Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на процесуалния представител на гражданския ищец - Министерство на финансите срещу решение № 523/ 23.12.2019г. по внохд № 1204/2019г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно отхвърлянето на предявения за съвместно разглеждане граждански иск на МФ срещу подсъдимия поради изтекла давност.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробни съображения за незаконосъобразност на приетия от инстанциите по същество извод, че датата на откриване на дееца съвпада с датата на извършване на деликта, поради което в нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е счетено, че предявеният граждански иск е погасен по давност с изтичането на 5-годишния срок по чл. 110 от ЗЗД. Доводите касаят липса на посочена дата в съдебните актове, от която според съдилищата е започнала да тече давността по чл. 110 от ЗЗД; механизма на осъществяване на деянието, респ. това, че то се е реализирало чрез бездействие и обективната невъзможност на органите по приходите да установят както деликта, така и извършителя към момента на извършване на престъплението. Началният момент, в който органите по приходите са установили, че подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, е моментът на предявяване на материалите от досъдебното производство и едва от този момент е започнал да тече давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Прави се искане за изменяване на атакувания съдебен и постановяване на решение, с което предявеният граждански иск срещу подсъдимия да бъде уважен изцяло.

В съдебно заседание на касационния съд процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Защитникът на подсъдимия изразява позиция за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. В отговор по касационната жалба изтъква подробни съображения относно нейната неоснователност.

Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 76/22.03.2019г. по нохд № 288/2017г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият П. Я. М. е признат за виновен в това, че в периода от 14.05.2009г. до 31.03.2010г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като изпълнителен директор и законен представител на „В. Е. У.” АД, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на посоченото дружество в особено големи размери – 1 293 026, 99лв., като не подал съответните данъчни декларации пред НАП – ТДД - София, поради което на осн. чл. 255, ал. 3 във връзка ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5/пет/ години.

Съдът отхвърлил предявения по делото граждански иск от Министъра на финансите срещу подсъдимия М. за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 1 293 026, 99 лева.

На подсъдимия са възложени разноските по водене на делото.

По жалби на подсъдимия и гражданския ищец, както и по протест на СГП, е образувано внохд № 1204/19г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало с атакуваното понастящем решение. С него първоинстанционната присъда е изменена, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намален размера на наложеното на подсъдимия наказание от три на 2/ДВЕ/ години лишаване от свобода и е намален срокът по чл. 66, ал. 1 от НК от пет на 4/ четири/ години.

В останалата част присъдата била потвърдена.

Касационните жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество е основателна.

Преди всичко следва да се отбележи, че предмет на касационен контрол се явява решението в частта му, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения за съвместно разглеждане граждански иск, поради изтекла давност.

Не е спорен нито факта на пръстъплението/деликта, нито въпросите за авторството и механизма на осъществяването му. Контролираните инстанции са приели от фактическа страна за установено по несъмнен начин, че при условията на продължавано престъпление, на два пъти, подсъдимият не е изпълнил законовите си задължения като изпълнителен директор и законен представител на „В. Е. У.” АД да декларира облагаеми сделки по ЗДДС и реализираната от тях печалба, като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на представляваното от него дружество в особено големи размери в размер на 1 293 026, 99лева. Ясно е отграничено и в какво се изразяват отделните деяния – неподаване до 14.05.2009г. на справка - декларация по ЗДДС за м. 04.2009г. и неподаване до 31.03.2010г. на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

Концентрирайки усилията си преимуществено по доводите във въззивната жалба на подсъдимия, въззивният съд накратко се е спрял на жалбата на гражданския ищец, като се е задоволил единствено да утвърди заключението на първоинстанционния съд, че предявеният граждански иск, макар и доказан по основание, следва да се отхвърли поради изтеклата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съгласявайки се, че началният й момент по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е откриването на дееца, съвпадащ с датата на извършване на деянията. В подкрепа на това е изтъкнал съображения, че от момента на извършване на деянията, „органите по приходите са имали пълен достъп до информацията, свързана с дружеството, чийто представител е подсъдимия, т. е. деецът е бил известен на пострадалия по безспорен начин”. В рамките на касационната проверка подобен подход не може да получи положителна оценка, тъй като не удовлетворява изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК в мотивите да се съдържа отговор по наведените от страните възражения и аргументация, с която те се намират за неоснователни. Касае се за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, гражданският иск, макар и с акцесорен характер, не следва да бъде подценяван или да се възприема като такъв с второстепенно и маловажно значение. Съдът е длъжен не само да събере релевантните за гражданската отговорност доказателства и да разкрие фактическите обстоятелства, решаващи за основанието и размера на гражданската претенция, наличието на вреди и техния вид, причинната връзка между тях и поведението на лицата по чл. 86 от НПК, но и да мотивира убедително съдебния си акт в тази му част./вж. Р. № 115/2012 г. на ВКС по н. д. № 53/2012 г., III н. о./ В настоящия случай, мотивите на решението не съдържат отговор на развитите във въззивната жалба на гражданския ищец доводи, че давността по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е започнала да тече в значително по-късен от датата на деянията момент, тъй като моментът на откриване на извършителя, поради спецификите на данъчните престъпления и възможните му субекти, е различен от датата на неподаване на съответните данъчни декларации. Неподкрепено с аргументи е заключението, че от датата на деянията /14.05.2009г. и 31.03.2010г./ органите по приходите са разполагали с пълен достъп до информацията за дейността на дружеството, чийто представител е подсъдимия, още повече при пълното игнориране на данните, отразени в Ревизионен акт № [ЕГН]/ 08.01.2010г. за извършена ревизия на дружеството по ЗДДС, за периода 01. 04. 2009г. - 31.05. 2009г. относно периода на ревизията и размера на установените при нея данъчни задължения, които са само част от предявеното срещу подсъдимия обвинение, респ. касаят само част от предявения граждански иск. Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД началото на погасителната давност е моментът на изискуемостта на вземането, а това е денят на извършване на непозволеното увреждане, ако деецът е известен, а ако не е известен - денят на неговото откриване. „Следователно началото на давността е свързано със знанието, т. е - с известността на дееца. Това означава, че пострадалият следва да познава всички обстоятелства, които трябва да са налице за един успешен иск. В този смисъл чл. 114, ал. 3 ЗЗД трябва да се тълкува разширено, а именно, че на увреденото лице трябва да е известен не само деецът, но той трябва да има знание за съществуването на вредата, както и за нейния размер”. „Деликтно право”, проф. П. Г., изд. 2015, с. 298 Именно моментът на узнаването за настъпилата вреда от органите по приходите е останал извън вниманието на решаващите съдилища, които въобще не са отчели особеностите на престъпната дейност, въпреки наведените от гражданския ищец доводи в тази насока. Откога започва да тече погасителната давност е фактически въпрос и подлежи на разрешаване според конкретиката на казуса/вж. ТР № 5/05.04.2006г. по т. д. № 5/2006г. на ОСГК и ОСТК/. В различни решения на върховната съдебна инстанция се застъпват разнопосочни схващания относно момента на „откриване на дееца” – 1) момента на извършване на деянието; 2) момента на привличането на дееца като обвиняем/ Р. № 26 от 11.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 38/2020 г., II н. о; Р. № 42 от 8.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 47/2020 г., I н. о; Р. № 44 от 17.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 1133/2018 г., III н. о; Р. № 21 от 25.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1111/2018 г., II н. о; Р. № 135 от 21.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 365/2016 г., III н. о/; 3) издаването на ревизионния акт / Р. № 192 от 14.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 768/2019 г., I н. о; Решение № 118 от 5.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 259/2014 г., II н. о/ или 4) влизането в сила на ревизионния акт / Р. № 264 от 23.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 733/2016 г., III н. о.). Обобщено може да се заключи, че в мотивите на атакувания съдебен акт липсват убедителни доводи в подкрепа на застъпената теза, че датата на откриване на дееца съвпада с датата на извършване на деянията, а оттам и че от този момент министърът на финансите е имал знание за настъпилите вреди и техния размер, съответно е могъл надлежно да предяви граждански иск срещу подсъдимия за причинени на държавата имуществени вреди. Друг е въпросът, че възможен субект на данъчното престъпление (деликта) е не само физическото лице, което управлява и представлява търговското дружество, но и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактическа дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец/ вж. т. 3 на ТР № 4/12.03.2016г. по т. д. № №4/2015г., ВКС, ОСНК). При отсъствието на мотиви по основни въпроси от значение за правилно решаване на делото Върховният касационен съд не е в състояние да упражни правомощията си за проверка на обжалвания съдебен акт от гледна точка на неговата законосъобразност. Затова въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на делото, след изготвяне на надлежни мотиви и в зависимост от заключението дали е изтекла погасителната давност или не, да се съобразят данните, а при необходимост и да се съберат допълнителни доказателства, относно образуването на изпълнително дело за събиране на данъчното задължение, събрано ли е то и в какъв размер./вж. мотиви по т. 2 от ТР № 4/12.03.2016г. по т. д. № 4/2015г. на ВКС, ОСНК, както и данните на л. 52, л. 57, т. 6 от ДП/.

Така мотивиран и на осн. чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 523/ 23.12.2019г. по внохд № 1204/2019г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно отхвърлянето на предявения за съвместно разглеждане граждански иск на МФ срещу подсъдимия П. Я. М., поради изтекла давност и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия на чл. 327 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: