Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1344/30.06.2015 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 2596 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 161205116/10.05.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 761 от 31.07.2013 г. на директор дирекция „ОДОП“ - П. при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени задължения за: - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 926.38 лв. и лихви – 378.11 лв., за 2008 г. - в размер на 760.84 лв. и лихви – 208.72 лв.; ДДС в размер на 27 287.47 лв. и лихви – 15 398.70 лв.; ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 и 2008 г. в размер на 386.76 лв. и лихви – 200.02 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Отправя алтернативно искане решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- [населено място], чрез представителя си юрисконсулт Г., в писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта,...