Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] срещу Решение № 5947/09.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3445/2014 г. по описа на Административен съд – София град. С решението е отменен ревизионен акт № [ЕГН] от 09.12.2013 г. на ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 419/04.03.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” ПРИ ЦУ на НАП [населено място], с който на [фирма] за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. са установени задължения за внасяне в размер на 62 818, 90 лв. и съответните лихви в размер на 4365, 22 лв., възникнали в резултат на непризнаване на данъчен кредит по ЗДДС по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и на жалбоподателя е доначислен ДДС в общ размер на 35 445, 17 лева. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на решението, с арг., че жалбата до АССГ е подадена от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 32 ГПК, тъй като с юрк. В. не е регистриран трудов договор в НАП. В случай, че съставът на ВАС, О. отделение приеме решението за допустимо, то касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт като, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] пледира чрез юрк. В. за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на О. отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и посочените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима. Към отговора на [фирма] са приложени доказателства за сключен трудов договор на 09.06.2013 г. с юрк. В., както и се съдържат данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, ведно с декларация от представляващия дружеството, потвърждаваща процесуалните действия извършени от юрк. В.. Предвид на тези доказателства настоящият състав на ВАС, О. отделение преценява като неоснователни възраженията на касатора за недопустимост на решението на административния съд с аргумент, че жалбата до АССГ е подадена от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 32 ГПК.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е бил ревизионен акт № [ЕГН] от 09.12.2013 г. на ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 419/04.03.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП [населено място], с който на [фирма] за д. п. от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. са установени задължения за внасяне в размер на 62 818, 90 лв. и съответните лихви в размер на 4365, 22 лв., възникнали в резултат на непризнаване на данъчен кредит по ЗДДС по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и е доначислен ДДС в общ размер на 35 445, 17 лева .

За да обоснове формирания краен извод за основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано чрез анализ на приложените по делото доказателства, представени в хода на ревизионното производство и в съдебната фаза, както и след обсъждане заключенията по ССЕ. Съдът е приел, че фактурите, издадени от цитираните по-горе доставчици, обективират реално възникнали данъчни събития, което води до извод за незаконосъобразност на РА. Съдът е посочил, че по делото е установено наличие на договорни отношения между PЛ и неговите доставчици по договори за изработка и за доставка на движими вещи, приемо-предаване на извършеното по силата на протоколи, неоспорени, двустранно изготвени и съдържащи характеристика на стоките и услугите предмет на тези договори. Въз основа на събраните писмени доказателства се явяват обосновани според съда изводите за приемане на услугите, в който момент същите се считат за извършени по правилата на ЗЗД, както и за отделяне на стоките - движими вещи от рода им, в който пък момент на предаване се приема за прехвърлено правото на собственост.

Настоящият касационен състав на ВАС, О. отделение счита решението за валидно, допустимо, но частично неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Касаторът възразява, че необосновано първоинстанционният съд е приел за реално осъществени доставките по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] с мотив, че „н а

лист 4 от решението приходният орган е признал, че от представените от ревизираното дружество доказателства - фактури, придружени с фискални бонове, се установява, че те документират доставката на стоки”. Възражението е основателно, тъй като на л. 4 от решението решаващият орган само е описал предмета на фактурите, издадени от посочените доставчици, но там не се съдържа признание за реалност на доставките. Напротив в последния абзац на л. 4 от решението е посочено, че „отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горните доставчици е мотивирано с непредставени никакви доказателства за реално изпълнение на фактурираните услуги, както и за доставка на стоки.” На стр. 13 и 16 по - горестоящият приходен орган е формулирал конкретни съображения именно по тези доставки, намирайки възраженията на РЛ за неоснователни, съответно РА в тази част е потвърден.

1. Що се отнася до трите броя фактури, издадени от [фирма] и по 34 бр. фактури, издадени от [фирма]

с предмет "доставка на резервни части", настоящият касационен състав

на ВАС, О. отделение преценява като основателен довода на касатора, че по делото не са събрани доказателства, установяващи получаването на стоката от ревизираното дружество. Не са депозирани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или др., обективиращи прехвърлянето на право на собственост върху стоките. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде признато правото на приспадане на получателя не е достатъчно само да е доказано използването на стоки от вида на посочените във фактурите във връзка с икономическата му дейност, но и реалното предаване и получаване на процесните стоки. Преценката относно наличието на двете предпоставки следва да бъде направена от съда въз основа анализ на всички доказателства и доказателствени средства, при прилагане правилата на доказване. /т. 31 и т. 32 от решение на С. по дело C-285/11, „Б.”/. В този контекст националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 33-34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, [фирма]). За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките – арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12.

В настоящия случай липсват доказателства за индивидуализиран стоков поток, обоснован със счетоводни записвания, направени въз основа и на други първични счетоводни документи и на доказателства, които в логическа и хронологическа връзка да установяват идентичния предмет на предходната и пряката доставка. Липсват доказателства от счетоводството за стоковата наличност при доставчика към датата на издаване на фактурите. Проверка в тази насока не е извършена и от вещото лице. Касационната жалба в тази нейна част е основателна, решението трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 1480 лв. по фактури, издадени от

[фирма] /3 бр./ и по 34 бр. от [фирма] в размер на 11 110, 74 лева. . Относно доставките от [фирма] ,

решаващият съд е посочил в решението си, че на РЛ е отказан ДК в общ размер на 4066, 67 лв. по 15 броя фактури. Съдът на стр. 5, 6,7 от решението описва констатациите на в. л. по ССЕ. Видно е, че че на л. 5, 6, 7 от заключението си вещото лице посочва в табличен вид 15 броя - предмета и стойностите на фактурите, по които е отказан ДК, но в констативната част изследва само 9 бр. от тях. Въпреки това съдът на стр. 39 от решението приема за доказани доставките по спорните фактури, сочейки, че са издадени в изпълнение на сключен договор с фирма [фирма] и касаят - поддръжка на офис техника, поддръжка на рекламен интернет сайт, профилактика и диагностика на компютри, въвеждане на данни в навигационните системи на автомобилите дружеството. Според съда, за този доставчик са представени множество косвени доказателства - наличие на рекламен интернет сайт, изработен и поддържан от доставчика, заплащане на фактурите в брой, кадрова обезпеченост на същия да извърши фактурираните услуги - /допълнително заключение на единична ССЕ/, както и надлежно осчетоводяване на издадените от доставчика фактури.

Настоящият състав на ВАС, О. отделение счита решението в тази част за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложените по делото доказателства, а именно за доставките по фактура № 42, 44, 47, 52, 56

, 63, 69, 74, 79 освен самите фактури и касови бонове за плащане, не са налични други доказателства, установяващи, че услугите са реално изпълнени, например, приемо-предвателни, констативни протоколи или отчети за извършени услуги.

Отчети са представени само относно фактури с № 2, 15, № 18, № 26, № 28 и № 30. В този смисъл е и заключението на в. л. по ССЕ. Предвид на изложеното, касационната жалба в тази част е частично основателна, поради което правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано по 9 бр. фактури, изброени по - горе, в която част жалбата на дружеството трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част относно фактури с № 2, 15, № 18, № 26, № 28 и № 30. – решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

4.

Съдът изрично е посочил на стр. 14 от решението си, че за периода от 11.3.2013 г. до 15.04.2013 г. доставчикът [фирма] е издал на [фирма] 11 броя фактур с предмет на доставка - "консумативи". На стр. 15 и 16 съдът описва констатациите на вещото лице. На стр. 41 от решението съдът приема, че въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключенията на ССЕ жалбоподателят е доказал, че е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, за които [фирма] е издало съответните фактури.

Жалбата е частично основателна. На първо място следва да се посочи, че съдът не е обсъдил 5 от фактурите, издадени от този доставчик, а именно с № 24, 30, 36, 40, 46, по които на стр. 23 от РД е отказано право на данъчен кредит. Същите са с предмет "консумативи", не са обсъдени и от в. л. по ССчЕ. Към тях липсват доказателства за приемо - предаване на стоките, което води до извод за липса на доставка и съответно отхвърляне на жалбата на РЛ в тази част. По останалите фактури с № 321,№ 325, № 336, № 52, № 58, № 62 – съдът правилно е счел РА като незаконосъобразен. Този извод е обоснован освен с представените фактури и с данните за плащане, наличните стокови разписки, доказващи прехвърляне на право на собственост върху стоките, както и с данните за предходен доставчик и наличието на кадрова обезпеченост. В тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

5. По фактура с предмет -

"ремонт на спирачна система на товарен автомобил", издадена от

[фирма]

, настоящият състав на ВАС, О. отделение намира възраженията на касатора за неоснователни. Решението на административния съд в тази част е правилно и обосновано поради съществуването по делото на доказателства, като договор,

приемо - предавателен протокол, подписан между представители на дружествата /лист 927/, с който страните по договора са приели извършения ремонт на спирачната система на товарен автомобил [рег. номер на МПС] / С 4037 ЕК, плащане на цената и доказана кадрова обезпеченост на доставчика. В този смисъл е и заключението на ССчЕ.

6. По доставките от „

БГ БИЗНЕС 2011” Е.

– жалбата е основателна. Касационният състав на ВАС, О. отделение преценява като необосновани доводите на първоинстанционния съд, че по повод на тези доставки в

Р

Д е посочено от ревизиращите органи, че дружество не е представило доказателства за последващата реализация на закупените ваучери, както и на консумативите, предмет на издадените фактури. От това било видно, че по същество приходните органи не оспорват пряката доставка от този доставчик, а единствено факта, че липсват доказателства за последваща реализация на стоките и услугите. На стр. 13 от РД, обаче изрично е записано следното: „...Поради факта, че и от ревизираното дружество, и от доставчика не са представени никакви документи, доказващи получената доставка не може да се докаже доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС на дружеството се отказва право на данъчен кредит в размер на 16 526, 06 лева..."

Цитираните констатации налагат извода, че органът по приходите е оспорил реалността на доставката по см. на чл. 6 от ЗДДС и с оглед доказателствата по делото, а именно наличие само на фактури и описи към тях, не може да бъде прието, че документите обективират реално възникнали данъчни събития. Р. акт в тази му част е законосъобразен, а жалбата на дружеството – неоснователна /с арг. аналогични с тези относно доставките на [фирма] изложени по-горе/.

7. Относно 9 бр. Фактури

,

издадени от

[фирма]

с предмет "шивашки услуги – ушиване на брезент, работно облекло, рекламни тениски, претапициране на Т. кабина", настоящият състав на ВАС, О. отделение споделя мотивите на административния съд, изложени на стр. 39 и 40 от решението, но счита, че в тази част на спора съдът не е обсъдил поотделно наличните документи, във връзка с престиране на фактурираните услуги. Следва да се посочи, че по фактури с № 5 от 15.01.2013 г. с предмет "ушиване на брезент", № 65 от 28.05.2013 г. с предмет "ушиване" и № 68 от 29.05.2013 г. - "ушиване на рекламни тениски", липсват доказателства за реалното извършване на услугите, напр. приемо-предавателни протоколи или други. С оглед горното, решението следва да бъде отменено като неправилно в частта относно отказан ДК в размер на 1110 лв. по трите фактури, съответно да бъде отхвърлена жалбата на дружеството в тази част като неоснователна.

Относно останалите 6 бр. фактури, издадени от [фирма], решението е правилно. Реалността на услугите по см. на чл. 9 от ЗДДС е безспорно доказана предвид наличието на преки доказателства, обективиращи възлагането и приемането на услугите. В депозираните по делото заявки изрично са посочени рег. № на МПС, за които са използвани конкретните шивашки услуги. Доказана е техническата, кадрова и материална обезпеченост на доставчика, като в тази насока са и констатациите на в. л. по основната и допълнителна ССчЕ относно същия доставчик. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.

8.

По доставките на

[фирма]

– правото на данъчен кредит е отказано по 31 бр. фактури с предмет "изработка на реклама, идеен проект за рекламни материали, изработка на проект за рекламни брошури, разпространение на рекламни флаери". Касационният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, на стр. 40 от решението, за реално осъществени услуги от този доставчик, но само спрямо 30 от фактурите. Относно фактура № 77 от 27.03.2013 г., издадена от

[фирма]

/л. 314/, съставът на ВАС, О. отделение констатира, че същата е с предмет „климатична сплит система”, а не както са посочили административния съд и вещото лице. Във връзка с обсъжданата доставка не са събрани документи, индивидуализиращи стоките, както и данни за последваща реализация или използване в икономическата дейност на дружеството. Това налага отмяна решението в цитираната част и отхвърляне на жалбата на дружеството във връзка с непризнат ДК по фактура № 77 от 27.03.2013 г., издадена от

[фирма].

Що се отнася до останалите 30 фактури, издадени от този доставчик, съдът правилно е отменил РА в тази част, като незаконосъобразен.

9.

По доставките от

[фирма] -

предмет на спора е отказан ДК по 21 фактури за извършени "ремонтни услуги".

За да уважи жалбата на дружеството в тази част съдът е посочил, че по отношение на този доставчик, извършил ремонти и поддръжка на използваните в дейността на дружеството товарни автомобили, в хода на делото са представени договори, протоколи, разчетно - платежни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на см. 302, 411, 4532, 501, 703, хронология на плащания, декларации, справки. Доказан е транспорта от косвените доказателства по делото и приетите и неоспорени заключения на единична и допълнителна ССЕ. Необосновано в тази връзка съдът е кредитирал протоколите, съпътстващи фактурите. Настоящият състав на ВАС, О. отделение констатира, че по фактури с № 25, 27, 29, 30, 41, 44, 47, 49 и приложените към тях протоколи за приемане на ремонтните услуги и описи за предадени резервни части, не са посочени рег. № на МПС, в които са извършени въпросните услуги. Предвид това същите не могат да бъдат обвързани по никакъв начин с МПС, за които РЛ твърди, че е ползвало при осъществяване на икономическата си дейност. Още повече, че ППП са частни документи и следва да се преценяват с оглед всички доказателства по делото.

Касационната жалба се явява частично основателна в тази част, а решението неправилно и следва да бъде отменено досежно непризнатото право на ДК в размер на 3199, 99 лв. по фактури с

№ 25 от 08.03.2013 г., № 27 от 08.03.2013 г., № 29 от 11.03.201З г., № 30 от 11.3.2013 г., № 41 от 8.04.2013 г., № 44 от 16.4.2013 г., № 47 от 22.4.2013 г., № 49 от 30.4.2013 г., с потвърждаване на РА като законосъобразен в тази част. По отношение на останалите 13 фактури, издадени от [фирма] касационната инстанция счита, че обосновано е признато право на данъчен кредит на ревизираното дружество, а касационната жалба в тази част е неоснователна.

10. По доставките на

[фирма]

– 11 фактури с предмет "посредничество и спедиция".

В хода на ревизионното производство са предоставени два договора от 01.10.2012 г. и 20.01.2013 г. подписани между [фирма] и [фирма] за спедиция/превоз на товари. Според тях доставчикът като възложител ще осигурява от клиентската си листа възлагане на превоз на товари на превозвача [фирма]. Доставчикът е издал фактури, видно от доказателствата по делото, РА и РД и констатациите на вещото лице С.. Във връзка с тези фактури са приложени заявки от [фирма] срещу [фирма], с които е заявен международен транспорт с различни маршрути – Л. - Румъния, България – У., Л. - Русия и други. Съдът е приел, че процесните доставки представляват действия по посредничество, приравняващи се на доставка по смисъл на чл. 9 и сл. от ЗДДС. Посочил е още, че във връзка с тях са събрани фактури, придружени от съответни приемо-предавателни протоколи. Фактурите и приемо-предавателни протоколи, разглеждани като допълнение на договора за посреднически услуги в достатъчна степен индивидуализират предмета на доставката, а именно: проучване на условията за сключване на договори, като в този смисъл според съда констатацията на ревизиращия орган за неопределеност е абсолютно бланкетна и неясна. Тези изводи на съда са неправилни и са в противоречие със събраните по делото доказателства

На първо място към фактурите липсват приемо-предавателни протоколи. Налице са само заявки за международен транспорт, но по 2 от фактурите даже лисват и заявки. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Законосъобразно органа по приходите не е кредитирал посочените заявки, защото в тях липсва спецификация на услугата от коя точка до коя конкретна точка ще се извършва превоза, в някои от тях - тонажа на стоката, която следва да бъде превозвана превишава товароносимостта на посоченото МПС, не са представени доказателства с кои юридически лица са водени преговори, какви оферти са предлагани и на какви цени, как е изчислен размерът на комисионната, брой сключени договори за превоз и реализирани приходи от извършените превози чрез посредника - липсват доказателства за фактически реализирани последващи облагаеми доставки – договори, ЧМР, пътни листи и дуги. Наред с това в чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор е посочено, че „заявката ще се счита приета за изпълнение, респ. – ще е налице поето договорно задължение за превоз на заявения товар с писмено потвърждаване на подадената заявка от страна превозвача – изпълнител”. Такива писмени потвърждения също не са представени по делото. Тези обстоятелства налагат извод, че процесните услуги не са реално осъществени, респективно, законосъобразно органа по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3980, 02 лв. по 11 бр. фактури, издадени от

[фирма]

. Р

ешението в тази част като неправилно следва да се отмени и да се отхвърли жалбата на дружеството в тази част като неоснователна.

11. По доставките от

[фирма]

- на стр. 28 от решението си съдът е посочил, че предмет на отказа на право на данъчен кредит са 12 бр. фактури с предмет "почистване на Т. композиции, почистване и почистване на тирове", като на стр. 28, 29 са изброени приложените доказателства във връзка с тези фактури и цитирани констатациите на вещото лице. Лисват, обаче конкретни правни изводи във връзка с отказа на ДК. Единствено е приета за доказана кадровата обезпеченост на доставчика. Лисва анализ на приложените доказателства и по-конкретно налице ли са преки доказателства за реалното осъществяване на услугите. В тази връзка настоящият съд констатира, че с изключение на фактури с № 88 от 11.04.2013 г., № 105 от 30.05.2013 г. и № 110 от 31.05.2013 г., към останалите 9 бр. са налице констативни протоколи, които обективират реално изпълнение на услугите – почистване на Т., като в същите изрично са посочени и номерата МПС, за които по делото са налични документи, че са наети от ревизираното дружество и са използвани за осъществяване на основната дейност на дружеството. По тези фактури следва да се признаване данъчен кредит с оглед наличните данни за плащане, осчетоводяване на фактурите и кадрова обезпеченост на доставчика, каквито са и констатациите на в. л, съдържащи се в допълнителната ССЕ.

Решението като неправилно следва да бъде отменено само досежно фактури с № 88 от 11.04.2013 г., № 105 от 30.05.2013 г. и № 110 от 31.05.2013 г. за ДК в размер на 850 лв., а в останалата част като краен резултат решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

12. По доставките от

[фирма]

за периода от 14.03.2013 г. до 03.06.2013| г. е установено издаването на 3 фактури, които са анулирани с ДКИ от 3.06.2014 г., подробно описани в РД и в заключението на вещото лице С.. По тези фактури липсват доказателства за основанията за издаване на ДКИ, поради което законосъобразно с РА е отказан ДК в размер на 391, 76 лева. Решението в тази част следа да бъде отменено и съответно - жалбата на дружеството да се отхвърли.

13. По доставките от

[фирма]

съдът е признал право на данъчен кредит по ф - ри с № 1385/1.4.2013г.; № 1344/7.5.2013 г. и с № 1354/17.6.2013 г. с предмет "скреч карт". Касае се за мобилни предплатени карти за провеждане на разговори, вкл. и в роуминг, използвани за икономическата дейност на дружеството - транспортна дейност. Съставът на ВАС, О. отделение намира за необоснован извода на съда за реално осъществена доставка по фактура №1385/1.4.2013 г., предвид липсата на доказателства за приемо-предаването на картите. Както сам сочи съда тези стоки са родово определени вещи, поради което трябва да бъде преценен коректно правнорелевантният факт на предаването на предмета на доставките съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на приемо-предавателен протокол, стокова разписка или други документ води до извод за неналичие на реално осъществена доставка по см. на чл. 6 ЗДДС. Такива доказателства са налице само относно фактури с № 1344 и № 1354, в който смисъл са и констатациите на вещото лице.

Предвид на изложеното, решението следва да бъде потвърдено само в частта, в която е признато право на ДК по фактури

№ 1344/7.5.2013 г. и с № 1354/17.6.2013 г.

, издадени от [фирма], и да бъде отменено относно фактура

с № 1385/1.4.2013 г., с начислен ДДС – 1016, 60 лева. В тази част РА

е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира за основателна касационната жалба и в частта относно доначисления ДДС в размер на 35 445, 17 лв. във връзка с недоказани доставки по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС - услуги свързани с международен транспорт на стоки, облагаеми с нулева ставка на данъка, върху които са начислени и лихви за забава. Основателни са възраженията на касатора, че по тази част на спора, съдът не е изложил мотиви, а само на титулната страница от решението е очертал предмета на оспорване -

ревизионен акт № [ЕГН] от 09.12.2013 г. на ТД на НАП [населено място], с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит на [фирма] в размер на 67 351, 91 лв. и

допълнително начисления ДДС върху извършен транспорт на стойност 35 445, 16 лева.

Допуснатите в тази част на спора нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, защото възпрепятстват осъществяването на контрола от касационната инстанция спрямо първоинстанционното решение. В нарушение разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил възраженията и доводите на страните, което налага решението в тази част да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото в тази част съдът следва да обсъди доводите на дружеството, съдържащи се в неговата жалба и поддържани по време на съдебното производство; да анализира поотделно и в тяхната съвкупност приложените по делото доказателства касаещи допълнително начисления на осн. чл. 30, ал. 1 ЗДДС ДДС в размер на

35 445, 17 лева, да прецени налице ли са изискуемите по чл. 23 от ППЗДДС документи.

