Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. М. Членове:

Х. К.

А. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

А. А. изслуша докладваното от съдията

Х. К. по административно дело № 11807/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 27522/15.08.2025г., постановено по адм. дело № 2527/2023г. на Административен съд София град.

Първата жалба е подадена от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в частта в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 22221418003736-091-001/03.12.2019г., поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ВАС Р. И. ЕООД, в частта на корпоративен данък за 2014г., вноски за ДОО, ЗО, УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за декември 2014г.

В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касатора не е налице изтекъл давностен срок по отношение горните задължения. Задължението за корпоративен данък за 2014г., за което се подава данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок до 31.03.2015г. давността започва да се брои от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2025г. Що се касае за осигурителните вноски, то реда за внасянето им е определен в чл. 7 от КСО и тези вноски за декември 2014г., които се подават до 25-то число на месеца, за който се отнасят, давността започва да се брои от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2025г.

Предвид горното се моли за отмяна на решението на АССГ в отменителната му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и молба за изменение на решението в частта за разноските, като се измени присъденото юрисконсултско възнаграждение от 800лв. на 15 585.96лв., с оглед материалния интерес по спора и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Ответника по касационната жалба И. Г. Х. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. По наведени доводи в отговор на последната моли за оставяне в сила на отменителното решение на АССГ в сила.

Оспорва се и молбата за изменение на решението в частта за разноските, по доводи изложени в писмен отговор

Постъпила е втора касационна жалба от И. Г. Х. срещу посоченото по-горе решение на АССГ с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-22221418003736-091-001/03.12.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ВАС Р. И. ЕООД, в частта за ДДС за периода януари 2015г. юни 2016г.; задължения за корпоративен данък за 2015г.; задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода 01.03.-31.03.2016г.; задължения за ЗО, УПФ и ДОО за периода 01.01.2015г. 30.04.2016г., ведно със съответните лихви за забава.

Касатора сочи неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи се, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на физическото лице посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според касатора данъчния орган, в чиято тежест е да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 19 не се е справил с това. Липсват събрани доказателства в тази насока. Данъчния орган само твърди наличието на подадени от дружеството декларации, но такива не са били представени по делото. Остават недоказани твърденията за наличие на усвоени суми в полза на управителя на дружеството и свързани с него лица, тъй като от заключението и на трите ССЕ не се установяват такива факти, тъй като представените доказателства в тази насока са нечетливи. Липсват доказателства за извършено разпределение на дивидент през 2016г. Недоказан остава и факта, че РЛ е целяло разходване на наличните парични средства в дружеството с цел неплащане задълженията на юридическото лице за данъци и осигурителни вноски. Недоказана е и причинно-следствената връзка между между извършеното намаляване на имуществото и невъзможност да бъдат погасени задълженията, тъй като в РА се твърди от данъчния орган, че дружеството е разполагало със средства за изплащане на тези задължения и не са били предприемани действия по принудителното им събиране т. е. сочи се, че не са налице елементите на чл. 20 от ДОПК обективна невъзможност на главния длъжник да плати изискуемото задължение.

Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неизпълнение на указанията на ВАС при предходното разглеждане на спора и връщане на делото за нов съдебен състав, базиране на заключенията на съда изцяло върху изводите на данъчния орган, без да извърши анализ и проверка на събраните доказателства; дадена е възможност на данъчния орган да представи нови доказателства, несъдържащи се в данъчната преписка, а такива са били отказани на касатора; дословно възпроизвеждане на мотивите на ревизионния акт.

По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ в отхвърлителната му част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Касаторът И. Х. е подал и молба за изменение на решението в частта за разноските, като претендира такива в пълен размер от 23 524лв.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на И. Х. и за частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирани страни и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Делото е втора касация след като с решение № 2260/06.03.2023г., по дело № 6561/2022г., на ВАС е отменено решение № 3822/09.06.2022г., по дело № 2996/2020г. на АССГ с което е отменен РА № 22221418003736-091-001/03.12.2019г., поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., на органи по приходите при ТД на НАП София. Дадени са указания за събиране на нови доказателства във връзка с движенията по банковите сметки на дружеството, както и цялостен анализ и разбор на събраните по делото доказателства, вкл. и данните съдържащи се в подаваните декларации от дружеството.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил РА № 22221418003736-091-001/03.12.2019г., поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ВАС Р. И. ЕООД, в частта за ДДС за периода септември 2013г., юни септември 2014г., ноември 2014г. юни 2016г.; задължения за корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г.; задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода 01.03.-31.03.2016г.; задължения за ЗО, УПФ и ДОО за периода 01.08.2013г. 30.04.2016г., ведно със съответните лихви за забава.

