Производство по реда на чл. 216, ал. 6 от ЗОП, във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по жалба подадена от „С. Б. К“ ЕООД, седалище [населено място], представлявано от управителя Н.Р, против решение №708 от 28.06.2018г. по преписка №481/495/2018г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) в частта му, в която на дружеството е възложено да заплати на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С., направените в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Излага доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, поради липса на доказателства за изплащане на сумата от възложителя, както и че не е уважено искането му за намаляване поради прекомерност. Иска, да се отмени решението в частта, в която са възложени разноски в размер на 2000 лв. или да бъде намалено, присъденото на възложителя адвокатско възнаграждение до разумния минимален размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 лв.

Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията не взема отношение по частната жалба.

Ответната страна – председателя на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С., чрез пълномощник адв.А.Д с писмено становище, писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи, че решението е правилно и размерът на разноските правилно е определен от КЗК. Иска, да се потвърди решението и се присъдят разноски за настоящата инстанция.

Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение намира жалбата като подадена от надлежна страна в срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията ( КЗК) по преписка № КЗК-481/2018г. е образувано по жалба с вх. № ВХР- 1207/06.06.2018 г. от „С. Б. К“ ЕООД срещу Заповед № 13/21.05.2018 г. на председателя на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка на обзавеждане за нуждите на Народно читалище „Св. К. О - 1922, гр. С.“, открита с Решение № 2 от дата 22.01.2018 г. на възложителя. Образувано е и второ производство по преписка № КЗК-495/14.06.2018 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР- 1146/31.05.2018 г. от „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД срещу Заповед № 13/21.05.2018 г. на председателя на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с описания по-горе предмет.

С решение №708 от 28.06.2018г. по преписка №481/495/2018г. на Комисия за защита на конкуренцията е оставена без уважение жалбата на „С. Б. К“ ЕООД срещу Заповед № 13/21.05.2018 г. на председателя на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществената поръчка. С решението си КЗК на основание чл. 217, ал. 1 от ЗОП е възложила на „С. Б. К“ ЕООД да заплати на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С. направените в производството пред КЗК разноски в размер на 2000 лв., включващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство. При определяне размера на разноските и адвокатското възнаграждение КЗК е съобразила чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е преценила, че предметът на производството е с правна и фактическа сложност, обосноваваща размера на заплатеното от възложителя възнаграждение за правна помощ, както и че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) - прекомерност на адвокатското възнаграждение. Решението на КЗК в обжалваната част е правилно.

В съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а в съответствие чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), ако другата страна е ползвала такъв. В случая оспорването срещу административния акт е било отхвърлено поради което КЗК е възложила претендираните разноски представляващи адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се дължат разноски след като представения договор от 25.06.2018г. не е по образец на Висшия адвокатски съвет и не установява плащане между възложителя и пълномощника. Обективно КЗК е съобразила, че по преписката е представен договор за договореното адвокатско възнаграждение, което е платено в брой при подписване на договора и са налице доказателства за заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2 000 лв. Представеният договор по преписката не е бил оспорен от жалбоподателя, както и заявеното в него плащане в брой на адвокатското възнаграждение, което да препятства възлагане на разноски за производството. Също така КЗК законосъобразно е съобразила, че в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В тази връзка КЗК е посочила съгласно чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за защита в производството пред КЗК - 500 лв. Налице са били фактически и правни основания за възлагане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред КЗК.

Неоснователно е и възражението, че неправилно не е уважено възражението за прекомерност на възнаграждението. Изрично КЗК в решението е преценила, че предметът на производството е с правна и фактическа сложност, обосноваваща размера на заплатеното от възложителя възнаграждение за правна помощ, както и че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от протокол №766 от 28.06.2018г. от откритото заседание на КЗК, пълномощникът на „С. Б. К“ ЕООД адв. Т.И е направил възражение за прекомерност, без да обуслови липсата на фактическа и правна сложност, както и от своя страна е претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение за производството в размер на 6432, 78 лв. От страна на КЗК е направена преценка за фактическата и правна сложност на производството в съответствие с предмета на обществената поръчка и обосновано е прието, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендирания размер на разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на КЗК в обжалваната част за разноските е в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК и като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството от страна на председателя на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С., е претендирано заплащане на разноски за настоящата инстанция по договор от 03.08.2018г. за изготвяне на становище по жалбата на „С. Б. К“ ЕООД, по който е договорено възнаграждение в размер на 1000 лв. По искането е направено възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав приема, че искането за заплащане на разноски е допустимо и основателно, но по размер е прекомерно, предвид липсата на фактическа и правна сложност, поради което в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да бъде намалено до минималния размер предвиден с чл. 8, ал. 3 от 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. - 500 лв., която сума следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С., а в останалата част на претендираното възнаграждение до 1000 лв. следва да се остави без уважение.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на „С. Б. К“ ЕООД за заплащане на разноски.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №708 от 28.06.2018г. по преписка №481/495/2018г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта му, в която на „С. Б. К“ ЕООД е възложено да заплати на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С., направените в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

ОСЪЖДА „С. Б. К“ ЕООД, седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], ЕИК 201741844, да заплати на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С., разноски по делото в размер на 500, 00 (петстотин) лева.

О. Б. У. искането на председателя на Народно читалище „Св. К. О - 1922“ - гр. С. за заплащане на разноски по делото до пълния размер на сумата 1000, 00 лева.

О. Б. У. искането на „С. Б. К“ ЕООД, седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], ЕИК 201741844 за заплащане на разноски. Решението не подлежи на обжалване.