Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Кюстендил срещу решение № 212/26.10.2016г., постановено по адм. дело № 14/2015г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Наведени са касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касация - Н. Г. С., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

С оспорения съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение №РД-12-127/18.12.2014г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Г. С. против разпореждане № [ЕГН]/12.09.2014г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 69, ал. 1-6 от КСО.Пта е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Началото на административното производство е сложено със заявление вх.№ПП-01-8509/09.05.2014г., с което С. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представяйки трудова и служебна книжка и удостоверения от осигурители за положен осигурителен стаж.

Видно от удостоверение изх.№222/13.04.2000г. от П. [] [населено място] през времето от 15.05.1992г. до 31.12.1998г. С. е заемал длъжността инспектор в Поделението, а съгласно удостоверение №2711/07.05.2014г. от ОУПБЗН [населено място] през времето от 01.05.2004г. до 28.12.2009г. е заемал длъжността „главен инспектор по ПОУСН“ при осигурителя. От трудова книжка №337/17.11.1980г. се установява, че през периода 15.05.1992г. – 01.05.2004г. е работил по трудово правоотношение в „[наименование]“ в Софийска област, преобразувана в Отдел „[наименование]“ в Областна администрация [населено място] /от 01.05.2000г./ и към ДА „[наименование]“ към МС /от 01.04.2001г./ на длъжностите „методист“, „главен специалист“, „инспектор по гражданска защита“, „инспектор“, „старши експерт“, „главен инспектор“ и „главен инспектор по ПОУСН“. Трудовата книжка е оформена с подпис на ръководителя на осигурителя, печат на ведомството и изчислен общ осигурителен стаж. От служебна книжка №259/03.05.2014г., серия Л 38196 е видно, че през периода 01.05.2004г.-28.12.2009г. С. е работил в ДА „[наименование]“ към МС, Дирекция „ГЗ“ О. [], МДПБА в същата дирекция и МИС /Министерство на извънредните ситуации/ в дирекцията на длъжността „главен инспектор по ПОУСН“ по служебно правоотношение. Служебната книжка е оформена подобно на трудовата такава.

Съгласно справка рег.№825/20.02.2014г. от осигурителя, С. има общ осигурителен стаж при условията на чл. 69 от КСО от 23г, 03м, 02д.

В описа на осигурителния стаж, изготвен от пенсионните органи стажът на С. през периода 15.05.1992г.-01.05.2000г. на длъжността „инспектор” в отдел „ГЗ” и през периода 01.05.2000г.-28.12.2009г. на длъжностите „главен инспектор” в отдела и „главен инспектор по ПОУСН” в ОУ”ПБЗН” е зачетен от трета категория.

С разпореждане от 12.09.2014г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ Кюстендил е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на основанията по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 69, ал. 1-6 от КСО, сочейки, че: лицето има придобит осигурителен стаж от първа категория труд от 4г, 03м, 02д, от втора категория труд няма стаж, от трета категория има 27г, 00м, 19д и подземен по чл. 104 от КСО – 00г, 02м, 03д. Целият стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО е 34г, 01м, 22д.; възраст към датата на заявлението 09.05.2014г. – 53г, 05м, 13д. Изводът на органа е, че лицето няма 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, а има 4г, 3м, 2д. Посочено е, че стажът в „[наименование]” при ОБА [населено място] като „специалист“ и „инспектор“ е от трета категория труд, т. е. не попада в условията на чл. 69, ал. 1-6 от КСО.

Решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил е издадено по жалба на С. срещу разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В решението е прието, че съгласно трудовата и служебна книжка и длъжностните характеристики С. е изпълнявал административна и методическа дейност, която не попада в обхвата на чл. 69 от КСО и липсва документ от осигурителя, удостоверяващ, че трудът е от първа категория. Посочено е, че липсват документи за отчитане на възникнали бедствия, аварии и катастрофи, потвърждаващи участието в потушаването им от С.. Органът е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. срещу разпореждането.

Първоинстанционният съд извежда, че разумът на разпоредбите в социалното осигуряване и по-точно тези, отнасящи се до документите, които следва да бъдат представени при пенсиониране, е да бъде издирена обективната истина относно действително положения осигурителен стаж и категория труд. Решаващият съд намира, че липсата на документация или на пълната такава при осигурителя не може да бъде пречка за реализиране на правото на пенсия. В тази насока е тълкувана и процесуалната норма на чл. 165, ал. 1 от ГПК даваща възможност за кредитиране на показанията на свидетелите. Първоинстанционният съд приема, че забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО не се нарушава, т. к. показанията на свидетелите са събрани за установяване естеството на изпълняваните трудови функции - тежестта и вредността на положения от жалбоподателя труд.

С горните доводи, първоинстанционният съд отменя решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. С оглед естеството на въпроса, по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК, решаващият съд намира, че преписката следва да се изпрати на административния орган за зачитане на осигурителния стаж на С. през периодите 15.05.1992г.-01.05.2000г. и 01.05.2000г.-28.12.2009г. като такъв от първа категория по см. на чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПОС /ред. ДВ, бр. 33/2013г./ Първоинстанционният съд дава указания, след зачитането, органът да извърши ново превръщане на осигурителния стаж с положителна преценка за наличие на основанията по чл. 69, ал. 6 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето. Решението е неправилно.

Първоинстанционният съд е обосновал неправилни изводи поради погрешна преценка на събраните доказателства, след като недопустимо е разпитал свидетели за обстоятелства, които съгласно императивната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО не могат да се установяват със свидетелски показания като вредностите и тежестите на труда на лицето през спорните периоди, чрез които да се мотивира категория труд. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при несъобразяване с приложимите към спорния осигурителен стаж материалноправни разпоредби.

Спорното обстоятелство е дали стажът на С. в ГЗ през посочените периоди, който покрива изискването от 18 години, е действително изслужен в извършване на дейности по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР отм. , сега чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Тези дейности по дефиниция на закона са свързани с осъществяване на неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване; химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти. По делото липсват преки доказателства от вида на посочените такива в чл. 40, ал. 1 от НПОС за изпълнение на посочените дейности - в трудовата и служебна книжка не са вписани подобни данни. Данни за това няма и в изплащателните ведомости и други разходоправдателни документи, вкл. договори за възлагане по см. на чл. 40, ал. 3 от НПОС.

По делото липсват допустими доказателства за изпълнение на условията по чл. 69, ал. 6 от КСО. Няма писмени документи за пенсиониране, в които да е вписано обстоятелството, че служителят е изпълнявал дейности на основания чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от ЗЗБ отм. , а след изменението по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР. Такива доказателства не са представени както в административното, така и в съдебното производство.

В процеса на разглеждане на делото са представени и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за периода 2000г. - 2009 г. за длъжностите “главен инспектор”, “ главен инспектор по РОУНС” в Дирекция “Г3” към МС, Дирекция “ГЗ” към ГД “Национална служба ГЗ” към МДПБА и териториална дирекция “ГЗ” [населено място] към ГД “Национална служба ГЗ” към МИС. Видно от изброените длъжностни характеристики основните задължения на длъжността са: обучение на ръководния състав, населението и учащите се за действия при бедствия, аварии и катастрофи, а преките задължения са свързани с превантивна, аналитична, организационна и координационна дейност, участие в работни групи, комисии и др. по проблемите на превантивна дейност за защита от бедствия, аварии и катастрофи и мн. др.

Никъде в посочените длъжностни характеристики за целия период от 2000г. до 2009 г. няма включени задължения от категорията на посочените в чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР отм. - пряко участие на длъжността в операции по неотложни аварийно - възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване; химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти. Не се установява задължение за осъществяване на такива дейности при изпълнение на служебни задължения на С.. Видно от споменатите документи, задълженията за длъжностите са изцяло административни като посоченото в т. 1.3. и т. 1.4. От длъжностната характеристика от 16.05.2001г. като функционални и длъжностни изисквания: познаване на международните, държавните и местните нормативни актове по превантивна дейност; опазване на секретна и служебна документация; съставяне на административни актове за извършване на административни нарушения; спазване на трудовата дисциплина в дирекцията. Отделно от това в раздел 4 на същата длъжностна характеристика е посочено и постоянното работно място на длъжността - работно място в работно помещение, канцеларско оборудване, персонален компютър, научно - техническа и справочна литература и др., фактори обуславящи изпълнението на административна дейност.

Предвид горното, основателни са доводите на касатора, че стажът на С. като “инспектор” и “главен инспектор по ПОУНС” в [наименование] при Областна администрация [населено място] е от трета категория труд и не попада в условията на чл. 69, ал. 1-6 от КСО, поради което и С. не придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените условия. Съгласно представено по делото писмо на ГД “ПБЗН” 198300-4332 от 19.11.2015г. отдел “Аварийно - възстановителни дейности” към ТД “[наименование]” - област [област] с включени щатни бройки за спасители е създаден и включен в щатното разписание едва на 01.11.2008г. За периода преди тази дата в [наименование] [населено място] изобщо не е имало спасителен отряд. Недопустимо е да се установяват обстоятелства свързани с участието на С. в такива мероприятия единствено въз основа на гласни доказателствени средства и да се твърди, че участието му е било по устно нареждане на ръководителя. Видно от писмо № 4879 от 07.07.2016г. на Дирекция “Държавен военно - исторически архив”- В. Т се установява, че не са открити заповедни книги на ГЗ [населено място], а при повторна проверка по архивни документи не са открити заповеди за аварийно - спасителни дейности на ГЗ - [населено място] и в частност за С.. В тази насока е и заключението на вещото лице, че до 2008г. в ГЗ - [населено място] не е имало спасителен отряд, който да извършва дейностите, както и не се пазят секретни документи за възложените дейности.

По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Н. Г. С. следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Н. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Кюстендил разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 212/26.10.2016г., постановено по адм. дело № 14/2015г. по описа на Административен съд - Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. С. срещу решение №РД-12-127/18.12.2014г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/12.09.2014г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил.

ОСЪЖДА Н. Г. С. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.