РЕШЕНИЕ

№ 125

гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Ружена Керанова

Членове: Христина Михова

Деница Вълкова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора П. М. М.

като разгледа докладваното от Х. М. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200101 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. З. Д. срещу въззивна присъда № 68/07.11.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 1369/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна. В нея се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция.

Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставянето й без уважение.

Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в касационната жалба и в пледоарията на прокурора, както и всички материали по делото, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

С присъда № 14/ 21.05.2024 г., постановена по н. о.х. д. № 212/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия, подсъдимият С. З. Д. е признат за невиновен в това, че на 01.07.2021 г., в гр. Дългопол, обл. Варна, причинил на Б.Я.С. тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично отлепване на ретината на дясното око, довело до постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 128, ал.1 НК.

Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест от РП - Варна /ТО – Провадия/ с искане за нейната отмяна и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. По протеста в Окръжен съд – Варна е образувано в. н.о. х.д. № 1369/2024 г., по което е постановена въззивна присъда № 68/07.11.2024 г., предмет на настоящата касационна проверка. С въззивният съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият Д. е признат за виновен по обвинението по чл. 128, ал.1 НК и е осъден на наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 2 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 НПК. В писмено допълнение към нея се твърди, че при постановяване на въззивната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което по същество се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. В подкрепа на това се сочи, че въззивният съд в постановения от него съдебен акт не е извършил задълбочен, самостоятелен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, не е извършил оценка на доказателствената съвкупност, съобразно процесуалните правила, не е изложил аргументи за кредитиране на една част от свидетелските показания и отхвърлянето на други, не е посочил конкретно какви факти се извеждат от всеки доказателствен източник поотделно. По този начин волята на съда по оценката на значителна част от доказателствените материали останала неясна. С оглед на това се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се извърши оценка на доказателствата в съответствие с процесуалните правила, като се приложи правилно и материалния закон.

В процесуалния документ, по който е образувано настоящото касационно производство, са изложени общи принципни положения, установени в резултат на многогодишната практика на ВКС и посочени в множество постановени от него съдебни решения, относно съдържанието на мотивите на въззивния съдебен акт. Липсва обаче конкретика в оплакванията на касатора за това кои от доказателствените източници, събрани по делото, са останали извън доказателствения анализ на въззивния съд, кои от тях са кредитирани и кои игнорирани, както и до какви неверни или неправилни фактически и правни изводи е довела незаконосъобразната доказателствена и аналитична дейност на въззивната инстанция. Иначе казано, в касационната жалба, не са посочени конкретните данни, подкрепящи заявените касационни основания. Начинът, по който касаторът е формулирал оплакванията си, не държи сметка за естеството на касационния контрол, лимитиран от разпоредбата на чл. 347 НПК. За разлика от въззивната проверка на първоинстанционната присъда /чл. 314, ал.1 НПК/, при касационната не се проверява изцяло правилността на въззивния съдебен акт, а само тези негови части, изрично посочени в сезиращите документи и на основанията конкретно визирани в тях. Отсъствието на информация в касационната жалба за това кои конкретни доказателства не са били обсъдени или са превратно оценени от въззивния съд, кои обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина не са установени, в какво се състои опорочаването на вътрешното убеждение на съда, поставя в невъзможност касационната инстанция да извърши проверка и я освобождава от задължението да отговори на оплакванията на касатора.

При прегледа на въззивната присъда, осъществен от настоящия съдебен състав с оглед правомощието му по чл. 124 от Конституцията на Република България, не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК. Контролираният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305 НПК. Изложил е фактическа обстановка, каквато той е намерил за установена, като е посочил въз основа на кои от събраните по делото доказателства е формирал фактическите и правните си изводи. Доказателствената съвкупност е обсъдена подробно, задълбочено и обективно в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. Не се установява игнориране на едни доказателства за сметка на фаворизирането на други или превратна оценка на съдържанието на доказателствените източници.

Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели са обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, като са посочени съображенията на въззивния съд за кредитирането на едни от тях и отхвърлянето на други, като необективни или неотносими към предмета на делото. Изводите на проверявания съд относно приетите за установени факти са изградени по правилата на формалната и правна логика. Материалният закон е приложен правилно, като правните заключения на съда са изложени ясно, добре аргументирано и убедително.

Наложената на подсъдимия санкция е отмерена съобразно разпоредбите на чл. 36, чл. 54 и чл. 66, ал.1 НК, като не се констатират диспропорции от вида на визираните в чл. 348, ал. 5 НПК, които да налагат намесата на касационната инстанция.

В заключение следва да се посочи, че отсъствието на касационни основания обуславя оставяне на въззивната присъда в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 68/07.11.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 1369/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.