За да постанови своя акт АССГ е приел, че за процесните ревизионни периоди И. Г. Х. е бил управител на ВАС Р. И. ЕООД. Прието е, че задълженията определени с РА по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК произтичат изцяло от подадени от дружеството декларации СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6. Данните за вади и размера на задълженията са извлечени от информационния масив на НАП, където е постъпвала информацията от електронно издадените декларации, а и самия жалбоподател е потвърдил подаването на процесните декларации.

Според съда представени са доказателства за теглене на суми през ревизираните периоди и са извършвани преводи с основание по договор, за какъвто не се твърди че съществува, нито е представен такъв. Според съда изтеглените средства от сметките на дружеството са в размер на 679 124.94лв., като липсват доказателства установяващи, че тези суми са служебни аванси не са представени счетоводни документи в тази насока. Извежда се извод, че тези изтеглени парични суми са отклонени от сметките на дружеството и представляват срито разпределение на печалбата, като отделно от това РЛ е разпоредило и изплащане на дивидент в размер на 674 880лв., за който е начислен и данък, който не е внесен. АССГ приема, че действията на РЛ са недобросъвестни, доколкото той активно и ефективно е управлявал дружеството и е бил наясно с наличието и размера на задълженията на дружеството, но въпреки това е извършил действия с разпореждане със значителни средства. Вследствие на тези действия имуществото на дружеството е намаляло до степен, довела до невъзможност да бъдат впоследствие събрани вземанията за данъци, осигурителни вноски и лихви на дружеството.

В обобщение АССГ е приел, че правилно е ангажирана отговорността на РЛ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

По отношение направеното възражение за изтекла погасителна давност е прието, че по отношение данъците и осигурителните вноски за 2013г. и 2014г. такава е изтекла, предвид чл. 171, ал. 2 от ДОПК и предвид на това по отношение на тези задължения РА е отменен, а в останалата си част е оставен в сила.

Решението е частично неправилно.

ПО ЖАЛБАТА НА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ ПРИ ЦУ НА НАП:

Предмет на оспорване по тази касационна жалба е единствено отменения РА но само в частта корпоративен данък за 2014г., вноски за ДОО, ЗО, УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за декември 2014г., а в останалата част ДДС за 2013г. и 2014г., ЗКПО за 2013г. и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и вноски за КСО за периода 01.08.2013г. 31.12.2014г. съдебния акт не е оспорван и е влязъл в сила.

По отношение оспорваната отменителна част на съдебния акт е прието от съда изтичане на абсолютната погасителна давност за определените задължения. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считана о 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични задължения независимо от спиране или прекъсване на давността, с изключение на изрично изброените случаи. В тази правна норма е уреден института на погасителната давност, който е материалноправен, независимо, че нормите се намират в процесуален кодекс. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаване на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностния срок, то се приема, че се е погасило самото публично задължение.

В конкретния случай задължението за корпоративен данък за 2014г., е установен с подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО, която е в срок до 31.03.2015г., като давността започва да се брои от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2025г.

От своя страна вноските за ЗО, ДОО и УПФ за данъчен период декември 2014г., предвид нормата на чл. 7 от КСО се подават до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и давността започва да тече от 01.01.2016г., като изтича също на 31.12.2025г.

Към настоящия момент давността е изтекла, като не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в чл. 171, ал. 2 от ДОПК изключения, като подадената касационна жалба е неоснователна.

ПО ЖАЛБАТА НА И. Г. Х.:

Видно от оспорения РА е, че отговорността му е ангажирана по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Нормата гласи, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

Съгласно чл. 20 ДОПК в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност.

Тълкуването на посочените норми налага извод, че фактическият им състав включва кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие извърши някое от действията, описани в нормите в конкретния случай извърши плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. уникалност на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК може да се ангажира само при кумулативното наличие на нормативно изискуемите предпоставки.

В конкретния случай безспорно по делото е установено, че И. Х. е бил управител на ВАС Р. И. ЕООД за ревизираните периоди.

Установява се и наличие на задължения за данъци и осигурителни вноски за дружеството за ревизираните периоди, вследствие на подадени до НАП на СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6, като това се установява от дадените писмени обяснения на РЛ за подаване на такива декларации лично от него, в качеството му на управител.

Третата предпоставка е свързана с извършени тегления от банковата сметка на дружеството на суми и тяхното реализиране, като скрито разпределение на печалбата. Наличието на извършени тегления на значителни суми от банковата смета на дружеството се установява от представените извлечения от сметките от търговските банки които ги обслужват. Установено е, че тези суми са били наредени в полза на трети физически лица, вкл. и към РЛ, то е налице скрито разпределение на печалбата.

