Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково срещу решение № 332/05.12.2016г., постановено по адм. дело № 217/2016г. по описа на Административен съд – Хасково. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски.
Ответната в производството страна – Н. Д. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение №1012-26-78-3/25.04.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/прот.№N01068/18.02.2016г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Преписката е изпратена на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от Н. Д.С.З вх.№2109-26-86/22.10.2015г., съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.
От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че на база подадена Молба вх.№ [ЕГН]/21.01.2000г.-727 от Н. Д. С., ведно с документи, доказващи трудовия му стаж, е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост с Разпореждане № 27/28.03.2000г.- 5/2000 на Ръководителя на „ПО” при РУ „СО” – Хасково, с начална дата от 22.12.1999г. пожизнено. Като основание за отпускането на пенсията е посочен чл. 2, ал. 1 от Закон за пенсиите, във връзка с ПМС 40/1968г., чл. 46а ЗП и пар 25 ЗИДЗП/1996, като в последствие пенсията е била изменяна, осъвременявана и преизчислявана с разпореждания на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково.
С. З вх. № 2109-26-86/22.10.2015г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, С. моли да бъде изменена отпуснатата му ЛПОСВ, като се преизчисли целият му зачетен трудов стаж за периода от 25.12.1985г. до 04.06.1991г. като положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО.
В отговор на посоченото заявление, Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково издава Разпореждане №[ЕГН]/прот. №N01068/18.02.2016г., с което на Н. Д. С. е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като фактическо основание за постановеното разпореждане се сочи, че осигурителният стаж по обр. УП-30 №106/19.01.2000г., издаден от М. [] мина „[наименование]” – [населено място] за периода от 25.12.1985г. до 04.06.1991г. на длъжност „подземен ръководител група Основен ремонт”, бил зачетен по заявление №[ЕГН]/21.01.2000г. – 727 при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.12.1999г. с разпореждане № 27/28.03.2000г. Посочено е също, че за осигурителния стаж на заеманите ръководни длъжности над ръководител на участък, отразени в УП-30 №106/19.01.2000г., издаден от М. [] мина „[наименование]” – [населено място] за периода 25.12.1985г. – 04.06.1991г., няма основание да се определя като такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО, тъй като тази длъжност е извън ограничително изброените такива в тази разпоредба, т. е. не е в кръга на работниците, ИТР специалистите и ръководните служители до ръководител участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници. Предвид изложеното, административният орган приема, че няма основание за промяна на размера на пенсията, поради което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, е отказано да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Д. С..
Срещу постановения отказ е подадена Жалба вх.№ 1012-26-78/28.03.2016г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, в която се мотивира становището за неправилност на атакуваното разпореждане. С Решение № 1012-26-78-3/25.04.2016г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата. В решението е посочено, че „Пенсионният орган е разгледал доказателствата по същество и е взел отношение по прилагането на чл. 104, ал. 3 от КСО и правилно е постановил отказ за изменение на личната пенсия на Н. Д. С., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, тъй като не са налице основанията за изменение на същата по смисъла на цитираната разпоредба.
В първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните е приобщена към съвкупния доказателствен материал. Съгласно заключението на вещото лице, ръководител на група „Основен ремонт” в м. „[наименование]” към [фирма] [населено място] бил ръководен кадър от подземния инженерно-технически персонал /ИТР/. Изискванията за образование за тази длъжност били: ср. специално или висше образование – минен техник или минен инженер. Той бил пряко подчинен на зам. главния и главния инженер на рудника. Ръководителят на групата бил длъжен да познава аварийния план на рудника и при авария да може да изведе работниците на повърхността. Той ръководел производствена група „Основен ремонт”, която се състояла само от подземни работници – 13 бр. крепачи и 1-2 шлосера, тъй като дейността на тази група се извършвала само в рудника /под земята/. Основната задача на групата по основен ремонт била: да поддържа основните галерии в рудника – извозна, вентилационна и материална – поддръжка на крепежа на основните галерии, поддръжка на вентилационните шахти, направа на вентилационни врати и вентилационни мостове, направа на водосборници и тяхното поддържане, поддръжка на помпите за водоотлива на рудника; направа и ремонт на кръстове по основните галерии и тяхното поддържане; в почивните дни при необходимост с работниците по вентилацията извършват реверсия на въздушната струя на рудника. Задачата на ръководителя на групата по Основен ремонт била да наблюдава и оглежда основните галерии и да уведомява рудничното ръководство при необходимост от ремонт. Той назначавал и инструктирал ежедневно своите работници по Правилник за ТБ и влизал с тях като техническо лице, където на място им давал указания, наблюдавал и ръководел тяхната работа. Когато се налагало замествал Организатора по вентилация на рудника.
Решаващият съд извежда, че спорният въпрос по делото е дали осигурителният стаж за труд при условията на I-ва категория, положен от Н. Д. С. за периода от 25.12.1985г. до 04.06.1991г. на длъжност „подземен ръководител група основен ремонт”, следва да бъде превърнат по чл. 104, ал. 3 от КСО.Он е извод, че решаването му се обуславя от обстоятелството дали трудът на лицето на длъжността „подземен ръководител група основен ремонт” е полаган преимуществено под земята.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че заеманата от С. длъжност „подземен ръководител група основен ремонт” за периода от 25.12.1985г. до 04.06.1991г. отговаря на условието „зает на работа под земята”, тъй като изпълняваните от него служебни задължения и извършваните дейности са изисквали преимуществено пребиваване под земята в рудника, не по-малко от половината от законоустановеното работно време месечно, а последното обуславя приложението на чл. 104 ал. 3 от КСО.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Хасково, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно – техническа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява, че при формиране на трудовото възнаграждение на С. за периода от м. декември 1985г. до м. юни 1991г. е начислявано и допълнително трудово възнаграждение за подземен труд, определено съгласно Наредба за допълнителни трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд, приета с ПМС №72 на МС и ЦСПС от 30.12.1986г. и вътрешни нормативни актове. Това допълнително възнаграждение за подземен труд за ръководните кадри и специалистите, които ръководят, контролират или отговарят за подземните работи в рудници е било в размер на 40 лв. месечно. Според експертното заключение допълнителното трудово възнаграждение за подземен труд се е заплащало само за дните, през които работниците и служителите са работили при определените в Наредбата условия на труд най-малко половината от законоустановената продължителност на работното време. Видно от запазено щатно и Поименно щатно разписание на мина ”[наименование]” в сила от 01.01.1987г. към конкретния размер на месечната щатна заплата на Н. Д. С. е било определено допълнително възнаграждение за подземен труд в размер на 40 лв. месечно. Това допълнително възнаграждение се давало за действително отработени дни при норматив за посещения в рудника – 12 дни месечно.
Съгласно безпротиворечивата практика на ВАС, граматическото тълкуване на нормата на чл. 104, ал. 3 КСО води до извода, че със запетаи и със съюза "и" са отделени различните категории работници и служители така: а) работниците, б) инженерно-техническите специалисти и в) ръководните служители до ръководител на участък включително. Липсата на запетая след думата служители означава, че изразът "до ръководител на участък включително" има единствено предназначението да определи кои длъжности на ръководни служители, заети на работа под земята, ползват установената привилегия за по-ранно пенсиониране. Този израз не се отнася за работниците и инженерно-техническите специалисти, а по отношение на тях съществува единственото изискване да са били "заети на работа под земята". Преценявани в систематично отношение съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО. Това са „характера и условията на труда”, а не структурно-функционалното звено в рамките на което той се полага.
Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд постановява правилно решение. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на съдебно – деловодни разноски, представените доказателства за реалното им извършване (л. 11 от делото) и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ТП на НОИ – Хасково следва да бъде осъдено да заплати на Н. Д. С. съдебни разноски в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332/05.12.2016г., постановено по адм. дело № 217/2016г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Хасково да заплати на Н. Д. С. съдебни разноски в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.