Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.К, [населено място], [адрес], чрез адвокат Г.С, против заповед рег.№8121К-273/19.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на инспектор В.К –разузнавач IV степен в сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено.

Жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Твърди, че не е доказано в хода на проведеното дисциплинарно производство жалбоподателя да е предоставял законно притежаваното от него оръжие на малолетния си син.

Излага съображения, че не е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно :

-Караджов е съобразил действията си и не е предоставял оръжие на малолетния си син; запазил е доброто име на институцията, която представлява, тъй като не е предоставил оръжието на малолетния си син и не по негова вина обратната теза е станала известна на неограничен брой лица във вр. с публикации в интернет както и воденото досъдебно производство не е започнало по негова инициатива; не е уронил престижа на службата, нито пък е станал причина за намаляване доверието на обществото в полицейската институция.

-Караджов е дал личен пример за спазване на закона, като не е предоставил оръжие на малолетния си син. Обратното не е доказано и установено по безспорен начин.

-Караджов не е прикрил правонарушение, защото такова не е доказано и установено безспорно, че е извършено от него.

Навежда доводи, че показанията на лицата П.С и М.Г категорично не водят до извод, че Караджов е предоставил оръжие на непълнолетния си син. В дисциплинарната преписка са използвани показания дадени по досъдебни производство срещу Караджов, като не е налице законово основание показанията на тези лица да бъдат приобщени към дисциплинарната преписка.

Твърди, че от твърдяното от наказващия орган незаконосъобразно действие не са настъпили никакви тежки последици за да се обуславя налагането на най-тежкото наказание.

Навежда доводи за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 210 ЗМВР. Моли за отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк.. Р оспорва жалбата като неоснователна. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

В.К работи като разузнавач IV степен в сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, до прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител от министъра на вътрешните работи.

До министъра на вътрешните работи са постъпили данни, обективирани в предложение рег.№ 317р-4383/20.05.2016г. по описа на ОДМВР-Пловдив, изготвено по повод писмо от 20.05.2016г. на РП-Пловдив, относно привличане на В.К в качеството на обвиняем по ДП №96/2016г. по описа на ОСО при ОП гр. П. за престъпление по чл. 338, ал. 2 от НК.

Във вр. с предложението със заповед №8121К-2072/31.05.2016г. на министъра на вътрешните работи, е образувано с-у В.К дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за това, че в началото на м. май 2016г. в землището на с. Д., в близост до семейната вила инспектор Караджов е предоставил на непълнолетния си син огнестрелно оръжие-пистолет, с цел обучение в стрелба, като с оръжието са били произведени изстрели.

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство Караджов временно е отстранен от длъжност и е определен дисциплинарно-разследващ орган.

Заповедта е връчена на служителя в хипотеза на отказ на 10.06.2016г.

По повод предложение от ДРО за продължаване срока на дисциплинарното производство, със Заповед №8121к-2768/26.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, срокът за провеждане на дисциплинарното производство с-у Караджов е удължен до 30.09.2016г. Караджов е запознат със заповедта на 30.08.2016г.

По повод предложение от ДРО за продължаване срока на дисциплинарното производство, със Заповед №8121к-3812/29.09.2016г. на министъра на вътрешните работи, срокът за провеждане на дисциплинарното производство с-у Караджов е удължен до 30.11.2016г. Караджов е запознат със заповедта на 11.10.2016г.

В хода на дисциплинарното разследване оспорващия е дал сведения чрез адвокат Тошкова с рег.№117730-14413/22.07.2016г.

От събраните от ДРО доказателства, приобщени в административната преписка и обективирани в обобщена справка рег.№11773-9598/14.11.2016г. е установено, и са направени изводи че:

-през м. май 2016г. инспектор В.К, придружаван от съпругата си К.К, сина си А. К., и лицата М.Г и П.С, са посетили землището на с. Д. с цел разходка в гората. По време на разходката инспектор Караджов предоставя личното си оръжие - пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9х19, със сериен № HWL 448, на сина си А. К.. Последният под ръководството на баща си произвежда няколко изстрела в предварително избрано дърво

- на 19.05.2016г. служителят В.К е бил привлечен като обвиняем по ДП №96/2016г. по опис на ОСО при ОП гр. П. за това, че през м. май 2016г. е предоставил огнестрелно оръжие на лице ненавършило 18г., а именно на сина си А. К.-престъпление по чл. 338, ал. 2 НК. Спрямо същия е постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

- на 03.06.2016г. инспектор В.К е бил привлечен като обвиняем по сл. дело №100/2016г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП гр. П. за това, че на 15.05.2016г. в [населено място], умишлено е умъртвил повече от едно лице - майка си Б.К и баща си Ц.К, като убийството е било извършено предумишлено и с користна цел-престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 т. 4, пр. 3 т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 НК.

-горепосочените случаи и фактически подробности за тях са отразени широко в средствата за масово осведомяване, като по този начин са достигнали до неограничен брой граждани.

-през м. май 2016г. в землището на с. Д., в местността „Св.П.“ инспектор В.К е предоставил огнестрелно оръжие на лице ненавършило 18г., а именно на сина си А. К., с което е нарушил т. 15 /държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме/, т. 19/държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява/, т. 20/държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си/, т. 25/ държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта/ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

-стрелбата по време на разходка на инспектор В.К, семейството му и приятели през м. май 2016г., в землището на с. Д., в местността „Св.П.“ е осъществена с пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9х19, със сериен № HWL 448, собственост на Караджов.

-инспектор В.К системно е осъществявал системен психически тормоз спрямо родителите си Ц. и б. Караджови, което е станало достояние на лицата Ц.П, И.Ч, Р.Л и А.П, като същите са били наясно с това, че В.К и служител в МВР и изказват възмущение от поведението му - нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 34 и т. 93 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В обобщената справка е направен извод, че с действията си Караджов е нарушил изискванията на т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 25, т. 34, т. 83 и т. 93 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

ДРО е квалифицирал тези действия като дисциплинарно нарушение, за което на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

На 14.11.2016г. до служителя Караджов е отправена писмена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена на 22.11.2016г.

В.К е запознат с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство на 22.11.2016г. видно от саморъчно отбелязване на стр. 18 от справката. На същата страница са изложени възражения срещу изводите, описани в справката.

Оспорващият, чрез адвокат З.Т, е дал писмени обяснения до ДНО - с рег.№ УРИ 117730-22339/23.11.2016г. /възражение след запознаване с обобщената справка/, за даването на които е изрично поканен, и с които, видно от положените подпис и печат върху тях, министърът на вътрешните работи се е запознал на 19.01.2017г.

ДРО е изготвил становище от 29.11.2016г. до министъра на вътрешните работи, в което са възпроизведени направените изводи в обобщената справка.

На 19.01.2017г., в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № 8121К-23, с която приема, че: в началото на м. май 2016г. В.К, съпругата му К.К, непълнолетният им син А. К., съвместно със съседите ми по вила в [населено място], обл.[област], П.С и приятелката му м. Груева били на разходка в землището на с. Д.- местността „Св.П.“, по време на разходката В.К и непълнолетният му син А. К., [дата на раждане], по инициатива на служителя, са изстреляли по дърво, отстоящо на 10-15 метра от тях не по-малко от 8 броя патрони с пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9х19, със сериен № HWL 448 –законно притежаван от В.К, станало достояние на придружаващите ги лица.

Посочено е нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Поведението на служителя е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР -съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

На осн. чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР- „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на Караджов е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение в МВР е прекратено. Заповедта е връчена на Караджов на 30.01.2017г.

По делото са разпитани свидетелите П.С и М.Г.

С определение №14258/22.11.2018г. производството по адм. д. № 2919/2017 г. по описа на ВАС –пето отделение е спряно, до приключване на спора по НОХД №7909(2017г. по описа на РС Пловдив, образувано по обвинителен акт по преписка №4652/2016г. по описа на РП-Пловдив и по досъдебно производство №96/2016г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив).

С влязла в сила присъда №138 от 06.06.2018г. на Пловдивски районен съд XVIII наказателен състав по НОХД №7909/2017г., признава подсъдимия В.К за виновен в това, че на неустановена дата в периода 23.04.2016г. до 02.05.2016г. в местността „Св.П.“., в землището на с. Д., обл. Пловдивска, предоставил законно притежавано огнестрелно оръжие- 1 бр. пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9х19, със сериен № HWL 448, и боеприпаси- 8 броя стандартни бойни патрони калибът 9х19 мм. На лице, ненавършило 18г.- А.К., поради което и на осн. Чл. 338, ал. 2 вр. чл. 54 от НК го осъжда на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма.

Неоснователни са доводите в жалбата за неспазване нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие с цитираната норма в заповедта е посочен извършителят и подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които нарушението е установенои; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Неконкретизирането от административния орган на дата и час на извършване на деянието не е нарушение на установена форма, доколкото такива не са установени с точност в проведеното дисциплинарно разследване, а за времеви интервал на извършване на деянието е приет периода 23.04.2016г. до 02.05.2016г.

От министъра на вътрешните работи са изложени съображения, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като формалните изисквания на Закон за мотивиране на административния акт с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване (чл. 210, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 59 АПК) са спазени.

При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. В.К е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с последващите заповеди за продължаване срока на дисциплинарното производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР.

Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР.

