Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главен директор на Г. Д „Програмиране и регионално развитие“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ и заместник-ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ срещу решение № 1485 от 25.08.2016 г. постановено по административно дело № 811 по описа за 2016 г. на Административен съд Бургас.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Приема за неправилен и необоснован извода за некомпетентност на обжалвания акт. Като се позовава на Заповед № РД – 02-36-107/08.02.2016г. твърди, че министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. като заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013г., като в заповедта било определено и правомощието й да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и нередности, установени при изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.“ и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. Оспорва се и извода на съда, че липсва законов текст, който да предвижда възможност на министъра да делегира свои функции по налагане на финансова корекция на друг орган. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Излага и подробни съображения досежно законосъобразността на обжалвания акт за налагане на финансова корекция.

Ответникът – община Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АС Бургас е обявил нищожността на писмо изх. № 90-05-1130 от 30.03.2016г на главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и зам. ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че между УО на ОП „РР“ и община Б. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG161РО001/3.1-03/2010 с предмет: "Културно-историческо наследство на о-в „С. А.“ и град Бургас – атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация". Във връзка с изпълнението му е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на пътнически кораб, обслужващ туристическата дестинация остров „С. А.“ – марка L., модел C. 175, и със спецификации, гаранционен срок, условия и срок на доставка съгласно Техническото предложение и оферта, представляващи Приложение към договора.

Във връзка с извършен одит на операциите по проведената от община Б. обществена поръчка е регистриран сигнал за нередност № 1678 за следните нарушения – 1. Възложителят е поставил изискване в т. 8.12.1 от документацията за разполагаема сервизна база на територията на страната като условие за участие в процедурата, което е ограничаващо с оглед на това, че се изисква на етап на подаване на офертите. 2. Възложителят неправилно е заложил липсата на показател да води до оценяване с по-малък брой точки, вместо до отстраняване на участника.

Регистрираният сигнал е разгледан от УО на ОП "РР" по реда установен в чл. 13 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете то Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Методологията).

С писмо изх. № 90-05-1130/4/ от 12.11.2015 г. на общината е дадена възможност за представяне на бележки и възражение.

Такова от община Б. е депозирано с писмо изх. № 04-06-74/283/ от 27.11.2015 г., с твърдения за липса на извършени нарушения при прилагането на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), респективно за липса на нередност.

След разглеждането им, с писмо изх. № 90-05-1130/6/ от 30.03.2016 г. УО е уведомил община Б. относно резултатите от процедурата по чл. 13 от Методологията, нейното приключване и приключването на сигнала с рег. № 1678, като е направен и подробен анализ на нарушенията от правна страна, тяхното класифициране и налагане на финансови корекции. Като нарушена национална разпоредба е изписана тази по чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , Нередността е квалифицирана като такава по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Наложената финансова корекция е в размер на 5 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договора.

При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган – директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие".

За пълнота е обосновал, че писмото е в предвидената от закона форма - писмена, но неправилно е приложен закона.

Решението е правилно по изложените съображения за нищожност на акта.

Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“. Със заповед № РД-02-36-107 от 08.02.2016г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил лицето А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” за заместник-ръководител на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва документи, във връзка с нередности, установени при изпълнение на ОП „РР“ 2007-2013г. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС.

В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, сред които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от ЗА). В чл. 4, ал. 2 от ЗФУКПС е регламентирано, че ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз. Макар, че в ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1 от посочения закон), конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

Видно от по-горе изложеното ръководител на УО на ОП „РР“, разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на околната среда и водите или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-36-107 от 08.02.2016г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил друго лице да е ръководител на Управляващия орган, а вместо това делегирал правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена.

Въпреки, че данни за това не се съдържат по делото, от редица публикации в интернет се установява, че към датата на издаване на оспорения акт, министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., което лице е различно от издателя на акта.

Изложеното води до извод, че и. д. главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт.

Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът правилно е приложил материалния закон.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния ответник искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати от бюджета си сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1485 от 25.08.2016 г. постановено по административно дело № 811 по описа за 2016 г. на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Б. сумата от 300, 00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главен директор на Г. Д „Програмиране и регионално развитие“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ и заместник-ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ срещу решение № 1485 от 25.08.2016 г. постановено по административно дело № 811 по описа за 2016 г. на Административен съд Бургас.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Приема за неправилен и необоснован извода за некомпетентност на обжалвания акт. Като се позовава на Заповед № РД – 02-36-107/08.02.2016г. твърди, че министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. като заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013г., като в заповедта било определено и правомощието й да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и нередности, установени при изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.“ и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. Оспорва се и извода на съда, че липсва законов текст, който да предвижда възможност на министъра да делегира свои функции по налагане на финансова корекция на друг орган. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Излага и подробни съображения досежно законосъобразността на обжалвания акт за налагане на финансова корекция.

Ответникът – община Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АС Бургас е обявил нищожността на писмо изх. № 90-05-1130 от 30.03.2016г на главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и зам. ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че между УО на ОП „РР“ и община Б. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG161РО001/3.1-03/2010 с предмет: "Културно-историческо наследство на о-в „С. А.“ и град Бургас – атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация". Във връзка с изпълнението му е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на пътнически кораб, обслужващ туристическата дестинация остров „С. А.“ – марка L., модел C. 175, и със спецификации, гаранционен срок, условия и срок на доставка съгласно Техническото предложение и оферта, представляващи Приложение към договора.

Във връзка с извършен одит на операциите по проведената от община Б. обществена поръчка е регистриран сигнал за нередност № 1678 за следните нарушения – 1. Възложителят е поставил изискване в т. 8.12.1 от документацията за разполагаема сервизна база на територията на страната като условие за участие в процедурата, което е ограничаващо с оглед на това, че се изисква на етап на подаване на офертите. 2. Възложителят неправилно е заложил липсата на показател да води до оценяване с по-малък брой точки, вместо до отстраняване на участника.

Регистрираният сигнал е разгледан от УО на ОП "РР" по реда установен в чл. 13 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете то Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Методологията).

С писмо изх. № 90-05-1130/4/ от 12.11.2015 г. на общината е дадена възможност за представяне на бележки и възражение.

Такова от община Б. е депозирано с писмо изх. № 04-06-74/283/ от 27.11.2015 г., с твърдения за липса на извършени нарушения при прилагането на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), респективно за липса на нередност.

След разглеждането им, с писмо изх. № 90-05-1130/6/ от 30.03.2016 г. УО е уведомил община Б. относно резултатите от процедурата по чл. 13 от Методологията, нейното приключване и приключването на сигнала с рег. № 1678, като е направен и подробен анализ на нарушенията от правна страна, тяхното класифициране и налагане на финансови корекции. Като нарушена национална разпоредба е изписана тази по чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , Нередността е квалифицирана като такава по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Наложената финансова корекция е в размер на 5 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договора.

При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган – директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие".

За пълнота е обосновал, че писмото е в предвидената от закона форма - писмена, но неправилно е приложен закона.

Решението е правилно по изложените съображения за нищожност на акта.

Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“. Със заповед № РД-02-36-107 от 08.02.2016г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил лицето А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” за заместник-ръководител на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва документи, във връзка с нередности, установени при изпълнение на ОП „РР“ 2007-2013г. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС.

В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, сред които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от ЗА). В чл. 4, ал. 2 от ЗФУКПС е регламентирано, че ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз. Макар, че в ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1 от посочения закон), конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

Видно от по-горе изложеното ръководител на УО на ОП „РР“, разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на околната среда и водите или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-36-107 от 08.02.2016г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил друго лице да е ръководител на Управляващия орган, а вместо това делегирал правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена.

Въпреки, че данни за това не се съдържат по делото, от редица публикации в интернет се установява, че към датата на издаване на оспорения акт, министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., което лице е различно от издателя на акта.

Изложеното води до извод, че и. д. главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт.

Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът правилно е приложил материалния закон.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния ответник искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати от бюджета си сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1485 от 25.08.2016 г. постановено по административно дело № 811 по описа за 2016 г. на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Б. сумата от 300, 00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.