- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501

гр. София 29.12.2020 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.12.2020 (девети декември две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 3686 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8039/20.10.2020 година, подадени от П. Д. С., против определение № 376/06.10.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 2076/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане, като недопустима, подадената от С. против разпореждане от 30.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година, с което е оставена без движение частната му жалба с вх. № 9566/29.06.2020 година против разпореждане от 16.06.2020 година, постановено по същото дело, с което е върната подадената от него частна жалба с вх. № 6455/21.05.2020 година поради неотстраняване на констатираните й нередовности в срок, частна жалба с вх. № 70 990/16.07.2020 година.

В частната си жалба П. Д. С. оспорва този извод на първия състав на ВКС като излага съображения за това, че разпореждането трябва да се определи като преграждащо такова и поради това подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първия състав на ВКС за произнасяне по съществото на подадената срещу разпореждането частна жалба.

П. Д. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 16.10.2020 година, а подадена от него частна жалба е с вх. № 8039/20.10.2020 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Постановилият обжалваното определение състав на ВКС е констатирал, че с разпореждане от 16.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година е била върната подадената от П. Д. С. против постановеното по същото дело разпореждане от 05.03.2020 година, частна жалба с вх. № 6455/21.05.2020 година, тъй като жалбоподателят не е отстранил нередовностите й в определения от съда срок. Това връщане е било обжалвано от С., който е подал частна жалба с вх. № 9566/29.06.2020 година, която с разпореждане от 30.06.2020 година е била оставена без движение до представяне в едноседмичен срок от съобщението на препис за връчване на другата страна и за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 15.00 лева.

Въз основа на горните констатации първият състав на ВКС е приел, че подадената против разпореждането на Софийския апелативен съд от 30.06.2020 година частна жалба е недопустима. Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят изрично бил определил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частни жалби. Това били две категории определения: 1.) преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и други, с които фактически се преграждала възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2.) определения, изрично посочени от закона. Определенията, с които съдът се произнасял по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н.), не попадали в посочените по-горе категории. Това се отнасяло и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставяло без движение. Ако впоследствие съдът постановил прекратяване на производството, съответно връщане на искова молба или жалба, този акт, който бил преграждащ, подлежал на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция щяла да прецени и законосъобразността на акта, с който производството било оставено без движение.

Обжалваното определение е правилно. По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения и разпореждания, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваното разпореждане от 30.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от П. Д. С. против него частна жалба с вх. № 70 990/16.07.2020 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на разпореждането не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се със същите временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Разпореждането от 30.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер би имало последващото разпореждане за връщане на подадената от С. частна жалба с вх. № 9566/29.06.2020 година против разпореждане от 16.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година, поради на неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите й. Именно това разпореждане ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при това обжалване ще бъде проверявана и законосъобразността на дадените с разпореждане от 30.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година указания.

С оглед на горното правилно първият състав на ВКС е приел, че разпореждане от 30.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 5625/2020 година не подлежи на обжалване, поради което подадената от П. Д. С. против него частна жалба с вх. № 70 990/16.07.2020 година е недопустима. Затова като е оставил гази жалба без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство този състав е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 376/06.10.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 2076/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.