Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение № 423/29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. е оставено без уважение искането на жалбоподателката А. Б. М. за отвод на съдиите от съдебния състав, който го е постановил. Със същото определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 11609/31.08.2020 г. на А. Б. М., чрез адв.Н. Р. срещу въззивно определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявените искове и е прекратено производството по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. в тази част. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 9656/07.12.2020 г. от А. Б. М.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е нищожно, съответно неправилно, като постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, и е необосновано. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което да се допусне обезпечение на предявените искове, предмет на гр. дело № 4898/2020 г. на СГС, съответно делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по всички предявени искове.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката в частната жалба и съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното:

Частната жалба е процесуално недопустима в следните части: 1. в частта, с която е обжалвано определението от 29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отвод на съдиите от съдебния състав, 2. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба от А. М. срещу определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на СГС в частта за прекратяване производството по предявените от жалбоподателката срещу В. А. В. и М. С. Ж. искове по чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 429, ал. 1 ГПК - да се признае за установено, че не съществува право на принудително изпълнение на парични притезания по изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по гр. дело № 4012/2011 г. на САС за сумите 130 100 евро и 8 240 евро; за прогласяване „нищожността на изпълнителен лист“ от 22.12.2014 г. издаден по гр. д. № 4012/2011 г. на САС, тъй като не удостоверява изискуемо вземане; „да се признае за установено, че прилагането на чл. 429, ал. 1 ГПК за конституиране на М. Ж. по изпълнително дело № 21058490400711 на ЧСИ А. П. е неправомерно“; да се прогласи нищожността на два броя постановления за възлагане от 18.10.2017 г., като издадени в полза на привиден кредитор; „да се задължи ЧСИ А. П. да направи обратен въвод във владение на процесните имоти“ по следните съображения:

Както се посочи по-горе с определението на състава на ВКС от 29.10.2020 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателката А. М. за отвод на съдиите от съдебния състав, тъй като не са налице основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК, както и по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

В разпоредбите на ГПК не е предвидено обжалване с частна жалба на всички определения, постановени в хода на исковия процес. Производството по обжалване с частна жалба се развива само тогава, когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. Съгласно чл. 274, ал1 ГПК на обжалване подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. В настоящият случай в разпоредбите, уреждащи основанията и процедурата по отвод не е предвидена обжалваемост на акта, с който съдът се произнася по искане за отвод. Определението, постановено по реда на чл. 23, вр. с чл. 22 ГПК не е преграждащо развитието на делото пред надлежния съд, нито законът изрично е предвидил неговото обжалване. Следователно определението на състава на ВКС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отвод на съдиите от същия съдебен състав не е от категорията определения по чл. 274, ал. 1 ГПК – т. е. същото не подлежи на обжалване с частна жалба. Подадената частна жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати.

С обжалваното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 62613/01.07.2020 г. от А. М. срещу определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от жалбоподателката срещу В. А. В. и М. С. Ж. искове по чл. 439 и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 429, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществува право на принудително изпълнение на парични притезания по изп. лист от 22.12.2014 г. по гр. дело № 4012/2011 г. на САС за сумата 130 100 евро и за сумата от 8 240 евро, за прогласяване „нищожността на изпълнителен лист” от 22.12.2014 г., издаден по гр. дело № 4012/2011 г. на САС, тъй като не удостоверява изискуемо вземане, „да се признае за установено, че прилагането на чл. 429, ал. 1 ГПК за конституиране на М. Ж. по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П. е неправомерно”, да се прогласи нищожност на два броя постановления за възлагане от 18.10.2017 г., като издадени в полза на привиден кредитор, „да се задължи ЧСИ А. П. да направи обратен въвод във владение на процесните имоти”.

Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС подлежат определения, постановени от състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение на състава на ВКС в частта по чл. 274, ал. 3 ГПК, с която не е допуснато касационно обжалване не е от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба. Осъществената правораздавателна дейност от ВКС с определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което е извършена преценка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК е от такова естество, че не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, а е предварителен етап на касационното производство по подадена касационна частна жалба, чиято цел е да се разреши въпроса дали определението от 11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на САС в частта, с която е потвърдено определението на СГС от 11.06.2020 г. частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове, посочени по-горе следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, установени в процесуалния закон. С оглед на това отказът на състава на ВКС с обжалваното определение/в указаната част/ да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване на тези определения не е предвидена от законодателя, нито същите имат преграждащо развитието на делото значение.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба срещу определение № 423/29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на определение № 1785//11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на САС в посочената по-горе част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част да се прекрати.

Частната жалба в останалата част, с която се обжалва определението на състава на ВКС от 29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на III г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. М., чрез адв.Н. Р. срещу определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на САС в частта, с която е потвърдено определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на СГС, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявените искове е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба.

Съставът на ВКС е приел, че частната жалба на А. М. срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението на СГС в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателката-ищца за допускане на обезпечение на приетите за разглеждане искове е процесуално недопустима. Изводът на съда е правилен.

С определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на Софийски градски съд е оставено без уважение искането на А. Б. М. за допускане на обезпечение на приетите за разглеждане искове, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 21058490400711 на ЧСИ А. П..

С определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на САС е оставена без уважение частната жалба от 01.07.2020 г. от А. М. срещу определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на приетите за разглеждане искове и за прекратяване на производството по делото по посочените искови претенции.

Срещу определението на САС в частта, с която е потвърдено определението на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на приетите за разглеждане искове А. М. е подала частна жалба. В тази част частната жалба е процесуално недопустима.

В разпоредбите на чл. 396, ал. 2 ГПК е предвиден двуинстанционен контрол на съдебните актове, постановени в обезпечителното производство. На касационен контрол подлежат само съдебните актове на въззивния съд в случаите, когато този съд за първи път допусне поисканото обезпечение. Касационно обжалване в този случай е допустимо при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В настоящият случай с частната жалба А. М. обжалва определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение на СГС в частта, с която е отказано да се допусне обезпечение на приетите за допустими искове. Обжалваното определение на САС в посочената част не е сред изключенията, предвидени в чл. 396, ал. 2, пр. 3 ГПК, за да подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.Стелно в посочената част частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното в тази част следва да се потвърди, като правилно.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нищожност на обжалваното определение. Последното е постановено от надлежен съдебен състав на ВКС в рамките на правораздавателната му компетентност, подписано е от съдиите от съдебния състав и волята на съда е изразена ясно.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 9656/07.12.2020 г. подадена от А. Б. М., [населено място], [улица], 10, ет. 2, ап. 6 в частите както следва: 1. в частта, с която е обжалвано определение № 423/29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката А. Б. М. за отвод на съдиите от съдебния състав, постановил определението, 2. в частта, с която е обжалвано определение № 423/29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 1785/11.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 2293/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 62613/01.07.2020 г. от А. Б. М. срещу определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. дело № 4898/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове от А. Б. М. срещу В. А. В. и М. С. Ж. по чл. 439 и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 429, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществува право на принудително изпълнение на парични притезания по изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по гр. дело № 4012/2011 г. на САС за сумата 130 100 евро и за сумата от 8 240 евро, за прогласяване нищожността на изпълнителен лист от 22.12.2014 г., издаден по гр. дело № 4012/2011 г. на САС, тъй като не удостоверява изискуемо вземане, за признаване за установено, че прилагането на чл. 429, ал. 1 ГПК за конституиране на М. Ж. по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А. П. е неправомерно, за прогласяване нищожност на два броя постановления за възлагане от 18.10.2017 г., като издадени в полза на привиден кредитор, да се задължи ЧСИ А. П. да направи обратен въвод във владение на процесните имоти.

Прекратява производството по ч. гр. дело № 3974/2020 г. на ВКС, IV г. о. в посочената част.

Потвърждава определение № 423/29.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2845/2020 г. на ВКС, III г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 11609/31.08.2020 г. на А. Б. М., чрез адвокат Н. Р., срещу въззивно определение № 1785/11.08.2020 г. по възз. ч.гр. д. № 2293/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която като е потвърдено определение № 8922/11.06.2020 г. по гр. д. № 4898/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявените искове.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба в посочените части и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: