Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ Н. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 10233/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. П., чрез адв. Т. С., срещу решение №3859 от 14.06.2021г. по адм. дело №11467/2020г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №8121к - 10126 от 27.10.2020г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че както ДНО, така и съдът не са съобразили разпоредбата на чл.195, ал.4 от ЗМВР, а именно липсата на влязла в сила присъда за извършеното деяние, която е предпоставка за антажиране на дисциплинарната отговорност за същото деяние. Намира, че за доказване на извършеното нарушение в случая са приобщени доказателства, които не са събрани по реда на АПК, или предвиден в специален закон, поради което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения за недоказаност на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения, поради недостоверност на обясненията на лицата, дадени в хода на дисциплинарното производство, както и игнориране от страна на ДНО, така и от съда на дадените в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения от негова страна. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. В приложени по делото писмени бележки от 25.11.2021г. се претендира присъждане на разноски за държавни такси за двете съдебни инстанции.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. М. в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. П., срещу заповед №8121к - 10126 от 27.10.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т. 1, чл. 197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.1 и т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.7, предл. второ, чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.226, ал. 1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - разузнавач III степен в сектор 02 Данъчни престъпления и осигурителна система към отдел 06 Митнически режим, парична, данъчна и осигурителна система при ГДБОП - МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са събрани, включително и от воденото досъдебно производство, достатъчно доказателства за съпричастността на служителя Петров към група от полицейски служители, които са осъществявали в това си качество неприсъща за службата дейност. От дадените писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство, както и приобщените от воденото досъдебно производство, докладни записки, протоколи за разпит и такива от съдебни заседание, съдът е приел доказаност на вменените на жалбоподателя тежки нарушения на служената дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7 ( използване на служебното положение за лична облага) и по чл.203, т.13 ЗМВР ( деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Счел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентния дисциплинарнонаказващ орган и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Въпреки изложените пестеливи мотиви в решението си, съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, така както повелява разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК. Споделя се изводът на Административен съд София - град, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният пред АССГ акт съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършеното от касатора деяние през лятото на 2018г. и на 10.01.2019г., в качеството му на длъжностно лице, чрез използване на служебното си положение, с цел лично облагодетелстване ( получаване на неследваща му се облага - вещи), уведомил и спомогнал продавач - консултант в магазин, чрез мобилен телефон да избегне и да бъде осуетена спрямо него проверка от полицейски органи, относно продажбата на стоки, попадащи в предмета на престъпление по чл.127б он НК. В заповедта са описани подробно нарушените законови разпоредби и правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка рег. № 1266р - 16110/17.08.2020г. и становище рег. №1266р - 17342/01.09.2020г. по описа на ГД Борба с организираната престъпност (ГДБОП) - МВР на дисциплинарно разследващия орган.

Спазени са изискванията на чл.195, ал.2 ЗМВР, чл.196 ЗМВР, както и процедурата по чл.207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган.

С. П. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 11.04.2019г., както и с последващите заповеди за изменение и допълнение на първоначалната заповед, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл.207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства / чл.206, ал.3 ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание с покана, връчена на 05.10.2020г., ДНО е поканил Петров да даде писмени обяснения, като служителят се е възползвал от това свое право и на 06.10.2020г. са депозирани писмени обсянения пред ДНО.

В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретният случай от доказателствата по делото, дадени обяснения пред ДРО от лицата Г. Ф., Я. Я. и А. А., както и приобщените материали от досъдебно производство и в частност, протокол за разпит на свидетел Г. Ф., безспорно се установява извършване на вменените в заповедта дисциплинарни нарушения от служителя през лятото на 2018г. и на 10.01.2019г. в гр. София, извършени чрез възползване на служебното положение на служителя, а именно спомагане и предупреждаване на лицето Г. Ф. - продавач - консултант в магазин, на посочен в заповедта адрес, че ще бъдат извършени проверки в обекта, относно продажбата на стоки, попадащи в предмета на престъпление по чл.172б от НК, с цел осуетяване извършването на проверки, с цел лично облагодетелстване ( получаване на неследваща му се облага - вещи).

Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения, макар и лаконични са верни и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства. За извършените нарушения свидетелстват обясненията на Я. Я., дадени пред дисциплинарноразследващия орган с рег. № 1266р - 4091 от 24.02.2020г., обяснения на Г. Ф. пред министъра на вътрешните работи с вх.№ 126600 - 5247/06.04.2020г. , обяснения от А. А. пред ДНО, с вх.№ 126600 - 6414/27.04.2020г., протокол за разпит на свидетел по досъдебно производство №17/2019г. на СО - СП, пр. пр. №1831/2018г. по описа на СП на лицето Г. Ф., от показанията на който се установява постигната договорка между лицето и касатора, че ще бъде предупреждаван за предстоящи проверки от полицията и други институции в търговския обект, чрез използване на мобилни приложения и конкретни изрази, които означават, че предстои проверка и следва да затвори магазина. Според свидетелят в замяна на това, касаторът след лятото на 2018г. го е предупреждавал за проверки по уговорения начин в замяна на което е получавал дрехи от магазина, без да заплаща.

В подкрепа на изводите на ДНО за извършени и вменени на касатора нарушения са и приобщените материали от воденото досъдебно производство №17/2019г. по описа на СО - СП, дакладна записка от М. Б., относно проведена на 10.01.2019г. специализирана полицейска операция, план за специализирана полицейска операция от същата дата.Поведението на служителя правилно е квалифицирано като изполване на служебното положение за получаване на лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.17, т.19, т.20, т. 42 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание, а доводите на жалбоподателя, че не е допуснал описаните нарушения са неоснователни.

Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО.

В тази връзка следва да се има предвид ТП 3/2007 г. на ВАС относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР - като тежко с оглед несъвместимостта му с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с воденото наказателно производство, като основания изключващи дисциплинарната отговорност.

Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Несъстоятелни са и възраженията относно необходимостта от приключване на производствата по НПК, тъй като жалбоподателят не е привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, а законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т. н. Несъстоятелно е и оплакването относно приложението на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР с оглед на мотиви за вида на наказанието, тъй като когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. В случаите на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР административният орган е длъжен да прекрати служебното правоотношение, тъй като не би могло да съществува служебно правоотношение със служител, който е уволнен.

Настоящият съдебен състав счита, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК при извършване на съдебна проверка да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на описаните в заповедта нарушения. Също така, правилно съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения – дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. С оглед извършеното нарушение правилно е приложен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Правилно е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 /сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 АПК, във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3859 от 14.06.2021г. по адм. дело №11467/2020г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА С. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на министерството на вътрешните работи, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Тинка Косева