Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.М, от [населено място], [община], [област], с : [ЕГН], чрез адв. Ц.И, срещу Решение № 53/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/4078#2 от 03.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ - гр. С., с който Р.М е изключен от подпомагане и в негова тежест е установено публично държавно вземане в размер на 3 316, 55 лева, представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г. за кампании 2013 г. и 2014 г., и лицето е осъдено да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100, 00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се бланкетни твърдения за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретни съображения за отхвърляне на жалбата пред административния съд и довело до ограничаване на правата на касационния жалбоподател. Оспорва се изводът на съда, че касаторът е подавал заявление за подпомагане по по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските“ от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., вкл. за кампаниите 2013 г. и 2014 г., като посочва, че единственият му ангажимент е по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“. В заключение се претендира отмяна на решението на АС – Търговище.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. С, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съобразно приложен списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС – Търговище е бил АУПДВ № 01-6500/4078#2 от 03.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ - гр. С., с който Р.М е изключен от подпомагане и на лицето е определено за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 316, 55 лева, представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските“ от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. за кампании 2013 г. и 2014 г.

С оспореното в настоящото производство решение, АС – Търговище е отхвърлил жалбата на Р.М и го е осъдил да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100, 00 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

АС - Търговище е приел за безспорно установено по делото, че със заявление за регистрация, подадено на 13.05.2013 г. Р.М е кандидатствал за подпомагане за 2013 г. по следните схеми: „Схема за единно плащане на площ“ (СЕПП), „Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя“ (НДП), „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските“ (НР2/212 мярка) и „Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството“ (НДЖ3), като е получил УИН: 2517051380848. За 2014 г. Р.М е подал общо заявление за подпомагане с УИН: 2520051486719 от 14.05.2014 г., като е заявил схеми за подпомагане: СЕПП, „Схема за преразпределително плащане“ (СПП), НР2 (212 мярка) и „Схема за крави с бозаещи телета“ (СКБТ). Констатирано е, че заявяването му по мярка НР2 се явява втора поредна година от поетия петгодишен ангажимент. Установено е също така, че Мустафов е подписал декларации, намиращи се на страница 12 от заявлението, които са задължителни при участие по мерките HP и НР2 и според които заявителят е запознат със задължението си да извършва земеделска дейност и да заявява площи с ограничения, различни от планинските райони, най-малко пет последователни години след първото плащане.

При извършване на задължителните административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) е установено, че през кампания 2015 г. Р.М не е заявил участие по НР2 по поетия петгодишен ангажимент от ПРСР 2007 г. -2013 г.

При така установените факти АС - Търговище е приел, че в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г. (Наредбата), кандидатът за подпомагане Р.М не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, поради което на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба, земеделският стопанин е бил изключен от подпомагане, като в тежест на същия е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 75% от общата изплатена сума по мярка 212.

По делото, в тази връзка, е прието за недоказано обстоятелството, че за 2015 г. Мустафов е заявил подпомагане по НР2 (мярка 212) по поетия петгодишен ангажимент за ПРСР 2007 г. – 2013 г., като е посочено, че липсват данни и за наличие на форсмажорни обстоятелства, с оглед на което разпоредбата на чл. 15 от Наредбата е приета за неприложима.

На следващо място, по делото, видно от представеното извлечение от Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), е било безспорно установено, че за кампания 2013 г. от ДФ „Земеделие“ на Мустафов е изплатена сума, която същият е получил по банков път в общ размер, възлизащ на 2 728, 54 лева, а за кампания 2014 г. - сума в общ размер от 1 693, 53 лева., или общо за двете кампании – 4 422, 07 лева, като е прието, че при спазване на условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., размерът на подлежащата на възстановява субсидия, възлизащ на 3 316, 55 лева, е правилно определен в АУПДВ.

Посочено е и че обжалваният акт съответства и на целта на закона, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП.

Крайният извод на съда е, че по отношение на оспорения АУПДВ не е налице нито едно от основанията за отмяна, визирани в чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно постановено.

Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

На първо място следва да бъде посочено, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно номера на обжалвания АУПДВ, като АУПДВ № 01-6503/4078#2 от 03.10.2019 г., вместо правилното АУПДВ № 01-6500/4078#2 от 03.10.2019 г., която грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото.

На следващо място следва да се отбележи, че по делото е безспорно установено, че с подаване на заявление с УИН: 2517051380848 Р.М е поел петгодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските“ ПРСР за периода 2007-2013 г., като при подаване на заявлението, както за 2013 г., така и за 2014 г. е декларирал, че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност и задължението да заявява площи с природни ограничения различни от планинските райони най-малко пет последователни години след първото плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) за Разплащателната агенция е въведено задължение за предприемане на необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съобразно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане.

Правилно съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. № 01-6500/4078 от 09.07.2019 г., Мустафов е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2015 г. не е подал заявление за подпомагане, с което не е спазил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което следва да възстанови получените суми в размер от 75 % от общата сума, тъй като прекратява ангажимента си след втората година.

Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Р. Б. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последици от това са и предвидените в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. (след втората година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2, възстановяването е в размер на 75 % от получените компенсаторни плащания.

Наред с изложеното съдът правилно е приел, че по делото е останало недоказано Мустафов да е завил подпомагане по мярка 212 за 2015 г. В тази връзка и доколкото основните възражения и доводи на последния са, че лицето изобщо не е подавало заявление за подпомагане по мярка 212, включително и за кампаниите 2013 г. и 2014 г., то следва да се приеме, че твърденията на касатора в тази посока са необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно от подадените за 2013 г. и 2014 г. заявления, които са част от административната преписка, касационният жалбоподател е подал лично заявление по мярка 212 за 2013 г. и 2014 г. Нещо повече - съгласно подписаните от него общи и задължителни декларации, същият е бил запознат и със задължението си да заявява площи най-малко пет последователни години след първото плащане. Наред с изложеното, в хода на административното производство е установено, че през 2015 г. от името на Мустафов чрез неговия баща е заявена за подпомагане единствено схема НР1, като не е било подадено заявление по поетия петгодишен ангажимент по мярка НР2. Впрочем, незаявено участие по мярка 212 се твърди както в първоинстанционната, така и в касационната жалба, поради което, в действителност, това обстоятелство не е било оспорено. В този смисъл и след анализ на събраните по делото доказателства - поединично и в тяхната съвкупност, решаващият съд правилно и обосновано е установил, че след като за кампания 2015 г. не е заявено участие по НР2 във връзка с 5 годишния ангажимент по ПРСР 2007 г. - 2013 г. не са били спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 /03.04.08 г., респективно – следва да бъдат възстановени суми в размер на 75% от общо получената такава.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Търговище не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100, 00 лева, дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.

ОСЪЖДА Р.М, от [населено място], [община], [област], с : [ЕГН], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ юрисконсулско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.