Р Е Ш Е Н И Е
№ 595
гр.София, 17.10.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев
Ерик Василев
при секретаря Теодора Ставрева и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4225/ 2023 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 2064/ 25.04.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Македония фарма“ ЕООД, гр.София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 238 от 26.07.2023 г. по гр. д.№ 415/ 2023 г., с което по предявените от Н. М. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 53/ 16.12.2022 г. на управителя на „Македония фарма” ЕООД, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност фармацевт – магистър, ръководител на аптека в аптека „Субра“, гр.Добрич и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „Достатъчно ли е мотивите на заповедта за уволнение КТ да се изчерпват с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания и от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание?“.
Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика по дела за оспорване на законността на извършени уволнения, във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва. От значение е основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали...