Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

София, 29.01.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдията М. Х. гр. д. № 768 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт К. Л., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №289/25.10.2023г. постановено по в. гр. д.№579/2023г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3253/25.06.2024г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правните въпроси: 1/ може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и 2/ налице ли е промяна на изискванията за изпълнение на длъжността в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции.

По въпроса „Може ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ?“ е налице формирана и установена практика на ВКС (решение № 665/1.11.10г. по гр. д. № 242/09г., ІV г. о.; решение № 459/27.01.11г. по гр. д. № 1532/10г., ІV г. о.; решение № 503/5.01.12г. по гр. д. № 77/11г., ІV г. о.; решение №135/08.06.2021г. по гр. д. №3135/2020г., ІV г. о.; решение № 195/11.07.2011г. по гр. д.№ 1707/ 2009г., ІV г. о. и др.). Според дадените в нея разяснения, при предявяване на иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Пропуснатите възражения могат да бъдат направени и по-късно в хода на първоинстанционното производство, ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно, въпреки полагането на дължимата грижа за добро водене на делото (чл. 147, ал. 1 ГПК) или във въззивното производство (съгласно чл. 260, т. 5 и 6 и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК).

Вторият поставен въпрос „Налице ли е промяна на изискванията за изпълнение на длъжността в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с напълно различни трудови функции“ също е намерил своето разрешение в практиката на Върховен касационен съд, част от която е решение № 357/24.09.2012г. по гр. д. №874/2011г. на ВКС, ІV г. о. В същата е прието, че правото за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ възниква при промяна в изискванията за заемане на длъжността, когато работникът или служителят не отговаря на променените изисквания за изпълнение на характерните за длъжността трудови функции. При промяна на трудовите функции за длъжността – премахване на съществувалите и включване на съществено нови по своята характеристика трудови функции, основанието за уволнение е по чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, независимо дали наименованието на длъжността е променено или запазено.

В жалбата си касаторът Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в исковата молба ищецът не е повдигнал възражение за неспазена процедура и закрила по реда на чл.333 от КТ, и то не е въведено в двумесечния срок за оспорване на заповедта, нито е отразено в изготвения от съда доклад по чл.146 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение съдът не е разгледал всички доводи и възражения на страните, като не е съобразил твърдението на ищеца, че процесната заповед му е била връчена на 08.09.2022г. Изводът на съда за липса на промяна в изискванията за изпълнение на заеманата от ищеца длъжност е в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. По същество претендира за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направил е искане за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. П. Р., чрез адвокат М. Г., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Същото е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и при преценка на всички изложени в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на уволнението. Правилен е извода на съда за липса на основания за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като е изпълнявал задълженията си на длъжността „старши експерт“ от преназначаването си на 17.04.2019г. и след 30.06.2020г. Твърди, че спорът за датата на връчване на заповедта е бил повдигнат от ответника с отговора на исковата молба във връзка с възражението му за недопустимост на производството. Именно с оглед тези твърдения, ищецът е навел довод, че ако съдът приеме за редовно връчването на посочената дата, при прекратяване на правоотношението не е спазено изискването на чл.333 от КТ, доколкото към този момент работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Излага още, че по делото е установена промяна не в изискванията за заемане на длъжността, на която ищецът е бил назначен, а на трудовите функции, тъй като са му възложени нови и различни задължения от изпълняваните до този момент. Промяната в трудовите функции обосновава приложение на друг състав за прекратяване на трудовото правоотношение от този, посочен в процесната заповед. По същество отправя искане за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на въззивната инстанция и присъждане на направените в производството разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Хасково, с което са уважени предявените от М. П. Р. срещу Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №03-134/27.07.2022г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет; за възстановяване на М. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в отдел „Социална адаптация“ в Регистрационно – приемателен център [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 03.08.2022г. до 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2022г. до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 01-8/16.01.2017 г., с който ищецът М. П. Р. бил назначен на длъжността „Старши специалист в отдел „Прием, настаняване и социални дейности в РПЦ, [населено място]. С допълнително споразумение № 02-728/29.03.2019г. и на основание чл.119 от КТ М. Р. бил преназначен на длъжност „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ Х., с код НКПД 3359-3022, считано от 01.04.2019г. При преназначаването му била връчена длъжностна характеристика утвърдена със Заповед № РД05-219/29.03.2019г. на Главния секретар на ДАБ при МС, с подробно посочени изисквания за заемане на длъжността и необходимата компетентност.

На 03.07.2020г., на М. Р. била връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ – [населено място], утвърдена със Заповед № РД 05-409/30.06.2020г. на Главния секретар на ДАБ при МС, в която било направено допълване на изискванията за необходимата компетентност, както следва: Дигитална компетентност – знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация. Познава и прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си.

С писмо № ЧР-1218/19.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС на ищеца била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ, [населено място], утвърдена със Заповед № РД05-497/13.07.2022г. на Главния секретар на ДАБ при МС, с изисквания за заемане на длъжността и необходими компетенции идентични на предходната.

На 22.06.2020г. същата длъжностна характеристика била връчена и на З. К. А., заемала длъжност „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ, [населено място], утвърдена със заповед № РД05-409/30.06.2020г. на Главния секретар на ДАБ при МС.

Съдът констатирал, че М. П. Р. ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за периодите: от 28.07.2022г. до 10.08.2022г. и от 11.08.2022г. до 25.08.2022г. Последният пълен отработен месец от ищеца, преди прератяване на трудовото му правоотношение, бил месец април 2022 г. (съобразно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза), за който му било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 981 лв. – основна работа заплата; 824 лв. – допълнително възнаграждение за постигнати резултати (изплащано на тримесечие, без постоянен характер). Размерът на обезщетението за 6 месеца, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2023 г. и за период от 08.09.2022 г. до 08.03.2023 г., било в размер на: 10 830 лв. по вариант първи от заключението, с включено възнаграждение с непостоянен характер и 5886 лв. по вариант втори, изчислено на база брутното трудово възнаграждение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че при разглеждане на делото първоинстанционнният съд не е нарушил диспозитивното и състезателното начало в процеса, като приел, че заповедта за уволнение била връчена на ищеца по време, когато ползвал отпуск поради временна неработоспособност – нарушение на чл.333 КТ. Посочил, че възражението за датата на връчване на заповедта било разгледано във връзка с твърдението на ответника, че искът е недопустим, като предявен след изтичане на двумесечния срок по чл.358 КТ. Изложил, че първостепенния съд правилно е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на работника с лицензиран оператор на пощенски услуги, с товарителница №5300405900970/02.08.2022г, адресирана до адреса на ищеца М. П. Р. – [населено място], [улица],вх. В,ет.1,ап.5, с телефон на получателя [ЕГН]. Отказът за получаването бил надлежно удостоверен от връчителя, поради което писменото изявление на ответника било редовно връчено М. Р. на 03.08.2022 г., при условията на чл. 44 ГПК. От тази дата е започнал да тече срокът за оспорването му. Отбелязал, че доколкото исковата молба, въз основа на която е образувано производството, била депозирана на 03.10.2022г. (пощенско клеймо), същата е подадена в двумесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, поради което направил извод за допустимост на предявените искове.

Съдът посочил, че към датата на връчване на заповедта за уволнение, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, поради което при преценка законосъобразността на извършеното уволнение, следвало да бъде установено дали е спазена процедурата по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ. Доколкото тази закрила (чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ) се прилагала и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, преценката за приложимостта следвало да се направи към датата на връчване на заповедта. Съдът направил извод, че в конкретния случай закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от ГПК не е била преодоляна от работодателя и приел, че само на това основание уволнението, обективирано в Заповед № 03-134/27.07.2022 г. на Председателят на ДАБ при МС за прекратяване на трудовото правоотношение с М. П. Р., е незаконосъобразно.

В допълнение, съдът приел, че изискванията за заемане на длъжността „Старши специалист в отдел „Социална адаптация в РПЦ- [населено място] били утвърдени със Заповед № РД05-409/30.06.2020г. на Главния секретар на ДАБ при МС и въведени от 30.06.2020г. Промени в тях не били извършвани с последващата Заповед № РД05-497/13.07.2022г. на Главния секретар на ДАБ при МС. С оглед на това и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на тази длъжност от 2020г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, при действието на посочените изисквания и е отговарял на същите, съдът направил извод, че не са били налице предпоставките и основанието по чл.328, ал.1, т.11 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение.

В заключение намерил предявения иск за признаване на уволнението за незаконно, по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца за основателен. Основателността на главния иск обусловила извода на въззивния съд за основателност и на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователен е касационният довод за произнасяне на въззивния съд извън предмета на основанията по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, разглеждайки възражението за неспазена процедура по чл.333 от КТ при прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение. В исковата молба ищецът е навел няколко основания за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение: липса на мотиви; липса на променени изисквания; липса на предмет (не е заемал тази длъжност); липса на основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като е отговарял на всички изисквания за заемане на длъжността, която е изпълнявал; злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовия му договор. Навел е довод за връчване на процесната заповед на 08.09.2022г., от която дата следва да се счита прекратено трудовото му правоотношение. Възражението за не изпълнена процедура по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е въведено от М. Р. с молба от 17.01.2023г., във връзка с доводите на ответника в отговора на исковата молба за връчване на оспорената заповед на 03.08.2022г. (с препоръчано писмо с обратна разписка) и предявяване на иска след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Предвид твърденията на страната за липса на връчване на процесната заповед до 08.09.2022г., същата не е могла да узнае обстоятелството, че работодателят е изпратил процесната заповед по пощата, поради което възраженията срещу този довод са своевременно наведени (след запознаване с писмения отговор и преди първото съдебно заседание). Това възражение е било докладвано в проведеното открито съдебното заседание и на страните са били допуснати направените във връзка с него доказателствени искания. Възражението не е било включено в изготвения от първостепенния съд доклад при разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на установяване обстоятелства. Дадените на страните указания били за липса на доказателства за оставането на ищеца без работа и за връчване на заповедта с писмо с обратна разписка от ответника. Сам по себе си този факт не прави възражението недопустимо. Непълнотите и грешките в изготвения от първостепенния съд доклад представляват процесуално нарушение при разглеждане на делото, което е пречка за настъпване на преклузията и имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Същите подлежат на отстраняване от въззивния съд, при наведени оплаквания във въззивната жалба и своевременно направени доказателствени искания, които са съществували и са били надлежно поискани пред първата инстанция, но не са събрани, или не са били поискани поради допуснати процесуални нарушения (чл. 266, ал. 3 от ГПК). В конкретния случай, касаторът/въззивник е направил оплаквания за непълнота на доклада и разглеждане на преклудирано възражение, но не е въвел довод, нито е направил искания за установяване факта на спазване на закрилата по чл.333 от КТ.

Въззивното решение е постановено в противоречие с отговора на въпроса налице ли е изменение на изискванията за изпълнение на заеманата от ищеца длъжност, в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, когато трудовите функции за определена длъжност се премахват изцяло и се създава нова длъжност със същото наименование, но с други функции. При постановяването му, съдът не е направил съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства. От същите се установява, че след сключване на допълнителното трудово споразумение от 29.03.2019г. за преназначаване на ищеца от длъжност „старши специалист“ в отдел „Прием, настаняване и социални дейности“ на длъжност „старши специалист“ в отдел „Социална адаптация“ (считано от 01.04.2019г.), последователно са му били връчени три различни длъжностни характеристики, с които са били изменяни възложените му за изпълнение трудови функции, както следва: 1/ Длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед №РД 05-219/29.03.2019г. Според нея, основната цел на заеманата от М. П. Р. длъжност била да отговаря за техническата изправност, правилната експлоатация и поддръжката на ведомствения автотранспорт в РПЦ – [населено място]; отчита разходите за гориво и горивни материали на управляваните от него автомобили. Областите на извършваната от работника дейност били: управление и поддържане на МПС. И. и отчетна дейност свързана с експлоатация на служебните автомобили. Възложените дейности, отговорности, както и изискванията и компетентностите необходими за заемане на длъжността, подробно разписани, са свързани с посочените трудови функции; 2/ Длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед №РД 05-409/30.06.2020г. Възложените с нея дейности, отговорности, както и изискванията и компетентностите необходими за заемане на длъжността, подробно описани, припокриват част от тези по предходната длъжностна характеристика. Към тях били добавени нови: да осигурява транспортното обслужване в РПЦ – [населено място] и да осигурява транспортното обслужване на центъра, превоз на хора и материали. 3/Длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед №РД 05-497/13.07.2022г. С нея основната цел на заеманата от М. П. Р. длъжност била изцяло променена, като му било възложено да: изпълнява дейности по социална и здравна грижа, идентифициране и насочване на уязвими лица, включване в образователната система и в пазара на труда, социална адаптация и културна ориентация на търсещите международна закрила лица, настанени в РПЦ – [населено място]. Областите на дейност за тази длъжност били: систематизиране на информация и техническа обработка на документи в областите на социалната адаптация и културна организация. Променени били преките задължения, отговорностите за организация на работа, управление на персонала и ресурсите, осъществяваните контакти, изискванията за заемане на длъжността, както и необходимите компетентности за изпълнението .

С оглед на така установеното, в противоречие с отговора на въпроса и установената съдебна практика въззивният съд е приел, че е налице изменение в изискванията за заемане на длъжността по смисъла на чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Запазването или увеличаването на щатните бройки с наименование „главен специалист” при възлагане на нови, различни трудови функции за тази длъжност не обосновава извод за възникване на основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, тъй като изменението на изискванията за изпълнение на трудовите функции е обусловено от изменението на тези функции. Както беше посочено, промяната на трудовите функции на длъжността (премахване на съществувалите и включване на съществено нови по своята характеристика трудови функции) по естеството си представлява съкращаване на щата и е основание за прекратяване на правоотношението по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, независимо дали наименованието на длъжността е променено или запазено. Трудовият договор на ищеца М. П. Р. е прекратен от работодателя на основание (чл.328, ал.1, т.11 от КТ), което не е съществувало към датата на издаване на процесната заповед. Уволнението на това основание е незаконно.

Допуснатото от въззивния съд нарушение при приложение на материалния закон не е съществено, тъй като не се е отразило на крайния му извод за основателност на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, както и на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Основателен е касационният довод за неправилност на извода на въззивния съд за връчване на процесната заповед за уволнение на М. Р. на 03.08.2022г., след удостоверен отказ на адресата да получи изпратеното му писмо от работодателя Държавна агенция за бежанците. В представения по делото заверен препис от товарителница, с която се твърди изпращане на процесната заповед (л. 41 от първоинстанционното производство) не е направено отбелязване на съдържанието на пратката. В издаденото от куриерската фирма писмо (л.401) в графата „описание“ е посочено „документи“, без да е уточнен техния вид. С оглед на това, не може да бъде направен обоснован извод, че с това писмо на ищеца е била изпратена и връчена, при отказ за получаване, процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Установено е, че същата била връчена на М. Р. на посочената в нея дата – 08.09.2022г., към която е прекратено трудовото правоотношение на работника (чл.335, ал.1, т.3 от КТ) и същият не се е ползвал от закрилата на чл.333 от КТ.

Неправилният извод на съда се е отразил единствено на правилността на крайното му заключение за периода, за който се дължи обезщетение за оставане без работа на уволнения работник М. П. Р., определен за времето от 03.08.2022г. до 03.02.2023г., вместо за времето след прекратяване на трудовото му правоотношение – от 08.09.2022г. до 08.03.2023г.

В заключение, въззивното решение следва да бъде изменено в посочената му част и вместо него постановено друго, с което периодът, за който Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е осъдена да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, бъде определен от 08.09.2022г. до 08.03.2023г.

Решението в останалата му част, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 03.10.2022г. до окончателното му изплащане, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Държавна агенция за бежанците следва да бъде осъдена да заплати на М. П. Р. сумата от 900лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Хасковски окръжен съд №289/25.10.2023г. постановено по в. гр. д.№579/2023г. в частите, с които е потвърдено решение №69/06.04.2023г. на Районен съд – Хасково за уважаване на предявените от М. П. Р. срещу Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №03-134/27.07.2022г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и за възстановяване на М. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в отдел „Социална адаптация“ в Регистрационно – приемателен център [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и за осъждане на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2022г. до окончателното изплащане.

ИЗМЕНЯ въззивното решение на Хасковски окръжен съд №289/25.10.2023г. постановено по в. гр. д.№579/2023г. в частта, с която Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е осъдена да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 03.08.2022г. до 03.02.2023г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на М. П. Р. сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.09.2022г. до 08.03.2023г.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на М. П. Р. сумата от 900лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: