Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 262199/28.09.2020 г. на М. И. Д., чрез адв.. С Х., срещу определение № 260350 от 14.09.2020 г. на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 1938/2020 г. за потвърждаване на определение № 4785 от 06.07.2020 г. на Бургаския районен съд по ч. гр. д. № 2547/2019 г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, с искане да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество от друг равен по степен на Бургаския районен съд в стадия за връчване на исковата му молба на посочените в нея ответници. Счита, че искът е редовно подаден, пред надлежен съд, срещу надлежни ответници по чл. 2 ЗОДОВ, носещи солидарна отговорност за репарация, които ако са си изпълнили законовите задължения, същият е нямало да търпи вреди, да бъде арестуван и т. н. Според него искът е уточнен по специалните правила на ЗОДОВ, ясен е с посочени обстоятелства, приложени доказателства и солидарни ответници, поради което подлежи на разглеждане по същество в неговата цялост от гражданския съд. Поддържа се довод, че самото определение на окръжния съд, е с неясна мотивирана част и противоречи само на себе си. Посочва се, че е постановено при нарушаване правилото за безпристрастност на съдийския състав – чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, и е нарушение на правата му по чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС и на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 ЕКЗПЧОС. Като порок се сочи и това, че прекратявайки делото срещу П. и изпращайки другата част на Бургаския административен съд, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е лишен от правосъдие съгласно закона.

В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и по тях са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а именно:

1/ Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция срещу правозащитни органи, за вреди, произтичащи от незаличена в срок полицейска регистрация?;

2/ Прокуратурата на РБ, надлежен ответник ли е по иск за вреди от незаличена в срок полицейска регистрация?

Твърди се противоречие с решение № 157/21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., 3-то г. о. на ВКС, с което е прието, че редът за разглеждане на такъв иск е този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и Прокуратурата на РБ е надлежен ответник по такъв иск.

3/ Длъжна ли е Прокуратурата на РБ да следи и за заличаване на извършената полицейска регистрация по образувано полицейско производство, за което е отказала да образува съдебно такова?;

4/ Длъжен ли е въззивният съд да съобрази всички обстоятелства при разглеждане на делото и ако има съмнение в една от страните за безпристрастност – да се отведе, дори лично съдията да няма основание?;

5/ Длъжен ли е съда, при произнасянето си, да се съобрази с петитума на подадената частна жалба, с която е сезиран? – твърди се наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството е образувано по предявени от М. И. Д. и допълнително уточнена искова молба, с която е поискано да бъдат осъдени ОД на МВР – Б. и Прокуратурата на РБ да заплатят солидарно на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на продължили много над разумния срок разследвания срещу него като извършител по ЗМ 373/1996 г., ЗМ №397/1996 г. и по ЗМ № 828/1998 г. по описа на 02 РУ – Б. за престъпления по чл. 214 НК и чл. 144, ал. 1 и 2 НК и ЗП-828/1998 г. по описа на 02 РУ-Б. за престъпление по чл. 194 НК, сведения за които са били разпространявани, поради наличието на незаличени вписани данни за тях в информационните масиви на МВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която е трябвало да бъде заличена полицейската регистрация. Като правно основание на иска са посочени чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ.

С определение № 7358/17.09.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради неотстранянени от ищеца нередовности на исковата молба. С определение № II-171/16.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2120/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, е отменил прекратителното определение на първоинстанционния съд и е върнал делото с подробни указания за изпълнение, свързани с подсъдността на единия от исковете и нередовностите на останалите искове. С определението си, е приел, че едната претенция е по чл. 1 ЗОДОВ, а другата е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В изпълнение на тези указания с Разпореждане № 1400/ 20.01.2020 г. Бургаския районен съд е оставил производството без движение и е указал на ищеца да отстрани отново нередовности на исковата молба, съобразно дадените от Бургаския окръжен съд указания, след което с Определение № 4188/16.06.2020 г. е прекратено производството в частта относно предявения от М. И. Д. против ОД на МВР – Б. и Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконна и незаличена в срок полицейска регистрация, като предявеният против ОД на МВР – Б. иск, квалифициран с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е изпратен по подсъдност на Административен съд – Бургас, а като висящи пред районния съд са оставени единствено предявените искове против двамата ответници за заплащане на обезщетения за вреди от техни действия като правозащитни органи. С разпореждане от 16.06.2020 г. на ищеца отново са дадени указания за отстраняване нередовностите на тези искове /съгласно дадените от БОС указания/, като с последната си уточняваща молба от 03.07.2020 г. той отново е заявил, че не знае срещу него да са били водени дознания по посочените в исковата молба ЗМ, като изрично е посочил, че се позовава само и единствено на факта на наличните негови полицейски регистрации, които не са били заличени и в резултат на които е била възпрепятствана професионалната му реализация, била е отхвърлена кандидатурата му за различни длъжности, станали са повод за лошо отношение към него, към работата му, към семейството му и са попречили на живота му като цяло, за което той претендира от всеки от двамата ответници заплащане на обезщетение в размер на по 12 500 лв. При така изложените обстоятелства, включително и в последната уточняваща молба от 03.07.2020 г., на които ищецът основава исковете си, съдът е приел, че претенциите му са свързани и се основават изцяло на твърденията за настъпили за него неимуществени вреди вследствие на незаличената му през продължителен период от време полицейска регистрация, без да се твърди против него да са били образувани наказателни производства по смисъла на НПК – досъдебни или съдебни такива. Именно поради липсата на въведени твърдения от ищеца, основаващи претенциите му против двамата ответници за вреди от действия на същите като правозащитни органи, първоинстанционният съд с определение № 4785 от 06.07.2020 г., е прекратил производството по делото, приемайки, че такива искове против ОДМВР-Б. и против Прокуратурата на РБ са недопустими, а като допустим е единствено предявеният против ОДМВР иск за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ в качеството й на административен орган, който иск е изпратен по подсъдност на Административен съд – Бургас.

За да потвърди прекратяването на делото на първоинстанционния съд, въззивният състав в обжалваното сега определение е приел, че ищецът е изложил фактически твърдения за това, че спрямо него е било образувано наказателно производство, в рамките и по повод на което са били извършени полицейските регистрации. Приел е, че не се изисква ищецът да прави правни квалификации, включително и по въпроса какво разбира той под наказателно преследване и дали според него това означавало образувано наказателно производство. На страната могат да бъдат давани указания във връзка със сочените от нея факти, а това дали тези факти ще обосноват правния извод за образувано наказателно производство, при съобразяване и на действащия по време НПК и предвидените начини и форми на досъдебно производство, е дейност, която съдът следва да извърши по свой почин. Въпреки това, ищецът и след предоставената му възможност да конкретизира размера на иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като заяви и посочи всички останали вреди, претърпени от незаконното обвинение, не е уточнил, че претендира допълнителни вреди, извън вече заявените такива от полицейските регистрации, които са предмет на иска, висящ пред Административен съд Бургас. При това положение въззивния съд е приел, че не може да допусне двойно обезщетяване на едни и същи вреди, като това се налага и от принципа за правна сигурност, който цели да установи предвидимост за развитието на производството в равна степен и за двете страни в процеса. Макар въззивният състав да е намерил за неправилно, възприетото от районният съд, че е сезиран с два отделни иска – по чл. 1 и по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, предмет на които са едни и същи вреди, претърпени от ищеца в резултат на несвоевременно заличени полицейски регистрации, както и това, че понастоящем определението, с което съдът е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас иска по чл. 1 от ЗОДОВ е влязло в сила, то нито районния, нито въззивния съд, би могъл да осъществи проверка по допустимостта на този иск, или пък да остави за разглеждане пред себе си иска по чл. 2 ЗОДОВ, с който е заявено обезщетение за същите вреди, основан на същите фактически твърдения. Соченото от жалбоподателя, че надлежен ответник по иска с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е именно Прокуратурата на РБ, поради обстоятелството, че същата следи за спазване на законността, като осъществява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки и предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, въззивният съд е приел, че в настоящия случай от това общо задължение на Прокуратурата за осъществяване на правомощията й по чл. 127 от Конституцията на РБ, не може да бъде обоснован извод за допустимост на иск, с който ищецът претендира двойно обезщетение на едни и същи вреди, и спрямо този ответник.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При тези фактически и правни съображения на апелативния съд, поставеният от жалбоподателя първите три въпроса не са обусловили решаващите изводи на съда и не са разрешени в противоречие с посочената практика на ВКС -решение № 157/21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., 3-то г. о., с което е прието, че редът за разглеждане на такъв иск е този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и Прокуратурата на РБ е надлежен ответник по такъв иск. Действително съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за Д. профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата на РБ наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата – чл. 219 НПК. Прокуратурата предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда – чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. І-во НПК; чл. 318, ал. 1, пр. І-во НПК или от извършването на полицейската регистрация до снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е в рамките на правомощията на Прокуратурата. Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, Прокуратурата на Р. Б носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава Прокуратурата от отговорността и за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на лицето – такава цел при наказателното производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях причинява унижение, когато преследването е незаконно.

В случая изводът на въззивният съд е основан на правилата за разпределение на подведомствеността на делото между административните и общите съдилища. Липсата на подведомственост на делото представлява абсолютна процесуална пречка, за която съдът следи служебно още при проверката на исковата молба по силата на чл. 130 от ГПК. Прекратяването на делото на основание чл. 130 от ГПК не представлява също пречка за предявяване на редовен иск за защита на едно друго гражданско право на ищеца, произтичащо от разпоредбите на ЗОДОВ. В процесуалния закон не е предвидено задължение за първоинстанционния съд при констатирана начална недопустимост на иска да дава възможност на ищеца за изменение на неговото основание по чл. 214 от ГПК. Макар и след предоставената му възможност да конкретизира размера на иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, да заяви и посочи всички останали вреди, претърпени от незаконното обвинение, да уточни, дали претендира допълнителни вреди, извън вече заявените такива от полицейските регистрации, които са били предмет на иска, висящ пред Административен съд Бургас и доколкото това не е направено - законосъобразно е констатирал недопустимостта на иска и е прекратил съдебното производство. Недопустимо е при съществуващ пълен идентитет на вредите, които ищецът претендира да бъдат обезщетени един път чрез иска по чл. 1 от ЗОДОВ, и втори път чрез иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ГПК, налице е процесуална пречка от категорията на абсолютните, която води до недопустимост на настоящото производство, по аргумент от чл. 126 ГПК. Действително няма пречка едни и същи вреди да се претендират на различни основания, заявени с различни искове, предявени при условията на евентуалност или алтернативност, но при условие, че се разглеждат в рамките на едно и също производство и пред един съд, какъвто не е настоящия случай. Двете висящи производства /едно пред Административен съд и второто пред Районен съд Бургас/, не са в обусловеност едно от друго, доколкото предмет на същите са самостоятелни искове, с различно правно основание и нито един от тях няма за предмет разрешаване на преюдициален въпрос, който да е от значение за правилното решаване на другото производство, това би довело до двойно обезщетяване на едни и същи вреди, което е в нарушение на принципа за неоснователно обогатяване.

Четвъртият и пети въпроси са неотносими и не следва да се обсъждат в настоящото производство по допустимостта на иска.

В обобщение не са налице наведените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260350 от 14.09.20 г. на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 1938/2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: