Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Д. Н“ ЕООД Димитровград, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 507/19.08.2020г. постановено по административно дело № 387/2020г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РД-16-232/05.03.2020г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020г. и заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ към Министерство на икономиката и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В жалбата се навеждат доводи, че както УО, така и първоинстанционния съд не са извършили задълбочен анализ и обсъждане на представените от касаторът доказателства във връзка с доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Твръди се, че нито административния орган, нито съда да обсъдили посочената от касаторът практика на СЕС и приложимото материално право. Сочи се, че липсва мотивираност на оспорения административен акт, тъй като издателят му се е задоволил само да посочи становището на трето неучастващо лице в спора – Д „ИТ“ Хасково без да обследва в детайли същността на самите предприети мерки за надеждност.

Навеждат се и доводи, че предмета на одобреното проектно предложение не може да се квалифицира като такъв, обосноваващ въвеждането на подобно условие, а и е извън европейските разпоредби в областта на обществените поръчки. Според касаторът предвид ЗОП и Директива 2014/24/ЕС само възлагащия орган – министерство на икономиката, може да вземе становище и да се приознесе по отношение мерките за надежност по чл. 56, ал. 2 от ЗОП, не и Дирекция „ИТ“ Хасково.

Сочи се, че разпоредбата на чл....