Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор в 01 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи – И. Г. Т., срещу Решение №5228 от 22.07.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №2079/2014 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на Заповед №384 от 07.02.2014 г. на инспектор в 01 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на Н. Д. Г., на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.

Касационният жалбоподател - инспектор в 01 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи – И. Г. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че Заповед №384 е издадена от некомпетентен орган. Представя удостоверение, рег. №513р-25048 от 11.08.2015 г., на началник отдел „Човешки ресурси“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, от което е видно, че със Заповед №К-9497 от 19.09.2011 г. И. Г. Т. е назначен на длъжност началник 01 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ в отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи и му е била присъдена категория „В“. Длъжността заемал и към 07.02.2014 г. Съдът не отчел, че при издаване на заповедта органът действал в рамките на правомощията си, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, спазвайки принципите на целесъобразност и ефективност. Счита, че заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение и...