Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния представител адв. П. Ж., срещу решение № 1321 от 27.06.2016 г., постановено по адм. д. № 1993 по описа за 2015 г. на Административен съд-Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-24-1402456-091-001/16.04.2015г., потвърден с Решение № 527/02.07.2015г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/-гр. П. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 107 630, 38 лева с прилежащи лихви 68 133, 54 лева и за 2009 г. в размер на 299 087, 29 лева с прилежащи лихви 154 677, 03 лева, както и относно отказано право на данъчен кредит в размер на 170 580 лева по фактури, издадени от [фирма] и в размер на 100 234 лева по фактура, издадена от [фирма], с прилежащи лихви общо в размер на 181 672, 81 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част с присъждане на направените разноски за две инстанции.

Ответната страна - директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл. юрк. П. излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на...