производство доказателства и доклад с вх. №521-РУ-1316/18.12.2012г. на директора на Дирекция „Разрешителни режими“, изпълнителният директор на ИАОС е издал оспорваното в настоящото производство решение за издаване на комплексно разрешително на [фирма], площадка [населено място], за експлоатация на Инсталация за топене и леене на алуминий. За изясняване на делото от фактическа страна е приета съдебно – техническа експертиза – основно и допълнително заключение, която не е оспорена от страните.
За да отмени административния акт съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването му е допуснато нарушение на основни принципи в административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК – принципите на истинност и на служебно начало. Това нарушение е довело до постановяване на незаконосъобразен по съдържание акт. Според АССГ административният орган неправилно е приел, че е налице действаща инсталация по смисъла на §1, т. 35 ДР ЗООС и е провел производството в съответствие с тази констатация. Съгласно определението, дадено в §1, т. 35 ДР ЗООС „действаща инсталация“ е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ. Съдът се мотивира, че изводът на административния орган за наличие на действаща инсталация по смисъла на §1, т. 35 ДР ЗООС, е основан на недействителен административен акт - удостоверение №1/18.01.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Възстановяване на дейността на бивша леярна за алуминий с капацитет 30т./г. в сграда №9 от бившата ТПК „Родина“ в [населено място], с възложител [фирма], тъй като обектът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Освен това, дори да се приеме, че е налице строеж, то по отношение на него не са изпълнени императивните изисквания на Закон за въвеждане в експлоатация. Съгласно приложимата норма на чл. 177, ал. 3 ЗУТ строежите от четвърта и пета категория /като такъв от четвърта категория е определен процесният/ се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал Разрешението за строеж /РС/. Именно съответствието на строежа с одобрените и влезли в сила строителни книжа (включително РС) е основание за въвеждане на един строеж в експлоатация. В случая обаче не се твърдяло по делото и не били ангажирани доказателства, че за строеж „леярно“ или „инсталация за топене и леене на алуминий“ има влязло в сила РС, въз основа на което да е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация което да установява съответствие на строежа с одобрените строителни книжа и с особените изисквания на закона. Незаконните строежи не могат да бъдат въведени в експлоатация, доколкото липсват строителни книжа, съответствието с които да бъде установено при въвеждането в експлоатация. Според АССГ по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства строежът, изпълнен в ПИ пл. №137004 да е бил узаконен по реда и при условията на §184 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗУТ /ДВ, бр. 65/2003г./ или впоследствие да е било образувано производство за узаконяване, съгласно §127, ал. 2 П. З. З. /ДВ, бр. 82/2012г./.Съдът е приел, че оспорваното пред него решение е мотивирано с един нищожен административен акт - удостоверение №1/18.01.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Възстановяване на дейността на бивша леярна за алуминий с капацитет 30т./г. в сграда №9 от бившата ТПК „Родина“, тъй като последното е напълно лишено от правно основание.
Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Предмет на съдебна проверка от първоинстанционния състав е било решение № 448 -Н0 - И0 - А0/2012 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на комплексно разрешително на [фирма]. Същото е издадено с правно основание чл. 120, ал. 1, предл. първо от ЗООС и чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. За да отмени обжалвания административен акт, предмет на съдебна проверка, съставът на АС е упражнил косвен съдебен контрол върху друг административен акт – удостоверение № 1/18.01.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: Възстановяване на дейността на бивша леярна да алуминий с капацитет 30т./г. в сграда № 9 от бившата ТПК „Родина“ в [населено място].
Според настоящия състав административният съд следва да проверява законосъобразността на оспорения административен акт, преценявайки дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В това съдебно производство, което има административноправен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва съдебен контрол върху други административни актове освен върху този, който е бил оспорен от подателя на жалбата/протеста.
Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Без изрично да се е позовал АССГ е приложил чл. 17 от ГПК, което е процесуално недопустимо, защото противоречи на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес и не е налице неуреден случай. Приложеното от АССГ тълкуване относно възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на неоспорен административен акт е в противоречие и с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административно правораздаване. Съдът е извършил проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, независимо, че е бил длъжен /както и всички лица и държавни органи/ да затече неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес /за какъвто няма данни, че е образуван/.
Основателни са оплакванията на касаторите, че с този подход към решаване на делото съдът е нарушил и принципа на легитимните очаквания на страните, които в никакъв случай не са имали възможност да предвидят взетото от съда решение, за което нито една от страните не е обосновавала фактическите и правните си доводи. Следователно страните не са имали и възможност да ангажират доказателства и правни становище по тълкуване на правните норми, които да бъдат взети предвид от съда при формиране на неговата воля.
Обосновавайки незаконосъобразността на административния акт – предмет на спора – единствено по пътя на косвения съдебен контрол, решаващият състав на АССГ и приложил неотносими към спора разпоредби на ЗУТ и ЗКН, правейки подробни, но неприложими досежно издадения административен акт по реда на ЗООС изводи.
Липсват и мотиви по отношение на твърдените от страните факти в хода на устните състезания предвид задължението на съда да посочи становищата на страните, фактите по делото и да направи изводи въз основа на последните съгласно чл. 172а от АПК.
Поради изложеното решението на Административен съд София-град е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, което обуславя необходимостта от неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане съставът на административния съд при условията на чл. 146 от АПК следва да се произнесе по отношение на действителността на оспорения административен акт акт - решение № 448-Н0 - И0-А0/2012 г., в това число дали е издаден при спазване на административно-производствените правила, правилно приложение на материалния закон и при съответствие с целта на закона. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото пред Върховния административен съд.
Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.07.2015 г. по адм. дело №928/2013 г. на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.