РЕШЕНИЕ

№ 84

Гр. София, 06.02.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Д. Н. като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4458/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв.И. К., срещу решение №263/19.06.2024г. по в. гр. д.№353/2024г. по описа на Хасковския окръжен съд.

Състав на Хасковския окръжен съд е потвърдил решение №786 от 20.12.2023г. по гр. д. №1298 /2023г. на РС – Хасково, с което са отхвърлени предявените от Л. Д. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.“***“, ет.***, ап.***, със съдебен адрес [населено място], [улица], против К. В. Й., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.“***“, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и с правно основание чл. 108 от ЗС : да се обявят за нищожни нотариален акт №191, том 1, дело №394/1990г. на нотариус при ХРС, за признаване на собственост по давностно владение за място от 1200кв. м. в местността „И.“, както и нотариален акт №5, том 4, рег. №6811, дело №579/2005г. на нотариус В. С. за продажба на поземлен имот №77 по кадастрален план на местността „Изгрев“ с площ от 2146кв. м., поради липса на основание ; да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата собствеността и владението върху имот с идентификатор ***и имот с идентификатор ***

Ответникът по касация К. В. Й. не е депозирал отговор на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №4225/23.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса : длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че спорни по делото са не фактите, а пораждащите се от тях права на страните.Заявените за защита субективни права на ищцата не се установени по делото, поради което предявеният иск е приет за неоснователен.Въззиваемият в качеството си на ответник действително не е представил отговор на предявената искова молба, като същият е обективирал правопогасяващи възражения в първото по делото заседание и е представил доказателства за това.По отношение на тези действие от процесуален характер не е настъпила преклузия, тъй като нормата на чл. 143 ал. 3 от ГПК изрично урежда, че именно в първото съдебно заседание страните трябва да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.Именно в това заседание ответникът е упражнил правата си в тази насока.Следва да се съобрази и че чл. 133 от ГПК изрично не преклудира възможността да се представят писмени доказателства, които не са представени или посочени в самия отговор.Следователно в първото по делото заседание ответникът може да представи писмени доказателства, каквито са двата нотариални акта, които са останали неоспорени от ищеца и които независимо от липсата на възражения в отговора на искова молба, трябва и следва да се ценят от съда съобразно действителния им смисъл.Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че възраженията по отношение приемането на представените от ответника доказателства не били отразени в протокола. Съобразно чл. 152 от ГПК протоколът от съдебно заседание има пълна доказателствена сила за отразените в него съдопроизводствени действия, а неудостоверените такива се смятат за неизвършени.В случая няма отразени възражения на ищеца относно действията на ответника по представяне на доказателства в протокола от 23.11.2023г., няма искане за неговата поправка.

Прието е още, че изложените в обжалваното решение мотиви по същество на обективирания му предмет са адекватни на обстоятелствата по делото и сочат на точно приложение на относимия закон.Безспорно се установява, че самият наследодателят на ищцата П. Г. Б. чрез свои действия се е разпоредил с части от закупената от него нива през 1956г. и 1958г.През 1990г. е изготвен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, по силата на който В. В. Й. е признат за собственик на място от 1200 кв. м., от което 300 кв. м. нива и 900кв. м. овощна градина, в местността “И.“, Х. землище, №***по кадастъра на района.На по-късен етап Д. Й. Й., ответникът К. В. Й. и И. В. П. се снабдяват с нотариален акт за собственост на същия този недвижим имот на основание осъществено давностно владение и наследство - нотариален акт №192/13.V.2005г.Впоследствие ответникът на 15.08.2005г. придобива от Д. Й. Й. и И. В. П. чрез покупко-продажба 5/6 ид. ч. от същия имот.Предвид доказателствата по делото не се извежда твърдяната в исковата молба нищожност на визираните два нотариални акта поради липса на основание за тяхното съставяне.Наследодателят на ответника е притежавал собственически права върху този имот още от 1956г., като не се доказва, че той или неговите правоприемници са губили по какъвто и да е начин владението върху този имот.Налага се поради това и извода, че през цялото време от 1956г. до настоящия момент само тези лица са упражнявали фактическата власт върху спорния имот.Ето защо при съставяне на нотариален акт №191 от 02.IV.1990г. е съществувало годно правно основание за издаването му, съотв. основание при прехвърляне на идеални части от същия имот през 2005г. от останалите сънаследници на ответника. Поради това не е налице хипотезата на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и не може да се приеме нищожност на двата нотариални акта.

Въззивният съд е изложил мотиви, че уважаването на предявеният ревандикационен иск изцяло е функция на доказателствената тежест на ищцата, която следва да установи трите кумулативни предпоставки за това – че тя притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, ответникът да владее същия без наличие на правно основание за това владение.В случая правилно РС-Хасково е извел, че ищцата не е осъществила пълно и главно доказване на тези правнорелевантни обстоятелства, поради което и няма основание за уважаване на иска й за собственост.Следва да се посочи и че по делото няма категорични доказателства за идентичност на описаните в исковата молба и писмените доказателства по делото недвижими имоти.Установява се само факта, че ответникът владее процесните поземлени имоти с идентификатори ***и ***, което обстоятелство не е спорно по делото. Владението на ответника обаче е с изведена ясна начална дата и продължителност, и е на правно основание.Тъй като самият наследодател на ищцата се е разпоредил с имотите, които се владеят от ответника още приживе през 1956г. и 1958г., то влезлите в сила заповеди на Кмета на О. Х. с които се възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. върху общо шест поземлени имота, два които са процесните с идентификатори ***и ***, не са породили действие.Възстановяването на собствеността на ищцата в тази насока не може да се противопостави на ищеца, тъй като тези имоти неправилно са включени в плана на новообразуваните имоти за съответната местност.Според §4к, ал. 8 от ПЗРЗСПЗЗ, при влязъл в сила план на навообразуваните имоти, може да се измени, в хипотезата, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.Налице е в случая точно спор за материално право, предвид обективираните претенции както на ищцата, така и на ответника относно титулярството на правото на собственост върху процесните поземлени имоти.Неправилно в помощния план и в плана на новообразуваните имоти, тези имоти се възстановяват на наследниците на П. Г. Б., а не на истинските собственици - наследниците на лицата, които са закупили имотите от Б. през 1956г. и 1958г.Поради изложеното въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В решение №672/07.03.2011г. по гр. д.№1584/2009г. на ВКС, І г. о., което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство.За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана.За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация.

В решение № 1080 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4603/2007 г., II г. о. е прието, че пропускът на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото относно идентичността между заявения с исковата молба имот и този, който ответникът претендира, че е негова собственост съставлява съществено процесуално нарушение.Такова нарушение съставлява и липсата на служебно назначена от съда експертиза по този въпрос, при съмнение в идентичността на имотите.

В исковата молба са били наведени твърдения, че със заповеди №315/03.02.2020г. и №318/03.02.2020г. на кмета на О. Х. издадени на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ищцата са възстановени с план за земеразделяне няколко земеделски имоти, които се намират в строителните граници, определени с околовръстен полигон два от които са : имоти с идентификатор ***и ***по КККР, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., които са с площ съответно от 1 325кв. м. и 1 202кв. м.Тези имоти се владеят от ответника по делото К. Й., което обосновава правния интерес за ищцата да предяви иск по чл. 108 от ЗС, с който ответникът да бъде осъден да предаде тяхното владение.

Ответникът К. Й. не е подал отговор на исковата молба.В първото по делото съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на предявения иск, тъй като наследодателя на ищцата през 1956г. и 1958г. се е разпоредил с част от притежаваните от него недвижими имоти, поради което и тя не може да претендира, че е техен собственик по наследяване.

По делото е представен договор за покупко-продажба от 17.04.1940г., с който П. Г. Б. е закупил нива от 11.1 дка, находяща се в м-ст „Ч.“, Х. землище, при стари граници : С. А., Д. И., път и дере, а при сегашни граници : М. Т.П., Л. Д. път и дере.

Представена е записка за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот, с който Л. Д. е продал на П. Г. Б. нива от 3.358дка, находяща се в м-ст „Ч.“, Х. землище, при граници : М. Т. П., П. Г., дере и останалата част от нивата на Л. Д..

С договори за покупко-продажба от 1956г. и 1958г. П. Б. е продал на две лица нива от 0.5дка и 0.6дка, които са били част от закупената през 1940г. нива от 11.1дка.

С к. н.а. №191/1990г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност В. В. Й. е бил признат за собственик на следния недвижим имот : място от 1 200кв. м., от което 300кв. м. нива и 900кв. м. овощна градина, находящо се в м-ст „И.“ – Х. землище, заснето с №***по кадастъра на района, попадащо в зоната за отдих и почивка извън строителните граници на [населено място], при граници : И. А., Л. И., Г. Г. К. и път.

С к. н.а. №192/13.05.2005г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност Д. Й. Й., К. В. Й. и И. В. П. са били признати за собственици по давност на недвижим имот, представляващ ПИ №***по КП на м-ст „И.“ по плана на [населено място], с площ на имота от 2 146кв. м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и гараж, при граници : ПИ с №№***, ***, ***, път, ***и ***.

С договор за покупко-продажба от 15.08.2005г. Д. Й. и И. П. са продали на К. Й. притежаваните от тях общо 5/6ид. ч. от гореописания имот.

Въззивният съд е формирал извод за неоснователност на предявения иск, тъй като ищцата не е установила идентичност между описаните в исковата молба недвижими имоти и тези, които са описани в представените по делото писмени доказателства.Съобразно посочената по-горе съдебна практика съдът е следвало да допусне служебно съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и направи справка в О. Х. да даде заключение за следното : как описаните в исковата молба два недвижими имота са били отразявани във всички действащи кадастрални и регулационни планове за местността ; на чие име и на какво основание са били записани тези имоти в разписните листи на действащите за населеното място планове ; налице ли е пълна или частична идентичност между описаните в исковата молба имоти и тези, които са описани в представените по делото нотариални актове и записка за вписване на частен писмен договор ; на какво се дължи промяната в площта на ПИ №***по КП на м-ст „И.“ по плана на [населено място], която в к. н.а. №191/1990г. е 1 200кв. м., а в к. н.а. №192/13.05.2005г. е 2 146кв. м.

С оглед правомощията си по чл. 143, ал. 1 и чл. 145 от ГПК въззивният съд следва да установи дали лицето В. В. Й. е наследодател на Д. Й. Й., К. В. Й. и И. В. П..

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но по съществото си е неправилно, поради което следва да бъде отменено.Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да допусне служебно СТЕ с посочената по-горе задача.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №263/19.06.2024г. по в. гр. д.№353/2024г. по описа на Хасковския окръжен съд

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: