Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1236 от 15.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 1713 по описа за 2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г., поправен с ревизионен акт № П-16002117191115-003-001/13.11.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с решение № 31/22.01.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Е. К. с ЕТ „Елит - Е. К.“ са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 13 119, 22 лв. и лихви в размер на 3 340, 54 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2014 г. в размер на 1 644, 21 лв. и лихви в размер на 418, 66 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за правилни и обосновани констатациите и правните изводи в ревизионния акт, че за ревизираното лице са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а оттук и възможността за определяне на данъчната основа и данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Намира за необоснован извода на съда за действително предоставени на ревизираното лице парични заеми от С. П., И. К., Б. Р., М. У. и М. У.. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е отменил ревизионния акт и в частта относно установените задължения за здравноосигурителни вноски за 2014 г. върху установения при ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с неустановен произход. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата против ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 085, 67 лв. за всяка инстанция и платената държавна такса в размер на 148, 18 лв. за разглеждане на касационната жалба. Моли да се има предвид, в случай, че се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., то на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 161, ал. 2 от ДОПК същото да бъде намалено.

Ответната страна - Е. К. с ЕТ „Елит - Е. К.“, чрез пълномощника адвокат А., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представен писмен отговор и в съдебно заседание и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство, банкови извлечения и фактури.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение № 8534/06.06.2019 г. по адм. дело № 2213/2019 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено решение № 153/21.01.2019 г. по адм. дело № 609/2018 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и ревизионен акт за поправка № П-16002117191115-003-001/13.11.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, с която са определени задължения за 2014 г. за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с лихви и за здравноосигурителни вноски с лихви, а също и в частта за разноските и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да обсъди заключението на съдебно-счетоводната експертиза заедно с останалите доказателства по делото на основание чл. 202 от ГПК, които са представени за установяване на материалните възможности на заемодателите за предоставят твърдяните заеми на К., но също не са обсъдени от първоинстанционния съд.

С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил ревизионния акт в частта, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 13 119, 22 лв. и лихви в размер на 3 340, 54 лв. и вноски за здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица за 2014 г. в размер на 1 644, 21 лв. и лихви в размер на 418, 66 лв.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице.

При преценката относно неговата материална законосъобразност съдът е отчел, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В отговор са представени доказателства и писмени обяснения.

След проверка в информационната система на НАП е установено, че за 2014 г. е подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която са декларирани доходи от стопанска дейност като едноличен търговец - печалба, и осигурителни вноски. Установени са получени доходи от извънтрудови правоотношения, пенсии, добавки и целеви помощи, доходи от наем на апартамент общо в размер на 6 614, 95 лв. При преглед на представени от лицето банкови извлечения е установено, че в изпълнение на договор за паричен заем от 13.06.2014 г. и 2.07.2014 г. предоставен на фондация „ЦУРОН“ от Е. К. е върнат заем нареден по банковата сметка на лицето в размер на 52 700 лв. и получен в брой в размер на 75 613, 01 лв., удостоверено с приемо-предамвателни протоколи. Общо получената сума от вземания от третото лице през 2014 г. е 128 313, 01 лв. Лицето е декларирало получени парични суми по сключени договори за заем с физически лица. Представени са договорите за паричен заем, с изключение на декларираните вземания от М. и М. У., приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаването на паричните средства в брой от заемодателите, както и приемо-предавателни протоколи за връщане на сумите през 2014 г. на част от заемодателите. Приходните органи са приели, че лицата не са предоставили в заем паричните средства на ревизираното лице, тъй като не са представени достоверни данни, че същите реално са притежавали такива суми в брой към момента на предаването им. Изследвани са и разходите, извършени от лицето през 2014 г. - предоставени заеми на фондация „ЦУРОН“, разходи за издръжка и живот, комунални разходи по фактури от доставчици, за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични вземания и разходи за прехвърляне на средства на три физически лица, които за периода са определени общо в размер на 148 667, 07 лв. След извършен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства и формиране на паричен поток е прието наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и определяне на основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установено от приходните органи превишение на разходите над приходите на лицето за 2014 г. в размер на 137 948, 15 лв., вследствие на което е установен дължим невнесен данък върху доходите в размер на 13 119, 22 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3 340, 54 лв. В частта по приложението на ЗЗО е прието, че Е. К. е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за здравноосигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Върху установеният нов размер на осигурителния доход на задълженото лице на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО, са определени допълнителни задължения за здравноосигурителни вноски за 2014 г. в размер на 1 644, 21 лв. и лихви в размер на 418, 66 лв. основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че събраните в хода на производството доказателства и тяхната съвкупна преценка, съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, налагат извода, че в конкретния казус следва да се приеме за установено, че Е. К. е получил през 2014 г. парични заеми от лицата С. П. - 16 500 лв., И. К. - 10 000 лв., Б. Р. - 10 000 лв., М. У. - 30 000 лв., и М. К.-У. - 21 000 лв., като сумите по тях са били предоставяни на фондация "ЦУРОН" през 2014 г., и сумите необосновано са изключени от паричния поток на ревизираното лице. Счел е, че произходът на въпросните парични средства е установен по отношение на техния притежател Е. К. - те са придобити по силата на сключените от него договори за парични заеми, което се установява както от представените писмени договори, така и от депозираните писмени обяснения от третите лица заемодатели и от ревизираното лице. Данните, съдържащи се в тези доказателства по никакъв начин не се опровергават от останалите доказателства събрани в хода на производството, като данни и доказателства които да налагат друг извод, не се констатират по делото. В подкрепа се е позовал и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като компетентно дадено, което подборно, точно и систематично е представило информацията относно доходите на всеки от заемодателите. Изложеното е дало основание на съда да приеме, че за процесния период не е на лице „недостиг“ на парични средства за физическото лице Е. К., поради което и неправилно приходната администрация е приела за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е преминала към особения режим за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, довело до незаконосъобразно определяне с ревизионния акт на допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви. Относно задълженията за здравноосигурителни вноски за 2014 г. съдът е посочил, че размерът им е функция на данъчните основи определени за нуждите за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода и тъй като не са налице основания за допълнително начислени задължения за ЗОВ е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен и в частта за определените здравноосигурителни вноски за 2014 г., ведно с лихви за забава. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и е приложил правилно закона.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на административния съд, че в хода на ревизионното производство са представени доказателства и в съдебното производство са ангажирани от задълженото лице допълнително съдебно-счетоводни експертизи и гласни доказателства за произхода на средствата необходими за покриване на извършените от лицето през 2014 г. разходи, поради което необосновано органите по приходите са приели, че дължи допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и здравноосигурителни вноски за самоосигуравящи се лица, ведно с лихви.

