Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №9062/19.11.2020г. на „Факторът“ ЕООД, с която се иска да бъде допълнено определение №221/12.11.2020г., постановено по т. д.№609/2020г. по описа на ВКС, ТК, в частта му за разноските. Твърди се, че касационният състав не се е произнесъл по искането на ответното по касация дружество „Факторът“ ЕООД за присъждане на направените от него разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита пред касационната инстанция, поради което се претендира допълване на постановеното определение и осъждането на касатора „К. Р. Г“ АД да заплати на молителя направените разноски пред ВКС, съобразно разписката за сторен разход, представена с депозираната на 20.05.2020г. от „Факторът“ ЕООД молба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е представен писмен отговор от касатора „К. Р. Г“ АД, в който се поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Сочи се, че към молбата липсват доказателства, установяващи както внасянето, така и размера на сторените от „Факторът“ ЕООД разноски. Отделно се акцентира върху факта, че разноските не са били поискани своевременно с отговора на касационната жалба, както и че доказателствата за тяхното извършване са били представени след изтичане на срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. На последно място се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

С определение №221/12.11.2020г., постановено по т. д.№609/2020г. по опис на ВКС, ТК, ІІ т. о., настоящият състав е оставил без разглеждане касационната жалба на срещу решение №1109/06.12.2019г. по в. т.д.№1455/2019г. на Варненски ОС. В диспозитива на определението липсва произнасяне по искането на ответното по касация дружество „Факторът“ ЕООД, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на направените от него разноски за касационната инстанция, за които дружеството е представило с допълнителна молба от 20.05.2020г. списък на разноските по чл. 80 ГПК и разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.

Молбата на „Факторът“ ЕООД е допустима и основателна, тъй като са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението. Касаторът дължи заплащане на направените от ответната страна разноски за касационната инстанция на основание чл. 81във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.

Невярно е твърдението на „К. Р. Г“ АД, че разноските не са били поискани с отговора на касационната жалба. Изрично с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство, вкл. за адвокатско възнаграждение, от което следва, че разноските са поискани своевременно. Не обуславя неоснователност на претенцията за разноски обстоятелството, че доказателството за тяхното извършване, е представено след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК (но преди произнасянето на състава в насроченото закрито заседание), доколкото в разпоредбата на чл. 287, ал. 1, изр. последно ГПК във вр. с чл. 284 ГПК няма изискване за представяне на документ за сторените разходи с отговора на касационната жалба. Представеният от „Факторът“ ЕООД частен документ за заплатено на адвокат Л. П. адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. за изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба има характер на разписка, удостоверяваща извършеното плащане.

Настоящият състав намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Недопустимостта на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обуславя липсата на правна и фактическа сложност на спора пред ВКС по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът дължи на „Факторът“ ЕООД разноски в размер на 1 088.29лв. (3/4 от 1 451.05лв. - при цена на исковете общо от 30 701.77лв.).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение №221от 12.11.2020г., постановено по т. д.№609/2020г. по описа на ВКС, ТК, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА „К. Р. Г“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул.“Д-р Ж.“ №42 Б да заплати на „Факторът“ ЕООД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 17, сумата 1 088.29лв. (хиляда осемдесет и осем лева и 29ст.) – разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: