Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив) срещу решение № 381/14.03.2017г., постановено по адм. дело № 77/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение № 2153-15-291/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], представлявано от управителя, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-15-291/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, с които е вменено задължение на дружеството [фирма], в качеството му на осигурител, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО в срок от 17 работни дни от получаването им да заличи подадените данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за М. С. М., за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2016г. с код „10” за вид „осигурен”.
Издаването на задължителни предписания от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, са предпоставени от извършена проверка, в хода на която е установено, че за периода от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г. М. С. М. е осигуряван за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като изпълнител по договор за управление и контрол. Административният орган намира, че предвид обстоятелството, че за посочения период, М. С. М. не е вписан в Търговския регистър, като изпълнител по договор за управление и контрол за осигурителя - [фирма], не е било налице основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и за него не следвало да бъдат подавани данни с Декларация - образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2016г.
Първоинстанционният съд отменя обжалвания индивидуален административен акт като приема, че осигуряването на М. С. М., съобразно чл. 10, ал. 1 КСО, е възникнало от деня, в който същият е започнал да упражнява трудова дейност по чл. 4 КСО - 01.04.2016 г., и продължава до прекратяването й. Обоснован е извод, съобразно който, решаващият съд намира, че без значение в случая е обстоятелството, че договорът за управление, сключен между [фирма] и М. С. М., не е бил вписан в Търговския регистър. Изведено е, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТР вписването в търговския регистър има декларативно действие и изключение от този принцип е налице само при наличие на изрична законова норма. Първоинстанционният съд намира, че вписването на договора за управление в търговския регистър няма конститутивен ефект за съществуването на самия договор, респ. за осигуряване на управителя по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Предпоставка за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е лицето да е сключило с осигурителя договор за управление и да е упражнявало този вид дейност.
В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Процесното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че на 01.04.2016г. М. С. М. е избран за управител на осигурителя [фирма], [населено място] с решение на проведено Общо събрание, обективирано в протокол, като на 01.04.2016 г. е сключил и договор за управление като е приел да извършва ръководство и организация на дейността на търговското дружество. Не е спорно, че за процесния период М. не е бил вписан в Търговския регистър като управител на осигурителя [фирма], [населено място]. Основният спор между страните е дали вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър повлиява на съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя и М. и дали последният е следвало да бъде осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (доп., бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество.
Несъмнено в правомощията на Общото събрание е да избере управител, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да породи основание за задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В подкрепа на това обстоятелство е и действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 ТЗ), като според чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Предвид горното, се налага извода, че вписването има конститутивно действие. В продължение, според разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. Не без значение е и факта, че правнорелевантната проверка за наличието, съответно липсата на качество на „управител“ на едно лице, може да бъде направена единствено в публичния по своя характер Търговски регистър.
Анализът на текстовете налага извода, че за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването на името на управителя, съответно заличаването на лицето като такъв, е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. (В същия смисъл са решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о.).
По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 2153-15-291/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, [фирма], [населено място], следва да бъде осъдено да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 381/14.03.2017г., постановено по адм. дело № 77/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място] срещу Решение № 2153-15-291/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.