В случая, при извършените на заемодателителите насрещни проверки в хода на ревизията са представени доказателства за основанието за получаване на сумите и писмени обяснения, с които потвърждават предоставянето на заема. Относно декларираните заеми от девет физически лица, посочени на стр. 31 от ревизионния доклад, са представени двустранно подписани договори за паричен заем, като на пет от тях сумите са върнати от ревизираното лице през 2014 г., съгласно представени приемо-предавателни протоколи. Към всеки от договорите за паричен заем са приложени приемо-предавателни протоколи от същата дата за предоставените средства, с което е установено предаването на уговорените заеми. Обстоятелството, че тези документи са частни, не води автоматично от изключването им като доказателства по делото и в разглеждания случай същите са подкрепени от всички заемодатели в представените в хода на ревизията писмени обяснения. Следва да се отчете и факта, че същите не са оспорени от страна на приходната администрация относно тяхната автентичност и истинност в процеса. В хода на ревизията всички физически лица са потвърдили даването в заем на съответните суми, а част от тях и чрез дадените в хода на съдебното производство по адм. дело № 609/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив свидетелски показания.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че липсата на превишение на разходите над приходите се потвърждава и от назначената в изпълнение на указанията на Върховния административен съд при новото разглеждане на делото експертиза. Видно от заключението на вещото лице, изготвено въз основа на извършения анализ на приложените по делото договори, приемо-предавателни протоколи, писмени обяснения, банкови извлечения, справки за осигурено лице, годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, договори за услуги, граждански договори и др., поотделно за всеки заемодател, всяко едно от изследваните лица е разполагало с паричните средства към момента на предоставяне на заема. Конкретно по отношение на спорните заеми е констатирано, че С. П. е предоставила на Е. К. сумата 16 500 лв. в брой на 21.07.2014 г., върната по банков път в края на годината, като произхода на средствата е от трудови правоотношения, граждански договори, майчинство за периода 2008 г. - 2014 г. И. К. е предоставила на Е. К. 10 000 лв. и за доказване притежанието им е представил банково извлечение за получени през 2014 г. доходи в размер на 16 534, 04 франка и справки „данни за осигуряването по ЕГН“ от шест осигурители за получените доходи. Б. Р. е предоставил паричен заем в размер на 10 000 лв. на 30.09.2014 г. с произход обезщетение, видно от представените банкови извлечения за получени парични средства в значителни размери по застрахователно обезщетение, като на 29.09.2014 г. е изтеглил от сметката в брой 10 000 лв. Заключението на експерта е, че посочените лица са могли да спестят предоставените в заем суми, визирани в договорите за заем и разписките към тях. По отношение на декларирания заем от М. У. в размер на 30 000 лв. и от М. К.-У. в размер на 21 000 лв. в писмените обяснения лицата декларират, че са предоставили паричните средства - част от получени доходи на територията на страната и от работа в чужбина, за които са представени формуляр Е104, удостоверения и договори за работа в Кипър през периода м. 09.2006 г. - м. 11.2009 г. и Канада през периода м. 09.2013 г.-м. 05.2014 г. Вещото лице е изготвило паричен поток на М. У. и М. К.-У. за периода 2010 г. - 2014 г. и е констатирало с какви парични средства са разполагали към края на всяка година. Установило е, че за 2014 г. М. У. е могъл да предостави в заем на Е. К. парични средства в размер на 65 000 лв. и за същата година М. К.-У. е могла да предостави в заем на Е. К. 17 500 лв. След изготвяне на паричен поток на приходите и разходите за 2014 г. на Е. К., вещото лице е заключило, че не е налице превишение на разходите над приходите. С оглед изложеното обосновани са изводите на съда, че ревизираното лице е доказало по надлежния ред, че заемодателите са разполагали със сочените суми към момента на престацията и са имали възможността да ги предоставят.

Първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При липсата на данни за укрити приходи или доходи, неправилно е определена от органа по приходите данъчна основа за облагане за ревизирания период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След като не са установени и доказани от приходната администрация по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ, които следва да бъдат включени в облагаемата основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, то ревизионният акт в частта, с която на Е. К. са определени допълнителни задължения за 2014 г. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за здравни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО във връзка с новоопределените данъчни основи по ЗДДФЛ на база дохода с неустановен произход, ведно с прилежащите лихви, правилно е отменен като незаконосъобразен.

По изложените съображения оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят в полза на ответника по касация съдебни разноски в размер на 1 200 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за договореното между страните и платено по банков път адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като в случая е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. без ДДС (1 200 лв. с ДДС), което е под установения с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 1 086 лв. за материалния интерес по делото общо в размер на 18 522, 63 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1236 от 15.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 1713 по описа на съда за 2019 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Е. К. с адрес: гр. Н., [улица], сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща съдебни разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.