Изискани са материали по сл. д.№96/2016г. и по сл. д. №100/2016г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, снети са обяснения от лицата М.С, Г.М, мл. Инспектор А.П, Д.А, К.М, И.К, Т.М, П.С, А.Д, М.И, М.Д, К.К, М.Ра, Ц.П, А.П, Р.Л, И.Ч, М.Д, Д.Д, В.Т, М.А, М.Г.

Оспорващият е отказал да даде писмени обяснения по покана от 09.06.2016г./ уст. с протокол за отказ от 13.06.2016г./. В последствие същия е дал сведения от 21.07.2016г. чрез адвокат Тошкова / вх.№ в ОДМВР от 22.07.016г./, като за изясняване на обективната истина в дисциплинарното производство са използвани и други допустими от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 от ЗМВР/.

В процесния случай е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е приел писмените обяснения на Караджов/касае се за обясненията от 23.11.2016г.-дадени след запознаване с обобщената справка, именувани „възражение“, адресирани до Министъра на вътрешните работи и подадени чрез адвокат Тошкова с вх.№УРИ 117730-22339/23.11.2016г./. Тези обяснения са обсъдени от ДНО в оспорения акт, включително по отношение направените възражения от служителя, при спазване разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР.

На следващо място, резултатите от дисциплинарното разследване са обобщени в справка и становище и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР/. Настоящият състав приема, че в случая материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 19.01.2017г. видно от положения печат и дата на стр. 1 от писменото становище, предвид липсата на данни по делото кога точно тези материали са входирани в МВР.

При постановяване на оспорената заповед са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в Закон за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Съгласно нормата а чл. 194, ал. 2, т. 4, от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Дисциплинарно наказание „уволнение“ предвид разпоредбата на чл. 203 от ЗМВР се налага за тежки нарушения на служебната дисциплина, между които в т. 13 са посочени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност/изискани и приобщени към дисциплинарната преписка подробно посочени по-горе/, включително предвид влязлата в сила присъда №138 от 06.06.2018г. на Пловдивски районен съд XVIII наказателен състав по НОХД №7909/2017г., съобразявайки фактическия идентитет на деянието, се установява, че на неустановена конкретно дата в процесния период 23.04.2016г. до 02.05.2016г., оспорващия е извършил виновно вмененото му подробно описано в оспорената заповед дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което деяние съгласно чл. 203, т. 13 от ЗМВР - несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение.

Съдът приема за безспорно установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушаването на служебната дисциплина и обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушението в конкретния случай е изразено чрез действия на служителя Караджов: предоставяне от В.К на непълнолетният му син А. К., [дата на раждане], личното си оръжие - пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9х19, със сериен № HWL 448, и произвеждане по инициатива на служителя, изстрели по дърво, отстоящо на 10-15 метра от тях не по-малко от 8 броя патрони с пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9х19, със сериен № HWL 448 –законно притежаван от В.К.

Деянието е станало достояние на придружаващите ги лица К.К, М.Г и П.С.

С действията са нарушени етични правила за поведение, които в случая са обективирани в т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, а именно:

-държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме - в случая несъобразяване действията на служителя с разпоредбите на чл. 95, ал. 1, чл. 60, ал. 1, т. 3а, б“а“, чл. 58, ал. 2 от ЗОБВВПИ; държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява - деянието е станало известно на трети лица; държавният служител насърчава хората да спазват закона; държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта; държавният служител не прикрива доведено до знанието му нарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване.

Горните действия са довели до дискредитиране и уронване престижа на институцията и дават основание да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - такива, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Не се кредитират от настоящия състав показанията на свидетелите П.С и М.Г, тъй като същите не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, включително с дадените от свидетелите показания по ДП №96/2016г. /протоколи за разпит от 19.05.2016г. и 18.05.2016г./ и снетите сведения в хода на дисциплинарното разследване / дадени от Груева на 07.10.2016г./, които материали са приобщени към дисциплинарната преписка.

Не се представиха доказателства по делото, установяващи липса на предпоставките за прилагане от дисциплинарнонаказващия орган на чл. 204, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Наказанието е определено при спазване разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като ДНО подробно в оспорения акт е обосновал налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, съобразявайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Законосъобразно в този случай служебното правоотношение на оспорващия е прекратено на основание чл. 226, ал. 2, т. 8 от ЗМВР-при наличие на посочената в закона предпоставка.

Не се констатира от настоящия състав противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед се постига предвиденият от законодателя резултат - отстраняване от държавна служба на служител, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за работа в системата на МВР.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на В.К, против заповед рег.№8121К-273/19.01.2017г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна.

По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К, [населено място], [адрес], против заповед рег.№8121К-273/19.01.2017г. на министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.