Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. С., чрез пълномощник по делото адв. Ч. П., против решение № 905/17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11419/2015 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с приложените по делото доказателства и при липсата на мотиви – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което да бъде отменена изцяло заповед № 3286з-1181/14.10.2015 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи (ГДНП - МВР), Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Ответната страна по спора – директорът на ГДНП - МВР, чрез процесуален представител по делото юрисконсулт Р. П., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и твърдените касационни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение № 905/17.02.2016 г. по адм. дело № 11419/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. П. С. срещу заповед № 3286з-1181/14.10.2015 г. на директора на ГДНП – МВР, с която му е отказано снемането на полицейската му регистрация № 23901/2011 г. на 01 РУМВР - СДВР. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в законоустановената форма и наличие на изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Тези изводи съдът е обосновал с подробни съображения относно същността на полицейската регистрация по ЗМВР и значението за нея на реабилитацията като институт на наказателното право.

Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение на АССГ за правилно и законосъобразно.

Релевантните за решаването на спора факти са били правилно установени от първоинстанционния съд. Не е налице неяснота и/или непълнота при изясняване на фактическата обстановка по делото. Видно от събраните относими доказателства, касационният жалбоподател Д. П. С. е бил осъден за престъпление по чл. 343б от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), като с протоколно определение от 04.05.2011 г. по НОХД № 8052 по описа на Софийски районен съд за 2011 г., 106 състав, е одобрено споразумение на основание чл. 384 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК), с което му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца. Няма спор, че наказанието е изтърпяно на 23.12.2011 г., както и че касационният жалбоподател е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2, вр. чл. 85 НК, което е установено и с писмени доказателства по делото. Надлежно установени са и обстоятелствата относно подаването на молба от Д. П. С. за снемане на полицейската му регистрация и постановяването на отказ по нея от страна на административния орган, обективиран в заповед № 3286з-1181/14.10.2015 г. на директора на ГДНП – МВР.

При така разяснената фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящата инстанция, административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед съобразно разпоредбите на чл. 168 АПК, вр. чл. 146 АПК, като е изложил конкретни и мотивирани съображения за всяко от основанията по чл. 146 АПК.

Предвид горното, спорният по делото въпрос касае тълкуването и прилагането на материалноправната уредба във връзка с изясняване правната същност и значението на реабилитацията за извършваната по реда на ЗМВР полицейска регистрация, както и относно характера и основанията за заличаване на последната като специфичен вид обработване на лични данни.

Формираните по тези въпроси правни изводи на първоинстанционния съд, подкрепени с ясни и подробни мотиви, следва да бъдат изцяло споделени. Същите са направените в съответствие с буквата и духа на приложимия материален закон.

Правилно, съответно на законовата регламентация и постановената от Върховния административен съд практика е становището на АССГ относно правното значение и последиците на предвидената в чл. 68, ал. 1 ЗМВР полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Като специфичен институт на административното право, полицейската регистрация съставлява вид обработване на лични данни на посочените лица, което се осъществява при условията на ЗМВР със специално предвидени в закона общественозначими цели - защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред (арг. в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, вр. чл. 27 ЗМВР и чл. 2, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г., изм. и доп.). Ясна и недвусмислена е волята на законодателя за това кои следва да са правните основания за извършване и снемане на полицейската регистрация. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, същата е последица от извършването на деяние, квалифицирано от органите на досъдебното производство като умишлено престъпление от общ характер, за което има привлечено като обвиняем лице. Следователно, правилно е посоченото от първоинстанционния съд отграничение на полицейската регистрация по ЗМВР от реабилитацията като институт на наказателното право. Последната е непосредствено свързана с факта на осъждане на лицето, като настъпването ѝ има за последица заличаване на осъждането и отмяна за в бъдеще на последиците, които законите свързват с него, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното – арг. в чл. 85, ал. 1 НК. Поради това, именно институтът на реабилитацията гарантира възможността за възстановяване в пълен обем на всички конституционно признати права на осъжданото лице, които са били правомерно ограничени като последица от осъждането му с влязла в сила присъда.

Напротив, с регистрацията по чл. 68 ЗМВР не се нарушават, нито застрашават каквито и да е граждански, политически и икономически права на посочените в разпоредбата лица. В съответствие със специфичната цел на полицейската регистрация са определени и допустимите основания за нейното заличаване. Става въпрос за хипотези, при които не се е стигнало до осъждане с влязла в сила присъда, респективно с одобрено от съда споразумение на привлечените като обвиняеми лица, регистрирани по реда на чл. 68 ЗМВР.Онията за снемане на полицейската регистрация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, като нито прекратяването на наказателното производство със споразумение съгласно НПК (арг. в чл. 68, ал. 6, т. 2 in fine ЗМВР, вр. чл. 24, ал. 3 НПК), нито настъпването на реабилитация са сред тях. Недопустимо е включването посредством разширително тълкуване на ново фактическо основание за реализиране на законоустановеното правомощие за снемане на полицейската регистрация – правомощие, обусловено от наличието на строго определени предпоставки, установени от законодателя в съответствие с целта на полицейската регистрация като институт на административното право.

На следващо място, поддържането на данни по чл. 68 ЗМВР за лицата, извършили умишлени престъпления от общ характер, е практика, непосредствено свързана с целите и задачите на борбата срещу престъпността и поради това събраните данни за полицейската регистрация се използват единствено за дейностите по гарантиране на националната сигурност и обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления – арг. в чл. 27 ЗМВР.Сременно, съхраняването на тези данни не е ограничено във времето – липсва изрична норма в законов или подзаконов нормативен акт, установяваща срок за поддържане на полицейската регистрация.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неправомерно обработване на негови лични данни вследствие поддържането на полицейската му регистрация по чл. 68 ЗМВР при твърдяна от него липса на причина за запазване на данните.

По така релевираното възражение следва да се посочи, че снемането на полицейската регистрация на някое от основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР съставлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР. По силата на изрично законово уреждане снемането на полицейска регистрация е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР – арг. в чл. 7 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР, обн., ДВ, бр. 88 от 24.10.2014 г., в сила от 1.11.2014 г.. Освен това, срок за съхраняване на данните, събирани за целите на полицейската регистрация, не е предвиден и в специалния подзаконов нормативен акт, регламентиращ нейното осъществяване - Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

Налице е и съществена разлика между правомощието на администратора на лични данни по чл. 26, ал. 2 ЗМВР и правомощието по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация. В първия случай органът извършва преценка в условията на оперативна самостоятелност относно отпадането на необходимостта за обработване на личните данни от различните информационни фондове на МВР, при която преценка следва да се съобрази доколко продължава да съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни – арг. в чл. 26, ал. 2 ЗМВР. Във втория случай органът действа при обвързана компетентност, при точно изброяване на хипотезите, в които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на лични данни за конкретна, специфична законоустановена цел, характеризираща се с висока степен на обществена значимост.

Изложените доводи обосновават извод, че действащата законова регламентация на заличаването на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси, постигнат от законодателя при установяване на специфичните условия, при които органите на МВР следва да осъществяват борбата срещу престъпността. В този смисъл, предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, и след настъпването на реабилитация за същите престъпления. Тъкмо по тези съображения реабилитацията не е сред предвидените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация.

В подкрепа на гореизложеното е и постановената от Върховния административен съд съдебна практика – решение № 10799/17.10.2016 г. по адм. дело № 7455/2015 г. по описа на ВАС, пето отделение; решение № 1562/07.02.2017 г. по адм. дело № 12908/2015 г. по описа на ВАС, пето отделение и др.

Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чл. 162, т. 4 ЗСВ и др.). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища с налагане на административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им.

Наличието на разлика се отчита и на ниво общностно право - по аргумент от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от действащата към датата на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързан с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право.

С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но също е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. г от цитирания регламент.

От друга страна държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, поради което настоящият съдебен състав не може да извършва преценка за съответствието на националния закон с тази директива, която е в срок за транспониране.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е постановено при правилно приложение на относимите към предмета на делото материалноправни норми на националното законодателство и правото на Европейския съюз. Крайният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е подкрепен с логични и ясни съображения, съответстващи на доказателствата по делото, предвид което съдебното решение е и обосновано. Не се доказва и извършването на съществени процесуални нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на закона, обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства.

По тези съображения, Върховният административен съд счита, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, постановено от Административен съд – София-град, и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед заявеното искане, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което касационният жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъде осъден да заплати в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 905/17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11419/2015 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Д. П. С. да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, съдебни разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.