Решение №1174/07.08.2019 по адм. д. №371/2019 на ВАС, докладвано от съдия Калина Арнаудова

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община П. срещу Решение № 2087 от 15.11.2018 г. по адм. дело № 1801/2018 г. на Административен съд – Бургас (АС - Бургас).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт е издаден в изискуемата форма, тъй като твърди, че в акта са посочени само формално правни и фактически основания за издаването му, но по същество органът не е посочил ясно в какво се състоят нарушенията. Решението за налагане на финансова корекция е немотивирано, като в него не е посочено и дали нередността се квалифицира като такава по чл. 70, ал. 1, т. 9 или т. 10 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Твърди, че актът е издаден в нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ, като не са обсъдени и анализирани подадените от общината възражения. В административния акт е допуснато смесване на две отделни процедури – тази по администриране на нередност, и тази по налагане на финансова корекция. Това е довело до нарушение на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като от общината са изискани и съответно предоставени възражение единствено в хода на процедурата по администриране на нередност, а не преди издаване на решение за налагане на финансова корекция. Сочи, че в административния акт е допуснато смесване между института на верифициране на разходи и този на определяне на финансова корекция. Счита, че в случая Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) е неприложима, като издадена след датата на извършване на твърдяните нарушения. Излага, че размерът на финансовата корекция е определен незаконосъобразно. Неправилно е определена и основата, върху която е изчислена финансовата корекция. Твърдяното нарушение е извършено на 11.01.2017 г., поради разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ в редакцията й от ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. е неприложима в случая. Административният орган не е представил доказателства относно наличието и респективно размера на националното финансиране и собствения принос на общината. Неправомерно в основата за определяне на размера на финансовата корекция е включен данък добавена стойност (ДДС), както и неправомерно е начислен ДДС върху самата финансова корекция. По същество на спора излага, че липсва нарушение на ЗОП, което да бъде квалифицирано като нередност. Липсва и втори елемент от фактическия състав на нередността – финансовото отражение на нарушението. Относно нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и 3 и ал. 5, изр. трето ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОП излага, че същото неправилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви относно на това нарушение, като освен това е обсъждал единствено методиката по показател П2. Недоказано е твърдението на административния орган, че така изготвената методика за оценка води до нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Относно нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП счита, че същото неправилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като в случая комисията е приложила именно обявените критерии за подбор и не е налице изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите. Изводът на съда, че на основание чл. 65, ал. 1 ЗОП участник може да доказва наличието на изискуем опит чрез подизпълнител е неправилен. Твърди, че в ЗОП е направено ясно разграничение между фигурата на „трето лице“ и тази на „подизпълнител“. Едва с изменението на пар. 2, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗОП с ДВ. бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г. изрично е посочено, че подизпълнителят е трето лице. По аргумент от обратното, до момента на влизане в сила на изменението подизпълнителят не може да се третира като трето лице. Поради това отстраняването на участник Консорциум „С. Б, Ямбол“ ДЗЗД е законосъобразно, тъй като не е доказал наличието на изискуемия от възложителя опит. АС – Бургас изобщо не е изследвал наличието на нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза като елемент от фактическия състав на нередността. Административният орган не е доказал наличието нито на реална, нито на потенциална вреда. Доколкото договорът е изпълнен в цялост и точно, то и бюджетът на Съюза няма как да бъде ощетен. Презюмирането на вреда противоречи на принципа за истинност и за съразмерност при издаване на административните актове. Сочи, че административният орган изобщо не е обсъдил хипотезата на чл. 6 от Наредбата относно възможността за прилагане на нулева ставка, респективно не е изложил никакви мотиви защо намира разпоредбата за неприложима в настоящия случай. В тази връзка твърди, че административният акт е издаден в нарушение на целта на закона. Предвид изложеното моли решението да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново решение по същество, с което процесният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски, в т. ч. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР) изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АС - Бургас следва да бъде потвърдено по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 2087 от 15.11.2018 г. по адм. дело № 1801/2018 г. на АС – Бургас съдът е отхвърлил жалбата на община П. против Решение № РД-02-36-682 от 20.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР и е осъдил община П. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 1 514, 98 лв. разноски по делото.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че община П. е получател на безвъзмездна финансова помощ по силата на сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 по процедура за директно предоставяне ВG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони” № от ИСУН BG16RFOP001-2.001-0140-С01 с № РД-02-37-134 от 21.09.2016 г.

В изпълнение на договора с Решение № ОП-012 от 11.01.2017 г. на кмета община П., в качеството на възложител, е открита процедура за възлагане на обществена поръчка на основание чл. 73, ал. 1 ЗОП, с наименование „Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг – проектиране: Авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност в гр. П. по обособени позиции” - Обособена позиция 1 – „Жилищна сграда, гр. П., общ. Поморие, ул. “Яворов“ № 50“; Обособена позиция 2 – „Жилищен блок в кв. “Свобода“ № 11“ и Обособена позиция 3 - „Жилищна сграда, гр. П., общ. Поморие, ул. “Добрич“ № 8“. Обявлението за обществената поръчка е публикувано в Регистъра за обществени поръчки, администриран от Агенцията за обществени поръчки (АОП) под № 000712-2017-0012 и в Официален вестник на Европейския съюз под № 2017/S 010-014528. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка били сключени следните договори: по Обособена позиция № 1 - Договор № BG16RFOP001-2.001-0140-С01-S-02 от 21.08.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „П. С“ на стойност 183 054, 00 лв. без ДДС, с предмет „Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност за Обособена позиция 1 – „Жилищна сграда, гр. П., общ. Поморие, ул. “Яворов“ № 50; по Обособена позиция № 2 - Договор № BG16RFOP001-2.001-0140-С01-S-01 от 21.08.2017 г. с изпълнител Обединение „П. П 2017“ на стойност 223 880, 00 лв. без ДДС, с предмет „Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност за Обособена позиция 2 – „Жилищен блок в кв. “Свобода“ № 11“.

Във връзка с извършен предварителен контрол преди верификация по ДБФП началникът на регионален отдел „Югоизточен район” изготвил сигнал за нередност до началника на отдел Контрол на обществените поръчки и нередности” („КОПН”) с вх. № 99-00-6-481 от 17.04.2018 г. Кметът на община П. бил уведомен за извършваната проверка с писмо изх. № 99-00-6-481(1) от 04.05.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР, получено по пощата на 10.05.2018 г. В отговор от страна на община Б.д било предоставено възражение, получено в МРРБ с вх. № 99-00-6-481(2) от 23.05.2018 г. Въз основа на докладна записка от Ж.Г – началник на отдел „КОПН” с изх. № 91-П-154 от 03.05.2018 г. до ръководителя на УО на ОПРР относно приключване на сигнал за нередност с рег. № 366 по Регистъра за сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ в МРРБ, е направено предложение да се пристъпи към финансово коригиране на бюджета на ДБФП, като се наложи финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори № BG16RFOP001-2.001-0140-С01-S-02 от 21.08.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „П. С“ на стойност 183 054, 00 лв. без ДДС и № BG16RFOP001-2.001-0140-С01-S-01 от 21.08.2017 г. с изпълнител Обединение „П. П 2017“ на стойност 223 880, 00 лв. без ДДС. Изготвено е уведомление за нередност № 226 от 26.06.2018 г., ведно с приложена форма за изчисление на финансовата корекция № 236 от 14.06.2018 г.

Въз основа на горното е издадено Решение № РД-02-36-682 от 20.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР г. за приключване на сигнал с рег. № 366 с установяване на нередност и определяне на финансова корекция на община П. общо в размер на 24 416, 04 лв. с ДДС, която следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане, представляваща 5% от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-2.001-0140-С01-S-02 от 21.08.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „П. С“ на стойност 183 054, 00 лв. без ДДС с предмет „Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност за Обособена позиция 1 – Жилищна сграда, гр. П., общ. Поморие, ул. “Яворов“ № 50“, и Договор № BG16RFOP001-2.001-0140-С01-S-01 от 21.08.2017 г. с изпълнител Обединение „П. П 2017“ на стойност 223 880, 00 лв. без ДДС с предмет „Възлагане на дейности по изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР и мерки за енергийна ефективност за Обособена позиция 2 – Жилищен блок в кв.“Свобода“ № 11“. За да издаде оспореното решение административният орган е приел, че от община П. са извършени нарушения, представляващи нередности по т. 9 на Раздел І и по т. 14 на Раздел ІІ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, както следва:

- нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 70, ал. 5, изр. трето, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 9 на Раздел І от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

- нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП, представляващо нередност по т. 14 на Раздел ІІ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

АС - Бургас е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и заповед № РД-02-36-902 от 25.08.2017 г., изменена със заповед № РД-02-36-1118 от 12.10.2017г. и заповед № РД-02-36-27 от 15.01.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приел е, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в законоустановената форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му.

АССГ е обсъдил дефиницията за „нередност“, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), както и описанието на нередностите по т. 9 и т. 14 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По отношение на констатираната от ръководителя на УО на ОПРР нередност по т. 9 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, АС - Бургас е приел изводите на административния орган за правилни. Съдът е обсъдил предвидения начин на оценяване по показател П2 „Измерител на качество, вкл. технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначени за всички потребители, екологични и др. свързани с изпълнението на СМР”. Изложил е, че по този показател е възложителят е предвидил да се предоставят 15 точки на предложения, които освен че отговарят на минималните изисквания към съдържанието на тази част от предложението, на техническите спецификации, на действащото законодателство, отговарят на съществуващите технически изисквания и стандарти и са съобразени с предмета на поръчката, на техническите спецификации и техническата документация на обекта, съдържат технически параметри само на строителните продукти и/или материали, които са описани в техническата документация за обекта и ще се вложат при изпълнението на СМР”. От друга страна е предвидено с 1 точка да се оценяват предложения, които отговарят на минималните изисквания към съдържанието на тази част на предложението, на техническите спецификации, на действащото законодателство, на съществуващите технически изисквания и стандарти и са съобразени с предмета на поръчката, но се установи, че „предложението напълно отговаря на техническите спецификации и техническата документация за обекта, като част от тях, без да ги допълва или превъзхожда и освен това участникът единствено преповтаря текстове от спецификациите или предложението в тази си част отговаря на базовите изисквания съгласно спецификациите без да надграждат изложеното в техническите спецификации”. АС - Бургас е приел, че с така разписаният начин на оценяване на показател П2 възложителят община П. е създал възможността за изключително субективно оценяване и възможност да бъдат поставени различни оценки за едни и същи или сходни оферти. Приел е, че това от своя страна представлява нередност по смисъла на т. 9 на Раздел І от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. АС - Бургас е приел, че незаконосъобразността на начина на определяне на оценката дори само на този критерий за оценка е достатъчно да се обоснове извод за нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 ЗОП и на принципа свобода на конкуренцията, прокламиран в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен и в частта му, с която е определена финансова корекция за констатирана нередност по т. 14 на Раздел ІІ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. АС - Бургас е коментирал изложените в Протокол № 2 от заседанието на комисията, назначена със заповеди № РД-16-190 от 22.02.2017 г. и № РД-16-562 от 19.05.2017 г. на кмета на община П. мотиви и направеното въз основа на тях предложение за отстраняване на участник Консорциум „С. Б, Ямбол” ДЗЗД поради това, че по отношение на представената от участника оферта е налице несъответствие с изискването по т. 1 на раздел ІІІ. 1. 3 от обявлението, тъй като същият не е декларирал изпълнена услуга за изготвяне на инвестиционен проект за изграждане и/или реконструкция, и/или основен ремонт, и/или текущ ремонт на сграда през последните три години, считано от датата на получаване на офертите. Изложил е че комисията е приела, че подизпълнителят „Ар Ей Пи” ЕООД е декларирал извършването на такава услуга, но това не означава, че участникът Консорциум „С. Б, Ямбол” ДЗЗД може да се ползва от този факт, тъй като опитът при изпълнение на даден вид услуга по своето естество е непрехвърляем и не може да се приеме, че щом подизпълнителят има подобен опит, то такъв има и основният участник в обществената поръчка. Приел е, че опитът в извършването на определена техническа дейност действително е непрехвърляем, но при наличието и притежаването на определени технически способности и опит в осъществяването на определена техническа дейност от страна на подизпълнител, следва да се приеме, че участникът отговаря на поставените от възложителя критерии по чл. 63, ал. 1 ЗОП, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОП, тъй като подизпълнителят има качеството и на трето лице по смисъла на цитираната разпоредба. Предвид изложеното е обосновал извод, че възложителят на процесната обществена поръчка е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 107, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП, като незаконосъобразно е отстранил от участие в обществената поръчка Консорциум „С. Б, Ямбол” ДЗЗД, което от своя страна представлява нередност по смисъла на т. 14 на Раздел ІІ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. На последно място АС – Бургас е приел, че размерът на финансовата корекция е законосъобразно определен и изчислен правилно. Решението е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Доводите на касатора за нарушение на с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са неоснователни. Видно е от съдържанието на решение № РД-02-36-682 от 20.06.2018 г., че от формална страна в него подробно са посочени както фактическите основания за издаването му, така и релевантните правни разпоредби. Така като фактическо основание в решението е посочено описанието на установените от ръководителя на УО на ОПРР нередности. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, нарушените разпоредби от националното законодателство - чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 5, изр. трето във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, както и разпоредби от общностното законодателство – чл. 102 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета и чл. 143, пар. 2 във връзка с чл. 2, пар. 15 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Доколко посочените в акта фактически и правни основания съответстват на материалния закон се обхващат от всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материалната законосъобразност на акта. Поради това не е налице твърдяното от касатора самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на изискването за форма и изводът на АС-Бургас е правилен.

Неоснователно е и направеното от касатора оплакване за незаконосъобразност на административния акт поради непосочване от страна на ръководителя на УО на ОПРР на конкретната хипотеза на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на която същият се позовава.

С приемането на ЗУСЕСИФ в националното право лимитативно са определени основанията за определяне на финансови корекции – чл. 70, ал. 1. Това значи, че материалноправното основание за определяне на финансова корекция е чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в някоя от десетте хипотези. Посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания са фактически нарушения на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, които са нередност по смисъла на член 2, точка 36 и 38 от Регламент № 1303/2013. Под т. 9 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ законодателят е регламентирал нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта на закона, т. е. на правилата за определяне на изпълнител – било тези на ЗОП, когато бенефициерът е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОП, било на правилата по глава четвърта, когато няма това качество (чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ).

В случая, видно от оспорения акт, органът е посочил с думи и с конкретни правни норми – чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 5, изр. трето във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, както и чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, нарушения именно на правилата за определяне на изпълнител. Това значи, че той се е позовал на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Непосочването в цифров вид на тази правна норма формално е нарушение, но в конкретния случай, с оглед на обективираното с думи и чрез позоваване на конкретни разпоредби от ЗОП е безспорно, че именно това е приетото от органа правно основание за определяне на финансова корекция. С оглед на това доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на оспорения акт, на посоченото основание, е неоснователен.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че са приложими разпоредбите на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Наредбата е приета с Постановление № 57 на Министерски съвет от 28.03.2017 г., в сила от 31.03.2017. Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на европейския съюз, европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "солидарност и управление на миграционните потоци" (отм.), приета с Постановление на Министерски съвет № 134 от 2010 г., се прилага до издаване на декларация за приключването и окончателен контролен доклад на програмен период 2007-2013 г. за програмите, съфинансирани със средства от Структурните фондове Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" на Европейския съюз или до окончателното затваряне на програмите от Европейската комисия. Процесното решение № РД-02-36-682 от 20.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР е постановено на 20.06.2018 г. и касае програмен период 2014 - 2020, поради което именно Наредбата се явява приложимият нормативен акт относно квалификацията на констатираните нередности.

Неоснователни са твърденията на касатора, че ръководителят на УО на ОПРР е допуснал смесване на две отделни процедури – тази по администриране на нередност и тази по налагане на финансова корекция. Според чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и разпоредбите на Наредба за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление на Министерски съвет № 173 от 13.07.2016 г. процедурата по администриране на нередности не приключва с издаването на нарочен административен акт по смисъла на АПК. Освен това съгласно чл. 14, ал. 3 от посочената наредба за първа писмена оценка в производството по сигнал се счита и решението за определяне на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, когато същото съдържа всички реквизити, посочени в, ал. 2. В тази връзка не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта.

Административното производство по администриране на нередност съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е започнало по сигнал за нередност, вписан в регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" в МРРБ с рег. № 366. При спазване на изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ УО на ОПРР е изпратил писмо с изх. № 99-00-Б-481(1) от 04.05.2018 г., видно от последната страница на което адресатът е изрично уведомен, че стартира процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и е предоставен двуседмичен срок, в който може да изложи възражения и писмени доказателства във връзка с констатациите и предвидената финансова корекция. Възраженията на община П. са получени от административния орган с вх. № 99-00-6-481(2) от 23.05.2018 г. Обжалваното решение съдържа подробно обсъждане на възраженията на общината, поради което касационната инстанция не споделя становището на касатора за нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ, в каквато насока е и изводът на първоинстанционния съд.

Неоснователни са и оплакванията на касатора, че в процесния административен акт УО на ОПРР не е изложил свои собствени мотиви относно констатациите за нередностите. Действително в съдържанието на оспорения административен акт ръководителя на УО на ОПРР е цитирал всички констатации, съдържащи се в сигнал за нередност с рег. № 366, като е възприел същите и е изложил мотиви за това. Освен това следва да се има предвид, че според постановките, дадени в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, стига адресатът да е запознат с тях. Поради това, настоящата инстанция намира, че административният акт е надлежно мотивиран и няма пречка в него да се съдържат констатации, изложени в сигнала за нередност, доколкото същите са споделени от административния орган и посочени в съдържанието на акта.

Не може да се сподели и твърдението на касатора, че в административния акт ръководителят на УО на ОПРР е допуснал смесване на процедурата по определяне на финансова корекция и тази по вефирикация на разходи. Обстоятелството, че в края на диспозитивната част на решението е посочено, че размерът на финансовата корекция следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане не води до извод, че в акта за определяне на финансовата корекция ръководителят на УО на ОПРР е обективирал и волеизявление за отказ от верификация на разходи. Обстоятелството, че оспореният акт е именно такъв по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и обективира волеизявление за налагане на финансова корекция следва несъмнено, както от диспозитивната част на решението, така и от изложените в него фактически и правни основания, сред които никъде не се откриват такива, касаещи основания за отказ от верификация на разходи.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и оплакванията на касатора за допуснати от АС - Бургас нарушения на съдопроизводствените правила. Не може да се сподели възражението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по същество досежно наличието на допуснати от община П. нарушения, които не са неустановени от ръководителя на УО на ОПРР в процесния административен акт. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал правни изводи по същество относно двете констатирани от административния орган нарушения на ЗОП – това по чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 5, изр. трето във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразна методика за оценка, и това по чл. 107, ал. 1, т. 1 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразно отстраняване на участник. По други нарушения извън посочените липсва произнасяне от страна на съда.

По силата на чл. 168 АПК при извършване на контрола за законосъобразност съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Именно в изпълнение на правомощията си АС - Бургас е формирал правен извод по отношение на всяко едно от условията за законосъобразност на административния акт, в това число съответствието на същия с материалния закон. От друга страна, доколкото както се посочи по-горе, в конкретния случай не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Решение № РД-02-36-682 от 20.06.2018 г., които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта, без необходимост за обсъждане на законосъобразността му по същество.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на АС - Бургас досежно наличието на допуснати от община П. нарушения на ЗОП, представляващи нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013.

Относно нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 5, изр. трето във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“.

Изводът на АС - Бургас за допуснато от община П. нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 5, изр. трето във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП в документацията за участие възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, който трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Нормата на чл. 70, ал. 5, изр. 3 ЗОП поставя изискване показателите за оценка да бъдат определени по такъв начин, че да не дават неограничена свобода на избор и да гарантират реална конкуренция. Спазването на тези изисквания гарантира, от една страна, публичност и прозрачност на процедурата, а друга - равенство на участниците и недопускане на дискриминация - принципи, които стоят в основата на законосъобразното провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки съгласно чл. 2 ЗОП. В оспорения пред АС - Бургас административен акт ръководителят на УО на ОПРР е констатирал нарушения на цитираните разпоредби, представляващи нередност по смисъла на т. 9 от раздел I "Обявление и документи за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана" към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие. Приел е, че възложителят община П. незаконосъобразно е формулирал методиката за оценка в частта спрямо оценката на Техническото предложение на участника, свързано с два формиращите я показатели П1 „Професионална компетентност на персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор, и неговата организация“ и П2 „Измерител на качество, вкл. Технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, екологични и др. свързани с изпълнението на СМР“.

В процесния административен акт ръководителят на УО на ОПРР подробно е изследвал всички пороци в утвърдената от възложителя методика за оценка и по двата показателя П1 и П2, като е изложил мотиви за всеки един от тях. Първоинстанционният съд обаче е приел, че за да се обоснове наличието на нередност по смисъла на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности е достатъчно наличието на един незаконосъобразен критерий поръчка критерий в методиката, съответно е разгледал и формирал извод по същество единствено по отношение на порок при оценяването по показател П2. След като съдът не е формирал извод по същество по отношение на останалите твърдяни от ръководителя на УО на ОПРР пороци, то и за настоящата инстанция не съществува възможност да се произнесе по законосъобразността и обосноваността им.

Правилни са изводите на съда, че заложената методика при определяне на оценката по показател П2 е в противоречие с изискването на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 ЗОП, а именно да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Правилни са и изводите на съда, че одобрената методика по отношение на показател П2 дава възможност едно и също техническо предложение на участник да бъде оценено с 15 точки или с 1 точка единствено по субективна преценка на комисията, тъй като посочените условия за оценка позволяват оценяване по различен начин на идентични или сходни предложения. От разписаните в документацията за обществената поръчка критерии за оценка по показател П2 се установява, че възложителят е формулирал условията за оценка с 15 точки и с 1 точка чрез текст с различна формулировка, но със смислова идентичност. Така е предвидено 15 точки да се присъждат на предложения, които отговарят на минималните изисквания към съдържанието на тази част от предложението, на техническите спецификации, на действащото законодателство, на съществуващите технически изисквания и стандарти и са съобразени с предмета на поръчката. Предложението отговаря на техническите спецификации и техническата документация на обекта, съдържа технически параметри само на строителните продукти и/или материали, които са описани в техническата документация за обекта и ще се вложат при изпълнението на СМР”. Допълнително след това са изброени още шест условия, предхождани от съюза „и/или“, т. е. възможни и в условията на алтернативност. Именно с оглед на предвидената алтернативност на допълнителните условия се установява, че горецитираната формулировка за присъждане на 15 точки по показател П2 представлява самостоятелно и достатъчно основание за присъждане на 15 точки, без необходимост от наличието на някое от останалите шест допълнителни елемента. По същия начин е предвидено 1 точка да се присъжда на предложения, които отговарят на минималните изисквания към съдържанието на тази част на предложението, на техническите спецификации, на действащото законодателство, на съществуващите технически изисквания и стандарти и са съобразени с предмета на поръчката. Оценката се поставя, когато се установи, че предложението напълно отговаря на техническите спецификации и техническата документация за обекта като част от тях без да ги допълва или превъзхожда и освен това участникът единствено преповтаря текстове от спецификациите или предложението в тази си част отговаря на базовите изисквания съгласно спецификациите без да надграждат изложеното в техническите спецификации”. По аналогия с критериите за поставяне на оценка от 15 точки, и тук възложителят, отново чрез използване на формулировката „и/или“ е предвидил две допълнителни обстоятелства в условията на алтернативност. Поради смисловата идентичност на някои от формулировките за присъждане на оценка от 15 точки и от 1 точка и предвиждането им като самостоятелно и достатъчно основание за поставяне на съответната оценка, съответен на материалния закон е изводът на УО, споделен и от първоинстанционния съд, че идентични предложения могат да получат различно оценяване единствено въз основа на субективната преценка на комисията поради липсата на предвидени обективни критерии.

Приетата правна квалификация по чл. 70, ал. 5, изр. 3 и ал. 7, т. 1, 2 и 3 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП съответства на извода на органа от фактическа страна, че одобрената методика за оценка е незаконосъобразна, тъй като не съдържа точни указания за определяне на оценката по показатели, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. От своя страна тази незаконосъобразност на методиката за оценка води до нарушение на основни принципи при възлагане на обществени поръчки, прокламирани в чл. 2 ЗОП.

Не може да се сподели довода на касатора за неправилна квалификация на нередността като такава, попадаща в обхвата на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата поради това, че описанието на нередността в цитираната точка касае критериите за подбор, а не критериите за оценка. Изрично в описанието на нередността т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е записано, че същото касае случаи, в които потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчка или в документацията. В случая методиката за оценка, респ. начина, по който всеки участник ще бъде оценен, попада в обхвата на използваното в Наредбата понятие „критерий за възлагане“. Поставеното от бенефициера изискване е непропорционално, защото е ограничително, но от това следва, че то е и неправомерно, защото всяко непропорционален критерий за подбор е и неправомерен.

Доколкото съобразно изложеното по-горе този порок в методиката за оценка по показател П2 е самостоятелно и достатъчно основание за наличие на нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 вр. ал. 5, изр. трето ЗОП вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, съответно за наличието на нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, непроизнасянето на АС - Бургас по останалите установени от административния орган пороци на методиката не съставлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, водещо до основание за отмяна на съдебния акт и връщането му за мотивирано произнасяне от друг състав на съда.

По отношение на нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано от ръководителя на УО на ОПРР като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - „Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно отстраняване на участници/кандидати“.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за правилност на изводите на органа в тази насока. Основанията за отстраняване на участниците от обществени поръчки са изписани в разпоредбите на чл. 54, чл. 55 и чл. 107 от ЗОП. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 1 от ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията. В случая участникът Консорциум „С. Б, Ямбол“ ДЗЗД е отстранен от участие в процедурата поради несъответствие с критерия за подбор, поставен от възложителя в раздел III.1.3 от обявлението за обществената поръчка: участникът, през последните три години, считано от датата на получаване на офертите следва да е изпълнил минимум 1 (една) услуга, идентична или сходна с предмета на поръчката по изготвяне на инвестиционен проект за изграждане и/или реконструкция, и/или основен ремонт, и/или текущ ремонт на сграда. Правилен е изводът на ръководителя на УО на ОПРР, споделен и от първоинстанционния съд, че участникът Консорциум „С. Б, Ямбол“ ДЗЗД е отстранен незаконосъобразно, тъй като същият е отговарял на посочения от възложителя критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като за доказването му се е позовал на ресурс на подизпълнител.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗОП кандидатите и участниците посочват в заявлението или офертата подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложат, ако възнамеряват да използват такива. В този случай те трябва да представят доказателство за поетите от подизпълнителите задължения. Според втората алинея на същата разпоредба подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата.

Трети лица по смисъла на чл. 65 от ЗОП (редакция от ДВ. бр. 13 от 16.02.2016 г.) са лицата, различни от участника/изпълнителя, на чиито капацитет участникът може да се позове. Съгласно чл. 65, ал. 4 ЗОП, третите лица трябва да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основанията за отстраняване от процедурата.

Не във всички случаи обаче тези трети лица участват в изпълнението на поръчката пряко и лично. В тази връзка според настоящата инстанция, при тълкуването на горецитираните законови разпоредби, е налице разграничение на фигурите на "участници в обществената поръчка" от тези на "трети лица, неучастващи лично в изпълнението на поръчката, но на чиито материален ресурс/капацитет участникът се позовава", от една страна, и на "третите лица, участващи лично в изпълнението на поръчката", от друга. Трети лица, участници пряко и лично в изпълнението на поръчката са подизпълнителите и физически лица – експерти. Останалите лица, на чиито материален ресурс изпълнителят може да се позове, но не участват пряко и лично в изпълнението на поръчката, попадат в кръга на третите лица, извън "лицата, участващи в изпълнението на поръчката".

При тълкуване на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОП и направеното в нея изчерпателно изброяване за доказване на съответствие с кои критерии за подбор участникът може да ползва капацитета на трети лица, се налага извод, че чрез използване на капацитета на "трети лица", независимо дали същите участват или не в изпълнението на поръчката, не може да се доказва годност за упражняване на професионална дейност. Чрез капацитета на трети лица извън "лицата, участващи в изпълнението на поръчката" обаче могат да се доказват икономическо и финансово състояние, и технически способности, които имат материално естество и са прехвърлими. Подизпълнителят обаче участва в поръчката, за разлика от третото лице, чиито капацитет с материален характер участникът използва. С оглед на това, чрез капацитета на подизпълнител може да се доказват критерии за подбор, свързани с икономическо и финансово състояние, технически способности и професионална компетентност, дори и същите да не са от материално естество, тъй като подизпълнителят е участник в процедурата, за разлика от третото лице - неучастник, чийто материален ресурс се използва.

Не може да бъде възприет извода на помощния орган при възложителя, обективиран в Протокол № 2 от 20.06.2017 г. от дейността на комисията, че дори и участникът да използва подизпълнител, той следва да отговаря самостоятелно на посочения критерий за подбор. Разпоредбите на чл. 65 и чл. 66 ЗОП предоставят нормативна възможност на участниците за съответен дял от поръчката да използват капацитета на трети лица или подизпълнители. Действително придобитият професионален опит, знания и умения по естеството си са непрехвърлим актив. Но съобразно горецитираните разпоредби по отношение на критериите, свързани с професионална компетентност и опит, както и икономическо и финансово състояние, кандидатите или участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица само ако тези лица ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. Третите лица извън изпълнението на поръчката могат да предоставят капацитет, който е материално прехвърлим, така че изпълнителят след прехвърлянето му и въпреки неучастието на третото лице, да може реално да разполага с него при изпълнението. Когато трети лица предоставят непрехвърлим капацитет (какъвто се явява в случая придобитият опит, доказан чрез изпълнението на подизпълнителя „Ар Ей Пи“ ЕООД на поне една услуга изготвяне на инвестиционен проект за изграждане и/или реконструкция, и/или основен ремонт, и/или текущ ремонт на сграда), за да разполага изпълнителят с него, те трябва реално да участват в поръчката, било като подизпълнители или експерти. Предвид гореизложеното, съдебният състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания административен акт и в частта относно нарушението на чл. 107, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че и двете нарушения имат финансово отражение върху бюджета на общността. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В конкретната хипотеза е проведена обществена поръчка, приключила с възлагане на дейности на избрания изпълнител, за заплащането на които се разходват средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Провеждането на поръчката при посочените нарушения на националното законодателство, обосновава извод за незаконосъобразно разходване на тези средства. Законодателната логика в случая е, че ако възложителят не беше допуснал установените от ръководителя на УО на ОПРР нарушения, общите разходи по финансиране на дейностите биха били по-ниски, а оттам и разходите за Европейския съюз биха били по-малки. Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността в хипотеза на вероятност от увреждане. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в приложението нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. С оглед на характера на нарушенията – незаконосъобразна методика за оценка на офертите и незаконосъобразно отстраняване на участник, които нарушения водят до нарушение на принципа на свободна конкуренция, е безспорно, че не може да се изключи възможността за отражение върху бюджета на Европейския съюз, защото не може да се изключи възможността от участие в процедурата да са се отказали участници, които биха могли да предложат по-изгодни от приетите от касатора условия за изпълнение на поръчката.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението в частта, с която е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, като размерът се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод. В настоящия случай финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В рамките на самостоятелната си преценка административният орган законосъобразно е определил финансовата корекция в минимален размер от 5 %, който подробно е обосновал в решението си. Съобразил е, че няма отстранени участници на това основание, обществената поръчка е индикативна стойност под праговете за обявяване в Официалния вестник на Европейския съюз. Законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция, доколкото, видно от приложения договор, предоставената безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проектното предложение е 100 % и не е предвиден собствен принос. В.та на касатора относно недоказване от страна на административния орган наличието или липсата на собствен принос на община П. са неоснователни. Касаторът е направил бланкетно оплакване, като на практика не твърди наличието на собствен принос и не отрича обстоятелството, че безвъзмездната финансова помощ за изпълнение на проекта е в размер на 100 %. Това се установява и от представените към административната преписка документи – административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и формула за изчисление на финансовата корекция № 4 от 14.06.2018 г., от която е видно, че размерът на помощта от Европейския фонд за регионално развитие е 85 %, а националното финансиране – 15 %. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ в редакцията й от ДВ, бр. 85 от 2017 г., която е действаща към датата на издаване на административния акт, ръководителят на УО на ОПРР правилно е определил основата за изчисления на финансовата корекция чрез включване в нея и на средствата, представляващи национално финансиране по проекта.

По отношение на възражението на касатора за включване на ДДС в основата за изчисляване на размера на корекцията, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Няма основания за изключване на ДДС от размера на основата за определяне на финансовата корекция и от самата финансова корекция, тъй като ДДС е допустим разход по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., съответно същият разход е пряко и непосредствено засегнат от нередността в процент, съответен на определената финансова корекция. Предвид изложеното, доколкото ДДС представлява допустим разход по двата засегнати договора, което представлява и основата за изчисляване на финансовата корекция, то последната е определена законосъобразно. В случай че разходът за ДДС бъде изключен, това би довело до неправомерното и неоправданото му възстановяване за сметка на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, въпреки намаляването чрез финансовата корекция на средствата, които подлежат на възстановяване по договора. Не може да се сподели и изложеното в жалбата, че върху самата финансова корекция неправомерно е изчислен ДДС. Видно е от съдържанието на административния акт, че финансовата корекция е изчислена в размер на 5 % от общата стойност на допустимите разходи по двата засегнати договора – Договор № BG16РFОР001-2.001-0140-С01-S-02 от 21.08.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „П. С“ и Договор № BG16РFОР001-2.001-0140-С01-S-01 от 21.08.2017 г. с изпълнител Обединение „П. П 2017“, която възлиза на 488 320, 80 лв. с включен ДДС поради изложените по-горе съображения.

На последно място, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решение № РД-02-36-682 от 20.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР е издадено в противоречие с целта на закона. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатите нарушения на ЗОП в случая представляват нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, което е в противоречие с целта на ЗУСЕСИФ.Фта корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който е неправомерно разходван.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по ОПРР и е отхвърлил жалбата на О. П, първоинстанционният е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. Ответникът е претендирал присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 514, 98 лв., като са представени и доказателства за реалното им заплащане – договор за правна защита, фактура и извлечение от банкова сметка за получен паричен превод. Предвид изложеното касатора следва да бъде осъден да заплати на в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 1 514, 98 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2087 от 15.11.2018 г. по адм. дело № 1801/2018 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА община П. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 1 514, 98 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...