Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. срещу решение № 362/06.03.2017г., постановено по адм. дело № 2458/2016г. по описа на Административен съд – Бургас. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се прогласи нищожността на оспорения административен акт.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас не ангажира становище по касационната жалба.

Ответникът – С. Ц. Ц., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Ответникът – А. И. П., чрез особен представител, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и счита, че следва да бъде отменено.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на И. Г. П. против предписание изх.№ 0201-9411-00-4681/04.11.2016г., издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Б., с което е предписано И. Г. П. да не провежда нерегламентирани /наблюдавани/ контакти с детето А. И. П. извън определения режим от Районен и Окръжен съд в гр. В., на територията на ДСП и ЦОП гр. Б., в присъствието на психолог. Срока на СР№ 3110/13.07.2015г. по гр. дело № 2701/2015г. на РС – Варна, и СР №209/22.02.2016г. по въззивно гр. дело № 2746/2015г. на ОС – Варна, влязло в сила от 22.02.2016г. – 18 месеца.

При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното предписание изх.№ 0201-9411-00-4681/04.11.2016г. е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материално и процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона.

Изложени са мотиви относно компетентността на административния орган, обосновани с приложението на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, която норма определя, че ДСП извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с Правилник за прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет предвижда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание.

Подробни съображения са развити и досежно спазената законоустановена писмена форма при постановяване на административния акт. Установено е, че в предписанието изрично е посочено и правното основание за издаването му – чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет.

Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователни възраженията на оспорващия относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на заинтересованите лица за започване на производството – чл. 26 от АПК, неконституиране на надлежните страни – чл. 27 от АПК, неосигуряване на възможност за участие на страните – чл. 34 и сл. от АПК. Обоснован е извод за правилно установена фактическата обстановка от административния орган, приета след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви относно приложението на нормата на чл. 13 от ЗЗДет, според която всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

След анализ на правната норма на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., решаващият съд приема, че от приобщения по делото доказателствен материал се установява наличието на законовоизискуемите предпоставки, с осъществяването на които законът обвързва постановяване от органа на процесното задължително предписание. Изведено е, че административният акт отговаря на изискванията на правните норми, въз основа на които е издаден, което обуславя материалната му законосъобразност и предпоставя отхвърляне на оспорването.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря.

Решаващият съд правилно формулира основния спорен от правна страна въпрос относно съпоставката на двата влезли в сила съдебни акта, обусловена от характера на материалноправните норми, уреждащи хипотезите, в зависимост от естеството на обществените отношения.

Със съдебно решение № 3110/13.07.2015г. по гр. дело № 2701/2015г. на РС – Варна, потвърдено с решение №209/22.02.2016г. по въззивно гр. дело № 2746/2015г. на ОС – Варна е определена мярка за закрила на детото, като е настанено в семейство на роднини, а именно бабата и дядото по бащина линия на основание чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., за срок от една година и шест месеца, считано от датата на влизане на съдебното решение 22.02.2016г. С горните решения е определен и режим на лични отношения между детето и майката, респ. детето и бащата.

Междувременно на 17.02.2016г. е влязло в сила решение № VІ-126/17.02.2016г. по в. гр. д.№ 1267/2015г. на Окръжен съд – Бургас, жалбата срещу което е оставена без разглеждане с определение № 326/26.10.2016г. по гр. д.№ 3174/2016г. на Върховния касационен съд. С това съдебно решение са изменени мерките по отношение на родителските права, местоживеенето на детето, режима на личен контакт, постановени с решение №966/13.06.2011г. по гр. д.№ 2190/2011г. по описа на РС-Бургас, изменени с решение № 1921/14.11.2013г. по гр. д.№1701/2013г. по описа на РС-Бургас, потвърдено с решение от в. гр. д.№43/2014г. на ОС-Бургас. У.ето на родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата и е определено местоживеенето му при бащата на основание чл. 59, ал. 2 от СК.

Решаващият съд правилно обосновава извода относно характера на нормата на чл. 4 от ЗЗдет., установяваща мерки за закрила на детето, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК, изискваща служебно произнасяне от съда по въпросите на упражняването на родителските права, както и режима на личните отношения между децата и родителите. Настоящият състав споделя мотивите на решаващият съд, който приема режима на закрила на детето по чл. 4 от ЗЗДет. за специален, тъй като този режим е извънреден и се прилага само при наличието на риск за неговото физическо и психическо здраве. Обратното – упражняването на родителски права и режим на лични отношения се постановява от съда винаги когато се допуска развод между родителите. В случаят отношенията между родителите са дълбоко влошени и това се отразява неблагоприятно върху развитието на детето, което е станало предпоставка компетентните органи да вземат съответните мерки за закрила. В настоящата хипотеза общите правила за родителските права и режима на личните отношения не могат да бъдат прилагани, а следва да се процедира по специалната процедура на чл. 4 от ЗЗДет. Тази процедура ще се прилага до отпадане нуждата от нея, като чл. 29 от ЗЗДет е определил основанията за отпадане на настаняването извън семейството. В случая, към момента на постановяване на акта, никое от тези събития не е настъпило – нито е изтекъл срокът на мярката за закрила, нито детето е навършило съответната възраст, нито е променена мярката за закрила. Предвид гореизложеното, решаващият съд правилно приема за материалнозаконосъобразни действията на административния орган по издаване на процесното предписание в съответствие с постановената от съда мярка за закрила на детето.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362/06.03.2017г., постановено по адм. дело № 2458/2016г. по описа на Административен съд – Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.