Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по два броя касационни жалби от И.К от [населено място], чрез адв. А.Ж, против Решение № 5511/17.09.2019 г. и Решение № 7339/26.11.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. д. № 7276/2019 г. по описа на Административен съд София - град.

Посочените в жалбите пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, по същество на спора, с което да се уважи първоначалната жалба и да се отменят индивидуалните административни актове, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания и срок за произнасяне. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора излага допълнителни доводи и аргументи в подкрепа на искането.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез процесуалния представител юрк. Е.В, изразява становище в писмени бележки за неоснователност на подадените касационни жалби и за валидност, допустимост, обоснованост и правилност на оспореното съдебно решение. Моли да бъдат оставени в сила обжалваните съдебни решения. Прави възражение за прекомерност на разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от...