Разноски: Настоящият състав на ВАС, О. отделение не споделя възражението на касатора за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като за изграждането на своите изводи съдът се е позовал преди всичко на приложената по делото административна преписка, както и на заключенията, по изслушаните в съдебното производство експертизи. С оглед на резултата по спора, решението следва да бъде частично отменено и относно присъдените в полза на [фирма] разноски за сумата

над 2972, 84 лв.

, /вместо присъдените 4947 лв./. В частта, в която спорът приключва с настоящото решение в полза на дирекция "ОДОП" - [населено място] трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3688, 70 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата, доколкото ответникът по касация е поискал присъждане на такова възнаграждение и пред двете инстанции. В останалата част новият състав на АССГ следва да се произнесе по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

, като неправилно Решение № 5947/09.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3445/2014 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен по жалба на [фирма] ревизионен акт № [ЕГН] от 09.12.2013 г. на ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 419/04.03.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” ПРИ ЦУ на НАП [населено място],

В ЧАСТТА

относно

допълнително начислен

ДДС в размер на 35 445, 17 лв. и съответните лихви

;

отказан данъчен кредит по фактури, издадени както следва: 3 бр. от [фирма], 34 бр. от [фирма], 18 бр. [фирма], 11 бр. от [фирма], фактура № 77/27.03.2013 г. на [фирма], 3 бр. от [фирма], фактура № 1385 от 01.04.2013 г. на [фирма], фактури с № 24/05.04.2013 г., № 30/09.04.2013 г., № 36/12.04.2013 г, № 40/15.04.2013 г., № 46/15.04.2013 г. от [фирма], фактури с № 5/15.01.2013 г., № 65/28.05.2013 г. и № 68/29.05.2013 г. от [фирма], фактури с № 88/11.04.2013 г., № 105/30.05.2013 г., № 110/31.05.2013 г. на [фирма], фактура № 42/20.03.2013 г., № 44/20.03.2013 г., № 47/21.03.2013 г., № 52/16.04.2013 г., № 63/07.05.2013 г., № 69/16.05.2013 г., № 74/28.05.2013 г., № 79/30.05.2013 г. на [фирма] и по фактури с № № 25 от 08.03.2013 г., № 27 от 08.03.2013 г., № 29 от 11.03.2013 г., № 30 от 11.3.2013 г., № 41 от 8.04.2013 г., № 44 от 16.4.2013 г., № 47 от 22.4.2013 г., № 49 от 30.4.2013 г. на [фирма], както и в частта относно присъдените в полза на [фирма] разноски за сумата

над 2972, 84 лв.

и

В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на [фирма] против ревизионен акт № [ЕГН] от 09.12.2013 г. на ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 419/04.03.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” ПРИ ЦУ на НАП [населено място]

В ЧАСТТА

относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени както следва: 3 бр. от [фирма], 34 бр. от [фирма], 18 бр. [фирма], 11 бр. от [фирма], фактура № 77/27.03.2013 г. на [фирма], 3 бр. от [фирма], фактура № 1385 от 01.04.2013 г. на [фирма], фактури с № 24/05.04.2013 г., № 30/09.04.2013 г., № 36/12.04.2013 г, № 40/15.04.2013 г., № 46/15.04.2013 г. от [фирма], фактури с № 5/15.01.2013 г., № 65/28.05.2013 г. и № 68/29.05.2013 г. от [фирма], фактури с № 88/11.04.2013 г., № 105/30.05.2013 г., № 110/31.05.2013 г. на [фирма], фактура № 42/20.03.2013 г., № 44/20.03.2013 г., № 47/21.03.2013 г., № 52/16.04.2013 г., № 63/07.05.2013 г., № 69/16.05.2013 г., № 74/28.05.2013 г., № 79/30.05.2013 г. на [фирма] и по фактури с № № 25 от 08.03.2013 г., № 27 от 08.03.2013 г., № 29 от 11.03.2013 г., № 30 от 11.3.2013 г., № 41 от 8.04.2013 г., № 44 от 16.4.2013 г., № 47 от 22.4.2013 г., № 49 от 30.4.2013 г. на [фирма] и съответните лихви.

ВРЪЩА

делото в

частта

относно допълнително начисленият

ДДС в размер на 35 445, 17 лв. и съответните лихви

на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в

останалата обжалвана част

.

ОСЪЖДА

[фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. Партер, представлявано от Р.Й.Г, да заплати на Дирекция "ОДОП” - [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3688, 70 лева.

Решението е окончателно.