Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Райт клийниг" ООД, представено от адвокати Атанасова и Гайдов, срещу решение № 2812/25.04.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2694 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221115005002-091-001/17.05.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената при оспорването по административен ред част. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Предлага собствена интерпретация на фактите, основана на оценка на доказателствените средства. Иска отмяна на решението и на РА в оспорваната част. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
Пред АССГ е оспорен изцяло ревизионният акт. Съдът е приел, че е сезиран с оспорване на частта от РА, потвърдено при оспорването по административен ред, т. е относно допълнително установените задължения за ДДС и лихви за забава в данъчни периоди м. 10.2010 г.; м. 04 и 05.2011 г.; м. 07 и 08.2012 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 09, 10, 11 и 12.2013 г. и м. 03 и 05.2015 г. Ревизионният акт е изменен в частта за извършената корекция на резултатите по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и 12.2011 г.; м. 07 и 08.2013 г.; м. 07, 08, 10, 11 и 12.2014 г. и м. 04.2015 г., като са намалени размерите на ДДС за внасяне и съответните лихви. Отменен е относно публичните задължения, установени в други осем данъчни периоди на 2014 и 2015 г. ДДОДОП е манифестирал волята си за отмяна на РА в частта за определените с него задължения в привръзка с отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за някои от многото доставчици – относно доставките на СМР от „АМ Инвест“ ЕООД и „Еристе“ ЕООД; доставките на услуги за технологично и експресно почистване от „Никол 98“ ЕООД след 01.04.2014 г. и от „Бългериан технолоджи шоп“ ЕООД след 01.09.2014 г.; доставки на стоки от „Ренкил БГ“ ЕООД, „Никол 98“ ЕООД, „Ербау“ ЕООД, „Весела 89“ ЕООД, „ДИМ трейдинг“ ЕООД, „Хоум солюшънс пропъртис“ ООД и „Кей ви си петролиум груп“ ЕООД. Частичното изменение и частичната отмяна на РА е с оглед ефекта върху резултата за периодите на признатото при обжалването по административен ред данъчно предимство.
Мотивите на обжалваното решение възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях представляват компилативен цитат на съобразителната част на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Следва преразказ на исканията и възраженията на страните. Преразказани са и решаващите мотиви от юрисдикционния акт на ДДОДОП и е копиран и поставен потвърдителният диспозитив. Правните изводи на съда са ограничени до общите съждения на л. 11 от решението за правното значение на дерегистрацията на доставчиците за целите на ДДС; липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците; отликата на предмета им на дейност с предмета на доставките; отсъствието на протоколи обр. 19 при доставките на СМР; отричането на доставчика „Вестол“ ЕООД да е извършил доставките. Накрая съдът се е солидализирал с теза на жалбоподателя. Решението е неправилно.
При постановяването на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Съдът неправилно е определил предмета на спора, което е засегнало предмета на делото, а съответно и на съдебното решение. При действието на чл. 156, ал. 1 ДОПК РА може да се обжалва по съдебен ред само в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК. В случая това са частите от РА, потвърдени и изменени с решението на ДДОДОП. Инстанцията по същество е заявила намерение да упражни контрол за законосъобразност на РА в потвърдената при обжалването по административен ред част, но при компилативното възсъздаване на решението на ДДОДОП са пренесени литерални рудименти от констатации за доставчици, за които решаващият орган е признал правото на приспадане /например сочените по-горе „АМ Инвест“ ЕООД и „Еристе“ ЕООД; „Никол 98“ ЕООД и от „Бългериан технолоджи шоп“ ЕООД/. Пренесени са и констатации във връзка със спорове за право на приспадане на данъчен кредит от значение за данъчни периоди в изменената част от РА, която съдът не е афиширал да контролира /така по доставките на „Вестол“ ЕООД в данъчни периоди м. 11 и 12.2011 г./.
Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба.
Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП, нито обобщението на л. 11.
Писмените доказателствени източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК.
Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на подготовката на делото в закрито заседание, за да се определи надлежно предмета на делото и да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Съдът следва да отговори на очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2812/25.04.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2694 по описа за 2017 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно.