Производството е по реда на чл. 208 във вр. с чл. 227 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С. от [населено място], против Решение № 334/28.06.2017г. постановено по адм. д. № 302/2017г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 1012-12-82/18.12.2015г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане № 121-00-2473-1 от 19.11.2015г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик.

Касаторът твърди, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Претендира да му се присъдят разноските по делото, направени пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касация – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното Решение №334 от 28.06.2017 г. по адм. д.№302/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, съдът е отхвърлил жалбата на Д. Г. С. против Решение № 1012-12- 82/18.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00- 2473-1 от 19.11.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. Г. С. е предоставено парично обезщетение за безработица...