Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрокелтик” ООД-Люксембург, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.Осми приморски полк, №50, представлявано от Д.Х – управител, чрез адв.. Н, срещу решение №1115/19.02.2020 г. постановено по адм. д.№10204 по описа на Административен съд София град за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-29002915010005-091-001/17.06.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП „ГДО”, потвърден с решение №1583/12.09.2016 г. на Директора на дирекция „ОДОП”- София, с който са определени задължения по дружеството по ЗДДС и е намалена декларираната по ЗКПО данъчна загуба.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. При постановяване на съдебния акт, съдът не е формирал собствени мотиви и не е обсъждал доказателствата по делото. Не са направени изводи, които да обосновават формирането на крайната воля на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Възраженията и твърденията на дружеството изобщо не са обсъждани. Само са повторени дословно мотивите на решението на Директорът на дирекция „ОДОП”- София. По този начин са нарушение разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 12 от ГПК.

Процесните разходи не са свързани със съвместна дейност на находище „Галата”, а са направени и отчетени във връзка със самостоятелната дейност, която касаторът е осъществявал през 2009 г. на находища „Калиакра” и „Каварна” в блок „Галата”.

Съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика на ВАС, формирана по същия концесионен договор. В противоречие е и с приетите по делото официални документи, които са приети по делото неоспорени от данъчната администрация.

Не е обсъдено и наведеното твърдение за конкретни нарушения на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) /ЗПБ/. Не е съобразено обстоятелството, че добивът на находище „Галата” е приключен към 01.02.2009 г., следователно е невъзможно при експлоатацията му да е осъществявана съвместна дейност.

Въз основа на горното се иска оспореното решение да бъде отменено изцяло, включително и в частта за присъдените разноски.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП”-София, оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява срещу размера на претендираните разноски от касатора.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената от дружеството жалба като процесуално допустима, но неоснователна.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-29002915010005-091-001/17.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София и потвърден изцяло с решение №1583/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-София. С ревизионния акт на „Петрокелтик“ ООД – Люксембург са определени задължения по ЗДДС в размер на 9 920.28 лв. и лихви за забава в размер на 255.17 лв., както и е намалена декларираната данъчна загуба за 2009 г. на 560 499.91 лв.

Решаващият състав на АССГ е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и съгласно изискванията на чл. 119 и чл. 120 от ДОПК, има предвидената от закона форма, в ревизионният доклад са изложени мотиви за установените задължения.

Относно материалната законосъобразност на РА изцяло са възприети аргументите на органите по приходите, като съдът не е намерил основание да отмени обжалвания акт.

Решението е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменено.

Основателно е твърдението на кастора, че при постановяване на съдебния акт, решаващият състав не е изложил собствени мотиви, които да обосновават крайният му извод за законосъобразност на ревизионния акт.

Макар, че по делото са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушана експертиза /основно и допълнително заключение/, те не се обсъдени. Формално в решението са обособени две части – тази в която е описано установеното от органите по приходите и тази, в която е изложено какво е приетото от съда. Тези две част и са напълно идентични. В мотивите изложени от съдебния състав са преповторени мотивите на решение №1583/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София. Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, като не е изложил конкретно доводи за направените от ревизираното лице възражения, не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Видно от съдържанието на атакуваното решение по отношение на установените задължения по ЗДДС, на стр. 4 са повторени разсъжденията на административния орган инкорпорирани в решение №1583/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София /вж. стр. 23-24 от първоинстанционното дело/, а след това абсолютно същите разсъждения са изложени като мотиви на решаващият състав на стр. 10. Аналогичен е подходът на съда и при извършената проверка на констатациите по ЗКПО. От стр. 5 до стр. 9 са повторени аргументите на Директора на Дирекция „ОДОП“-София в решение №1583/12.09.2016 г. и след това отново без никакви допълнения или обсъждане на доказателства са повторени от стр. 11 до стр. 15, АССГ е посочил в мотивите на решението си, че е извършена счетоводна експертиза, но не е обсъдил същата. Задоволил се е само с едно изречение да посочи, че макар да е компетентно и безпристрастно дадена, тя не променя направените изводи за законосъобразност на ревизионния акт.

Този факт препятства касационния контрол, тъй като не може да се установи от настоящата инстанция, въз основа на кои доказателства съдът е приел за установени правно релевантните факти и съответно ги е отнесъл към относимите материално правни норми.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АССГ не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а е преповторил установените в хода на ревизионното производство. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не. Съдът се е ограничил само да повтори мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения РА и се произнесе по същество на спора.

Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1115 от 19.02.2020 г., постановено по адм. д. № 10204 по описа на Административен съд София-град за 2016 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно.