Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Каймак, представена от адв. П.В, срещу решение № 1698/18.10.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1249 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02000218005644-091-001/21.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в потвърдената при оспорването по административен ред част. Касаторът заявява общо оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Като пропуск на съда при решаване на спора за съществуването и размера на определените с РА публични задължения сочи възприемането на подхода на органите по приходите да се обложи превишаването на разходите над приходите без ревизията да е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, както и отнасянето към доходите ѝ на сумите постъпили по личната банкова сметка. Според касатора неоснователно са правени изводи в негова вреда от начина на водене на счетоводството на дружеството, за което според нея са отредени получените суми по банковата ѝ сметка. Оспорва констатациите на съда да е била кредитор или длъжник на това дружество, както и да е осъществявала самостоятелна търговска дейност. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас не изразява становище по касационна жалба.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:
Пред АС Бургас е обжалвана потвърдената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 7 ДОПК, в тежест на Е. Каймак са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012- 2016 г. в общ размер 7 684.14 лева и за лихви за забава в общ размер 3 114.87 лева.
Според приходната администрация в отчетни периоди 2012- 2016 г. данъчният субект е получавал парични преводи по банковите си сметки от различни физически лица; получил е субсидии от ДФ „Земеделие“ без да е регистриран като земеделски производител. Полученото е квалифицирано като доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, за които не е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ /РЛ е подало ГДД за 2016 г., в която е декларирало доходи от наеми, а не и тези от изплатени субсидии, като така е обосновано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК/. Прието е, че доходите са укрити /основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/. При съпоставка на разходите на РЛ с декларираните получени доходи е установено несъответствие за отчетната 2013 г. /основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК/. Манифестирано е определянето на ДО по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като в нея е включено полученото по банковите сметки и изплатените субсидии, а за 2013 г. и отрицателната разлика между разходите и доходите /тази разлика е редуцирана при оспорването по административен ред/. Към определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци за всеки от данъчните периоди е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и е определен размера на данъка. Начислена е закъснителна лихва.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването.
Според първостепенния са доказани основанията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Като безспорно е определил получаването на субсидии от РЛ, изплатени от ДФ «Земеделие» през целия ревизиран период без да е установено използването на субсидията за стопанска дейност. Отрекъл е да е доказана убедително тезата на жалбоподателя, че сумите получени по банковата ѝ сметка са на "Баргелло" ЕООД, в която тя е полагала зависим труд. Ценил е заключение на ССЕ за констатация, че съществуват приходни касови ордери за приети от Каймак парични средства, които са осчетоводени по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ срещу кредита на сметка 499 /Други кредитори/. От счетоводните записвания не ставало ясно какво е основанието за внасяне на парите на каса, а и характеристиките на използваната сметка предполагали потасяване на вече възникнало задължение на Каймак към дружеството. Доказването се разколебавало и от съществуването на трудово правоотношение между Каймак и "Баргелло" ЕООД само в периода 16.12.2011 г. до 11.03.2013 г. Решението е правилно.
Не се основава на процесуалното поведение на касатора доводът му за неправомерно облагане на разходите ѝ без ревизията да е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Нему е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК с изх. № Р-02000218005644-113-001/19.11.2018 г. Не отправя конкретни упреци към начина на изчисляване на несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК в решението на ДДОДОП, а при действието на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК същественото превишаване на разходите над декларираните получени средства представлява презюмиран доход.
От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Възстановяването в имуществото на ДЗЛ на предходното му намаляване не представлява облагаем доход, включително при обезщетяване на вреди във формата на претърпени загуби – чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ. Доход е лихвата по предоставения заем, но не и върнатата главница – арг. от чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ.
С паричните преводи по сметките на касатора и внесените в страната пари в брой е увеличено имуществото на Каймак и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. За получаването на чужди средства по лична банкова сметка на касатора не съществува информационна следа. Нито от основанията за преводите, нито от последващи записвания в счетоводството на "Баргелло" ЕООД може да се направи фактически извод за отреждане на средствата за дружеството. Още в извънсъдебната фаза на производство е анализирано движението по банковата сметка, от което не се установява получените суми да се теглени в брой, та да се внесат в касата на "Баргелло" ЕООД. От сметката са извършвани плащания за лични разходи на Каймак – погасяван е неин кредит, плащания чрез ПОС терминал за покупка на стоки в Икеа, Техномаркет, Технополис и плащане на лична застраховка; теглени са малки суми в брой чрез банкомат от различни части на страната.
Първостепенният съд неправилно е разбрал значението на извършените от "Баргелло" ЕООД счетоводни записвания по ПКО към Каймак. С кредитирането на сметка 499 не се означава погасяването на задължение към кредитор, а възникването на ново задължение. При погасяване на дълга сметка 499 се дебитира. Взетата счетоводна операция е несъвместима с тезата за получени по сметката на касатора чужди средства. Не е разколебана презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и то в условията на пълно насрещно доказване. Оценката на счетоводните записвания на търговеца е извършена в контекста на правилата за разпределяне на доказателствената тежест предвид въведеното по реда на чл. 8, ал. 2 ГПК твърдение за естеството на получените средства. Изводи от счетоводните записвания на "Баргелло" ЕООД са направени не във вреда на жалбоподателя в първоинстанционното производство, а обективно – като са съобразени установяваните от този информационен източник правно и доказателствено релевантни факти.
Първостепенният съд е търсил основание за счетоводните записвания и в тази връзка е обсъждал възможността Каймак да е длъжник или кредитор на "Баргелло" ЕООД. Не е установил да притежава тези качества.
Правилността на съдебния акт не се засяга от превратното интерпретиране на позицията на ДДОДОП, според която ако РЛ е получавало суми по личната си сметка за извършени продажби на стоки /по тезата за платено от съконтрахенти на Баргелло/, то е извършвало стопанска дейност без регистрация, доходът от която се облага със ставката по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ с облагаем доход, определен по реда на чл. 26 ЗДДФЛ. С извода на съда за осъществена стопанска дейност не е обвързано решаването на спора, а и разрешаването му в такава корелация би противоречало на забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК.
Правомерно с РА е установено задължение за данък върху доходите от други източници и правилно с първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу утежняващия административен акт. Дължимо е оставянето в сила на оспореното решение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1698/18.10.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1249 по описа за 2019 г. Решението е окончателно.