Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Д. С подпомагане - гр. В., против решение №1403/09.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3129/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № ЗД/Д-В-375/22.10.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В.. Изтъкват се доводи за недопустимост на оспорването на заповедта за временно настаняване, поради влязло в сила решение на Районен съд Варна, с което е допусната мярка за закрила „настаняване в приемно семейство“. Поддържа се още, че решението е неправилно и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира неговата отмяна.

Допълнително с частна жалба е обжалвано и постановеното по делото определение № 2481 от 02.10.2019 г., с което е изменено решение №1403/09.07.2019 г. по адм. дело №3129/2018 г. по описа на Административен съд Варна в частта относно разноските.

Ответниците по касационната жалба – Н.И и Г.Х, чрез процесуален представител адв. Д.П, с писмени становища оспорват касационната и частна жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението на административния съд.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил издадената на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25,...