Решение по т. д.№ 2697/2019 год. на ВКС-ТК, І т. о. 6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София, 02.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. К. С – Търговска колегия, І т. о. в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Д. П
Членове: К. Г
М. Ж
при участието на секретаря П. П, като изслуша докладваното от съдията Проданова т. д. № 2697 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кремио”ЕАД срещу Решение № 1923 от 26.07.2019 год. по т. д.№ 5690/2016 год. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено Решение № 1367 от 28.06.2018 год. по т. д.№ 6307/2016 год. на Софийския градски съд и е прекратено производството по предявеният от „Кремио”ЕАД срещу I.C.B.C. s.r.o. - Р. Ч („Ай Си Би Си”ООД) установителен иск за дължимостта на суми, произтичащи от договори за международна продажба на стоки, за които по реда на чл. 625 ГПК е издадена европейска заповед за плащане.
Твърдението по касационната жалба е, че въззивното решение е неправилно – чл. 281 т. 3 ГПК, поради неправилната преценка на САС относно характера на иска. Касаторът счита, че препращането на Регламент № 1896/2006 год. към националното производство следва да се тълкува като препращане към заповедното, а не към осъдителното такова. Аргументирал се е с аналогия на двете производства – подаденото възражение не прекратява процедурата по европейска заповед за плащане; държавната такса се довнася; правната логика изисква продължаване на производството по издаване на европейска заповед за плащане, в противен случай то би се обезсмислило; ищецът-касатор е...