Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.К от [населено място],[община] против решение № 176 от 14.02.2020 г. постановено по адм. дело № 784/2019 г. на Административен съд София област/АССО/.
Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед.
Ответникът – Директорът на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/- София, чрез процесуалния си представител юрк.. Р, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на обжалваното решение.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд в тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество-за неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И.К против заповед рег. № 517з-2428/10.05.2019 г. издадена от директора на ОДМВР-София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, а1, 6,вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13,,чл. 204, т. 3 и вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение със служителя, заемащ длъжност-младши експерт, командир на отделение в група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали" на сектор "Пътна полиция" на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-София, считано от датата на връчване на заповедта.
Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност като е взел предвид доводите и възраженията на страните и въз основа на това е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Конкретното дисциплинарно наказание е наложено на държавния служител за това, че на 04.09.2018г-, около 19, 15 маса/ в извънработно време/в село Рибарица, община Т., на улица "Г. Б"№ 37, в качеството му на участник в пътното движение младши експерт И.К е управлявал личен автомобил м."Мерцедес", с [рег. номер на МПС] и при извършена проверка от контролен орган при РУ-Тетевен е отказал да се подчини на разпорежданията на контролния орган, относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство -А. Д; както и да даде кръвна проба за химически анализ, след издаден талон за медицинско изследване № 0004592.
Това поведение на държавния служител е квалифицирано като „тежко дисциплинарно нарушение“ по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР/), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение“.
В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени.
По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като „тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител Колев е отказал да се подчини на разпореждане на контролния орган свързан пряко със задълженията му като водач на МПС; не е съобразил законността на действията, които е предприел, дал е отрицателен личен пример с поведението си, с което е накърнил доброто име и авторитета на институцията, която представлява. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона – чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР-чл. 28, б.„б“ от същия.
Обосновано е и заключението на съда, че доказателства, оборващи установените от административния орган факти не са били представени, а доказателствената тежест е на касатора. В тази връзка не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд при постановяване на съдебния акт, поради необсъждане в цялост на събрани доказателства - незачитане показанията на разпитан свидетел - Х.П .
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд относно твърденията на Колев свързани с установяването употребата на алкохол на сочената дата., Съгласно разпоредбата на чл. 3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. .Съгласно ал. 2 .При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Поради отказ от изследване на място, на Колев е издаден талон за изследване и същият е съпроводен до лечебно здравно заведение. Последвал и отказ от даване на кръвна проба, като касатора отбелязал, че желае изследване с доказателствен анализатор.
И настоящата инстанция приема, че поведението на Колев е израз на защитната му теза, целяща надлежно установяване употребата на алкохол. Съгласно разпоредбата на чл. 3а от сочената наредба - Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, Изборът за това следва да бъде взет от водача на мястото на проверката, за да бъде издаден съответен талон, с посочване на времеви отрязък за явяване на лицето в /здравно заведение за лабораторно изследване, респективно в структура на МВР за измерване с доказателствен анализатор от служители на МВР, преминали специализирано обучение/- чл. 8 от Наредбата. Последвала промяна на избора - ще осуети възможността този времеви период да бъде спазен.
Ето защо, доводите на касатора, за неправилност и необоснованост на съдебното решение, са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител от системата на МВР е ангажирана поради самия факт на неспазване на правилата на Етичния кодекс, с който той е бил запознат по съответния ред. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав на ВАС, пето отделение изцяло ги споделя.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, Решението е правилно и следва да бъде оставено сила.
При този изход на правния спор, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 14.02.2020 г. постановено по адм. дело № 784/2019 г. на Административен съд София област/АССО/.
ОСЪЖДА И.К от [населено място],[община] да заплати на Областна дирекция на МВР - София сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.