По смисъла на 1, т. 5, от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б. С оглед събраните доказателства настоящата инстанция също приема наличие на скрито разпределение на печалбите, тъй като РЛ не е представило доказателства, че изтеглените суми са били използвани за дейността на дружеството респек. са били предадени на дружеството на новия собственик на капитала.

Спорен е въпроса дали тези тегления са били умишлени т. е. дали РЛ недобросъвестно е извършило тегления от банковите сметки на дружеството, като това е довело и до невъзможност впоследствие дружеството да заплати дължимите данъци и осигурителни вноски.

В РА липсват каквито и да са факти и обстоятелства даващи възможността за наличие на недобросъвестност у РЛ при разполагане на паричните средства на дружеството. Не винаги тегленето на средства от банковите сметки на търговеца и предоставянето на тези парични средства като дивиденти може да се приеме за недобросъвестно. В конкретния случай се установява, че през 2015г. е издадено Постановление № 787/18.11.2015г. за налагане на обезпечителни мерки, а през 2016г. е издадено ПОМ т. е. управителя на дружеството е бил наясно, че последното има възможността да заплати своите задължения, поради наличие на средства в патримониума и е извършил тегления които не биха нарушили тази възможност т. е. липсва доказване по несъмнен начин на недобросъвестност у РЛ.

Предвид горното липсва и наличие на причинно-следствена връзка между поведението на РЛ и невъзможността на дружеството да изплати задълженията си, предвид на наличието на средства у търговеца, имащи реализуемост на тези задължения.

С оглед на посоченото не е налице и невъзможност на дружеството да изплати своите задължения. Както се посочи по-горе отговорността се реализира само и единствено при доказана обективна невъзможност на главния длъжник да плати изискуемото задължение, а данни тази насока представени от страна на данъчния орган липсват. Липсват доказателства за предприемане на каквито и да са принудителни действия по принудително изпълнение срещу главния длъжник. Наличието само на наложени обезпечителни мерки, образуване на изпълнително дело и изпращане на съобщение за доброволно плащане, не покриват изискванията на чл. 20 от ДОПК. Не са представени доказателства за извършени реални действия по събиране на публичните задължения на дружеството, установяване на тяхната несъбираемост и прехвърлянето им към РЛ.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира за неправилен и необоснован извода на административния съд за законосъобразност на оспорения РА, тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за правомерното ангажиране отговорността на РЛ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Поради това е дължима отмяна на първоинстанционното решение в отменителната част и постановяване на друго по същество, с което да бъде уважена жалбата против ревизионния акт. Следва се и отмяна на решението и в частта на разноските, с които е осъден касатора да заплати на НАП сума в размер на 800лв. за юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, се следват разноски в полза на И. Х. за две съдебни инстанции, както следва: 7 298.18 евро за първоинстанционното производство и 5 982.11 евро адвокатско възнаграждение за касационното производство и 869.19 евро д. т. за касационното оспорване

С оглед горните изводи молбата на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 27522/15.08.2025г., постановено по адм. дело № 2527/2023г. на Административен съд София град, в частта в която е отхвърлена жалбата на И. Х. против РА № Р-22221418003736-091-001/03.12.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ВАС Р. И. ЕООД, в частта за ДДС за периода януари 2015г. юни 2016г.; задължения за корпоративен данък за 2015г.; задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода 01.03.-31.03.2016г.; задължения за ЗО, УПФ и ДОО за периода 01.01.2015г. 30.04.2016г., ведно със съответните лихви за забава, вкл. и в частта за разноските, където И. Г. Х. е осъден да заплати на НАП сума в размер на 800лв., за юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Г. Х. РА № Р-22221418003736-091-001/03.12.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ВАС Р. И. ЕООД, в частта за ДДС за периода януари 2015г. юни 2016г.; задължения за корпоративен данък за 2015г.; задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода 01.03.-31.03.2016г.; задължения за ЗО, УПФ и ДОО за периода 01.01.2015г. 30.04.2016г., ведно със съответните лихви за забава.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27522/15.08.2025г., постановено по адм. дело № 2527/2023г. на Административен съд София град частта в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 22221418003736-091-001/03.12.2019г., поправен с РАПРА № П-22221419206639-003-001/09.12.2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 244/13.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта за ангажирана отговорност на И. Г. Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ВАС Р. И. ЕООД, в частта на корпоративен данък за 2014г., вноски за ДОО, ЗО, УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за декември 2014г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП за изменение на решение № 27522/15.08.2025г., постановено по адм. дело № 2527/2023г. на Административен съд София град в частта за разноските.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на И. Г. Х. сума в размер на 14 149.48 евро /четиринадесет хиляди сто четиридесет и девет и 0.48/, представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. М.

секретар:

Членове:

/п/ Х. К.

/п/ А. М.